30.4.2018
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 152/56
Иск, предявен на 6 март 2018 г. — Scaloni и Figini/Комисия
(Дело T-158/18)
(2018/C 152/66)
Език на производството: италиански
Страни
Ищци: Mario Scaloni (Анкона, Италия), Ennio Figini (Киаравале, Италия) (представител: P. Putti, avvocato)
Ответник: Европейска комисия
Искания на ищците
Ищците молят Общия съд да осъди Съюза и/или Комисията — в зависимост от тълкуването, което ще даде на разглежданите директива и регламент — да плати обезщетение за цялата номинална стойност на акциите, така както е посочена в исковата молба и както личи от приложените документи, както и съдебните разноски по настоящото производство.
Основания и основни доводи
Ищците твърдят, че след влизането в сила на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (текст от значение за ЕИП) (1), последвана от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (2), италианската държава няма право да предприема действия в полза на някои свои банки, сред които Banca Marche.
В подкрепа на иска си ищците излагат три основания.
1.
Първото основание е свързано с плащането на обезщетение за вреди, тъй като Комисията не е тълкувала Директива 59/2014/ЕС и Регламент № 806/2014 в съответствие с правото на Съюза, що се отнася до незаконосъобразното изключване на Banca Marche от рамката за държавни помощи и произтичащото от това нарушение на принципа на равенство и/или на недопускане на дискриминация.
—
В това отношение се изтъква, че Комисията е счела, че помощите в полза на банките, представени от различни държави членки, отговарят на условията по член 107, параграф 3, буква б) [ДФЕС], така че са законосъобразни. Планираните от Италия мерки трябвало да се оценят въз основа на същата разпоредба — единствената, която регламентира държавните помощи — а не въз основа на разпоредбите на Директивата и на Регламента. Тези два нормативни акта не регламентират държавни помощи, нито могат да ги регламентират, тъй като са актове на вторичното право. Помощите в полза на италианските банки също трябвало да бъдат одобрени, тъй като били основани на същите съображения като тези, които според Комисията, оправдават вече предоставените помощи.
—
Уточнява се също, че ако се приеме, че са приложими разпоредбите на вторичното правото, първото основание се състои в това, че като не е одобрила помощта, Комисията е нарушила принципа на равенство.
2.
Второто основание е изведено от нарушение на принципа на йерархията на разпоредбите на правото на Съюза от страна на европейския законодател.
—
В това отношение се изтъква, че ако Общият съд приеме, че направеното от Комисията тълкуване е правилно, нарушението ще произтича от нормативните актове и отговорността ще бъде на самия Европейски съюз.
3.
Третото основание е изведено от нарушение на основни принципи на италианския правен ред и от неприложимостта на общностното законодателство
—
В това отношение се изтъква, че ако Общият съд приеме, че Директивата и Регламентът също не нарушават принципа на равенство, италианският Конституционен съд ще трябва да проври съответствието на италианските конституционни разпоредби с принципа на равенство. В противен случай, правната уредба, която нарушава този принцип, няма да може да бъде включена в италианския правен ред.
(1) ОВ L 173, 2014 г., стр. 190.
(2) ОВ L 225, 2014 г., стр. 1.
Full & Egal Universal Law Academy