30.4.2018
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 152/38
Жалба, подадена на 15 февруари 2018 г. — Batchelor/Комисия
(Дело T-85/18)
(2018/C 152/48)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Edward William Batchelor (Брюксел, Белгия) (представители: B. Hoorelbeke, lawyer, и M. Healy, Solicitor)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени решение на Комисията C(2017) 8430 окончателен от 5 декември 2017 г., с което се отказва достъп до документ, съдържащ етична декларация на отговорен служител, попълнена в информационната система на Европейската комисия за управление на човешките ресурси Sysper2, както и достъп до други документи, които попадат в обхвата на първоначалното заявление за достъп;
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.
1.
Първото основание е нарушение на член 15, параграф 3 ДФЕС, член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 2, параграф 1 и член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001 (1) във връзка с член 8, точка б) от Регламент 45/2001 (2), тъй като е отказан пълният или частичен достъп до етичната декларация.
—
В първата част от първото основание жалбоподателят твърди, че Комисията не е проверила, нито е доказала защо оповестяването на етичната декларация би могло конкретно и действително да засегне интереса, който се защитава с член 4, параграф 1, точка б) от Регламент 1049/2001. Поради това Комисията не е изпълнила правноустановеното си задължение и е допуснала грешка при прилагане на правото, като е отказала дори частичен достъп до етичната декларация.
—
Във втората част от първото основание жалбоподателят излага, че Комисията е допуснала грешка при прилагането на член 4, параграф 1, точка б) от Регламент 1049/2001 във връзка с член 8, параграф б) от Регламент 45/2001, тъй като е приела, че жалбоподателят не е доказал надлежно необходимостта от оповестяване на етичната декларация.
2.
Второто основание е нарушение на член 42 от Хартата на основните права, член 15, параграф 3 ДФЕС и член 2, параграф 1 от Регламент 1049/2001, поради отказа да се предостави достъп до други документи, които попадат в обхвата на първоначалното заявление за достъп.
—
В рамките на второто основание жалбоподателят посочва релевантни и съвпадащи доказателства, че повече от установените от Комисията седемдесет и един документа попадат в обхвата на първоначалното му заявление за достъп. Отказвайки достъп до тези допълнителни документи, Комисията е нарушила член 42 от Хартата на основните права, член 15, параграф 3 ДФЕС и член 2, параграф 1 от Регламент 1049/2001.
3.
Третото основание е нарушение на принципа на добра администрация и по-специално на задължението за полагане на грижа.
—
В рамките на третото основание жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила задължението си за полагане на дължимата грижа съгласно член 41 от Хартата на основните права, тъй като не е установила достатъчно внимателно дали не са налице още документи, попадащи в приложното поле на първоначалното заявление за достъп. В подкрепа на това основание жалбоподателят изтъква, че Комисията не е обяснила как е достигнала до извода, че не са налице още документи, тъй като не е предоставена информация относно прилаганите от Комисията методи за търсене на документи.
4.
Четвъртото основание е нарушение на задължението на мотивиране, установено в член 296, параграф 2 ДФЕС.
—
В първата част от четвъртото основание жалбоподателят посочва, че Комисията е нарушила задължението си за мотивиране съгласно член 296 ДФЕС, тъй като не е обяснила защо оповестяването на етичната декларация би могло конкретно и действително да засегне интереса, защитен с член 4, параграф 1, точка б) от Регламент 1049/2001, нито е посочила защо счита, че подобно оповестяване би застрашило законовия интерес на съответното лице съгласно член 8, параграф б) от Регламент 45/2001.
—
Във втората част от четвъртото основание жалбоподателят посочва, че оспорваното решение не съдържа мотиви относно това защо не са посочени никакви допълнителни документи, които попадат в обхвата на първоначалната молба за достъп, въпреки твърденията на жалбоподателя в потвърждението на заявлението. Следователно тази част от обжалваното решение също се основава на недостатъчни мотиви.
(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ 2001 L 145, p.43; Специално издание на български език, 2007 г., , глава 1, том 3, стр. 76).
(2) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ 2001 L 8, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142).
Full & Egal Universal Law Academy