Дело T-328/18: Жалба, подадена на 28 май 2018 г. — Gas Natural/Комисия
C2682018BG4110120180528BG0050411422
Жалба, подадена на 28 май 2018 г. — Gas Natural/Комисия
(Дело T-328/18)2018/C 268/50Език на производството: испански
Страни
Жалбоподател: Gas Natural SDG, SA (Мадрид, Испания) (представители: F. González Díaz и V. Romero Algarra, abogados)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да допусне и уважи по същество изложените в настоящата жалба основания за отмяна.
—
съгласно член 263 ДФЕС да отмени Решение на Комисията от 27 ноември 2017 г. по преписка SA.47912 (2017/NN) за започване на официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС във връзка със стимула за инвестиции за опазването на околната среда, предоставян от Испания на въглищните електроцентрали,
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
С решението, което се обжалва в настоящото производство, се започва предвидената в член 108, параграф 2 ДФЕС официална процедура по разследване във връзка със стимула за инвестиции за опазването на околната среда, предоставян от Испания на въглищните електроцентрали.
Според жалбоподателя от обжалваното решение следва, че Комисията изпитва съмнения дали максимално допустимите стойности на емисиите, наложени за съоръженията, които получават посочения стимул за инвестиции за опазването на околната среда, имат за цел само да се прилагат равнищата на защита, които се изискват съгласно правната уредба на Съюза, и, по-специално съгласно Директива 2001/80/ЕО, която се е прилагала спрямо въглищните електроцентрали. Ако случаят е такъв, стимулът за инвестиции за опазването на околната следа не е имал никакъв стимулиращ елемент. Освен това стимулът за инвестиции за опазването на околната следа бил в противоречие с принципа на правото на Съюза в областта на държавните помощи, който гласи, че държавите членки не могат предоставят държавни помощи на предприятия с цел те да изпълняват задължителните норми на Съюза.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателя посочва две основания.
1.
Първо основание, в рамките на което се твърди нарушение на задължението за мотивиране, що се отнася до селективния характер на помощта.
—
В това отношение се твърди, че Комисията не посочва никакви данни, които дават възможност ясно и недвусмислено да се установи защо разглежданата мярка е със селективен характер по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. По-специално Комисията не обяснява дали въглищните електроцентрали се намират в положение, което от фактическа и правна страна е сравнимо с положението на останалите електроцентрали, и дали, ако това е така, разглежданият стимул може по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС да постави в по-благоприятно положение „определени предприятия“ спрямо други предприятия, които се намират в сходно положение от фактическа и правна страна, като се има предвид преследваната цел с въпросната мярка.
2.
Второ основание, в рамките на което при условията на евентуалност се твърди наличието на нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, що се отнася до селективния характер на мярката.
—
В това отношение се твърди, че заплащането, предоставяно на въглищните електроцентрали, за да продължават да подпомагат инвестициите, в никакъв случай не може да има селективен характер, тъй като въпросното заплащане се свежда до създаването на равни условия за всички значими инвестиции след 1998 г., независимо от технологията и/или от обстоятелството дали въпросното съоръжение е с комбиниран цикъл или е въглищно съоръжение, като размерът на заплащането действително се определя в зависимост от неговото значение.
—
Във всички случаи и включително ако се приеме, че заключенията на Комисията в обжалваното решение са правилни, като в случая това не е вярно, жалбоподателят отбелязва, че предвид икономическите им условия и правното им положение въглищните електроцентрали не били в положение, което от фактическа и правна страна е сравнимо с положението на електроцентралите, които използват друг вид енергия. Всъщност въглищните електроцентрали били единствените, които са изградени преди 1998 г. и които е трябвало да извършват твърде значителни инвестиции, за да продължат да работят, както и че без въпросното заплащане, те са щели да бъдат закрити, като това би поставило в опасност сигурността на снабдяването в испанската енергийна система.
Full & Egal Universal Law Academy