Дело T-224/18: Жалба, подадена на 11 април 2018 г. — PV/Комисия
C2212018BG2910120180411BG0036291313
Жалба, подадена на 11 април 2018 г. — PV/Комисия
(Дело T-224/18)2018/C 221/36Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: PV (представител: M. Casado García-Hirschfeld, адвокат)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да обяви настоящата жалба за допустима и основателна;
вследствие на това да разпореди:
—
съединяването на настоящата жалба с висящо дело T-786/16 в съответствие с принципа за свързаност и с член 68 от консолидирания Правилник на Общия съд на ЕС от 4 март 2015 г.;
—
че психическият тормоз може да се счита за доказан и да потвърди използването на „подправени документи“, поради което подобни нередности не могат да се толерират от правния ред на ЕС;
—
да отмени производство CMS 17/025 във всичките му аспекти и да отмени решението, което стои в основата на жалбата по административен ред R/8/18;
—
да отмени решението за „нулиране“ на заплатата на жалбоподателя, считано от 1 октомври 2017 г.;
—
да отмени решението, с което жалбоподателят е принуден да участва в процедура по оценяване FP 2016 (календарната 2016 г.), както и отхвърлянето на жалбата по административен ред R/502/17 от 16 март 2018 г., на основание психически тормоз и неработоспособност;
—
да отмени решението, с което жалбоподателят е принуден да участва в процедура по оценяване FP 2017 (календарната 2017 г.) на основание психически тормоз, и да отмени решението, срещу което е подадена жалбата по административен ред R/121/18;
—
да отмени решението, както и отхвърлянето на жалбата по административен ред R/413/17 от 15 януари 2018 г., с което жалбоподателят е бил преназначен в ГД „Обща служба устен превод и конференции“ в нарушение на най-елементарния принцип за полагане на грижа;
—
да отмени решението на PMO (г-жа [X]) от 12 септември 2017 г., с което е решено да се направи компенсация на дебитно известие № ABAC 324170991 от юли 2017 г. в размер от 42704,74 EUR с неплатените възнаграждения на жалбоподателя за периода от 1 август 2016 г. до 30 септември 2017 г., както и решението за отхвърляне на жалбата по административен ред R/482/17 от 9 март 2018 г.;
и да предостави следните обезщетения въз основа на член 340 ДФЕС:
—
присъждане на обезщетение за неимуществените вреди от 98000 EUR, произтичащи от тези оспорвани решения;
—
що се отнася до имуществените вреди, да присъди:
—
сумата от 23190,44 EUR за забавени възнаграждения за периода от 1 октомври 2017 г. до 30 април 2018 г., ако Общият съд приеме, че жалбоподателят има право на пълния размер на възнаграждението си;
—
или сумата от 7612,87 EUR за забавени възнаграждения за периода от 1 октомври 2017 г. до 30 април 2018 г., ако Общият съд приеме, че жалбоподателят има право само на разликата между неговото възнаграждение в Комисията и това, получено в частния сектор;
—
за да присъди в крайна сметка общо обезщетение от 121990,44 EUR или 105612,87 EUR, ведно с лихвите за забава до деня на пълното изплащане;
и при всички случаи:
—
да осъди ответника да заплати пълния размер на съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага седем основания.
1.
Първото основание е изведено от нарушението на членове 1, 3, 4 и член 31, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и на член 1д, точка 2 и член 12а от Правилника за длъжностните лица на ЕС (наричан по-нататък „Правилникът“), забраняващи психическия тормоз.
2.
Второто основание е изведено от нарушението на членове 21а, 22б и 23 от Правилника, където е предвидена забраната за извършване на неправомерни действия, по-конкретно доколкото жалбоподателят е бил принуден да участва в процедурата по оценяване за 2016 г., въпреки че не е полагал труд, поради нетрудоспособност и освобождаване от длъжност, считано от 1 август 2016 г.
3.
Третото основание е изведено от нарушението на член 41 от Хартата и на член 11а от Правилника относно преките конфликти на интереси.
4.
Четвъртото основание е изведено от нарушението на принципа за полагане на грижа и за оказване на съдействие, което е било допуснато с решението за преназначаване на жалбоподателя в ГД „Обща служба устен превод и конференции“.
5.
Петото основание е изведено от принципа на право на възражението за неизпълнение и на принципа на законосъобразност.
6.
Шестото основание е изведено от нарушение на член 9, точка 3 от Приложение IX към Правилника и на принципа „non bis in idem“, от което било опорочено дисциплинарно производство CMS 17/025, образувано срещу жалбоподателя.
7.
Седмото основание е изведено от нарушение на член 41, параграф 1 от Хартата и по-специално на разумните срокове за горепосоченото дисциплинарно производство.
Full & Egal Universal Law Academy