5.11.2018
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 399/25
Жалба, подадена на 19 септември 2018 г. от Buonotourist Srl срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 11 юли 2018 г. по дело T-185/15, Buonotourist/Комисия
(Дело C-586/18 P)
(2018/C 399/34)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Buonotourist Srl (представители: M. D’Alberti, L. Visone, avvocati)
Други страни в производството: Европейска комисия, Associazione Nazionale Autotrasporto Viaggiatori (ANAV)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
—
да отмени обжалваното решение
—
да обяви в съответствие с членове 263 ДФЕС и 264 ДФЕС, че решението на Европейската комисия от 19 януари 2015 г. в производството относно държавна помощ Sa.35843 (2014/c) (ex 2012/NN) (в размер на 1 111 572,00 EUR) е изцяло недействително в частта, в която се приема, че сумите, признати за компенсиране на задълженията за предоставяне на публична услуга по смисъла на Регламент (ЕИО) № 1191/69 (предоставяне на компенсация съгласно член 11 за тарифни задължения в областта на местния обществен транспорт) (1), трябва да се разглеждат като ненотифицирана мярка, представляваща държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, несъвместима с вътрешния пазар;
—
да обяви в съответствие с член 263 ДФЕС и член 264 ДФЕС, че решението на Европейската комисия от 19 януари 2015 г., в производството относно държавна помощ Sa.35843 (2014/c) (ex 2012/NN) (в размер на 1 111 572,00 EUR) е изцяло недействително в частта, в която налага на италианската държава да приеме оперативни мерки за възстановяване на помощта. Да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от Buonotourist s.r.l.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания за отмяна на обжалваното решение:
I. Неправилност на обжалваното решение по отношение на квалификацията на разглежданата компенсация като „нова помощ“
Предоставеното обезщетение на жалбоподателя е следствие от решение за установяване на съответното право, прието от Държавен съвет през 2009 г. на основание на Регламент 1191/1969 по тарифни задължения, присъщи на концепцията за обществена услуга. Това решение от гледна точка на действието му не можело да бъде тълкувано като конститутивно по отношение на компенсационната мярка, а само като акт, която я обявява.
II. Неправилност на обжалваното решение по отношение на твърдението за неизпълнение на условията от решението Altmark
Квалификацията на определен икономически разход на публичните органи изключва поначало приложимостта на уредбата в областта на държавните помощи. Предвид характера им на насрещна престация на задълженията, присъщи на концепцията за обществена услуга, не може да възникне каквото и да било предимство за предприятието, изпълнило тези задължения. Освен това частично се анализира решението Altmark, за да се докаже, че установените в него принципи са спазени.
III. Неправилност на решението по отношение на преценката за несъвместимост на икономическата мярка с правната уредба на Съюза в областта на държавните помощи: относно невъзможността мярката да доведе до „нарушаване на конкуренцията“
Общият съд не е взел предвид, че пазарът на местния обществен транспорт в Кампания в релевантния за делото период (1996 — 2002), както и до момента, е затворен за конкуренция, а концесиите са пораждали изключителни права. Ето защо, не е можело да съществува конкуренция както „за пазара“, така и „на пазара“.
IV. Неправилност на решението в частта, в която утвърждава предимството на решението на Комисията по отношение на националното решение; неправилно прилагане на процедурните гаранции, предвидени в Регламент № 659/99 (2) (Регламент № 1589/2015 (3) ); неправилно прилагане на принципа на оправданите правни очаквания
Общият съд не е взел предвид факта, че националното съдебно решение е постановено повече от пет години преди решението на Комисията. По тази причина съдебната практика, на която се позовава, е ирелевантна, тъй като не са установени конкретни прецеденти. От друга страна, в случаите, когато Държавен съвет е приложил Регламент № 1191/69, е упражнил правомощие, което е от компетентността на тази юрисдикция. В конкретния случай Комисията също не може да се позове на изключителна компетентност за вземане на решение. Дългият период, изтекъл от постановяване на решението, в което е приложено правото на Съюза, до приемане на решението на Комисията консолидира едно оправдано очакване. Не може да се твърди, че Държавен съвет не познава приложените прави норми, а е налице само различно тълкуване от страна на Комисията.
V. Неправилност на решението поради ненадлежно прилагане на Регламент (ЕО) № 1370/2007 (4) за целите на преценката на съвместимостта на помощта с правната уредба на Съюза; недостатъчна обоснованост
Комисията е приела решението си на погрешно правно основание, доколкото Регламент 1370/2007 е бил неприложим, тъй като е влязъл в сила след приетото от Държавен съвет решение, с което се обявява правото на компенсации на основание Регламент 1191/69.
(1) Регламент (ЕИО) № 1191/69 на Съвета от 26 юни 1969 година относно действията на държавите-членки по задължения, присъщи на концепцията за обществена услуга в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт (ОВ 1969, L 156, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 25).
(2) Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ 1999, L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).
(3) Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ 2015, L 248, стр. 9).
(4) Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ 2007, L 315, стр. 1).
Full & Egal Universal Law Academy