15.10.2018
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 373/12
Жалба, подадена на 18 юли 2018 г. — Triantafyllopoulos и др./ЕЦБ
(Дело T-451/18)
(2018/C 373/13)
Език на производството: гръцки
Страни
Жалбоподатели: Panaghiote Triantafyllopoulos (Patrasso, Гърция) и други 487 жалбоподатели (представител: N. Ioannou, адвокат)
Ответник: Европейска централна банка
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Общия съд:
—
да осъди Европейската централна банка да заплати обезщетение за претърпените от тях вреди, посочени по отношение на всеки от тях в жалбата в размер до 83,77 EUR въз основа на кооперативните акции, умножено по броя на акциите, на който е титуляр всеки жалбоподател — физическо или юридическо лице;
—
да осъди Европейската централна банка да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Жалбата е с предмет основанието за обезщетение за вреди, за които се твърди, че са причинени на жалбоподателите в качеството им на титуляри на акциите на „Achaiki Syneteristiki Trapeza SYN.P.E.“ (Банка за кооперативен кредити на Акайя) при специалната й ликвидация, от която произтичат достатъчно сериозни вреди, по-конкретно с оглед на стойността на акциите, притежавани от всеки от жалбоподателите. Вредата според жалбоподателите е причинена поради недостатъчен контрол и надзор, упражнявани от Гръцката национална банка (TtE) по отношение на Банка за кооперативен кредит на Акайа, считано от 1999 г. до 2012 г., както и поради недостатъчен контрол и надзор, упражнявани от Европейската централна банка по отношение на TtE и чрез последната, но и пряко по отношение на Банка за кооперативен кредит на Акайа.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат следните основания.
1.
Първото основание е изведено от фактическите обстоятелства, наказателното производство и националното право.
—
От 1999 г. и до отмяна на разрешението на Банка за кооперативен кредит на Акайа от страна на TtE, ръководствата опортюнистично са усвоили имуществото на дружеството и са го използвали за престъпни цели в пълно противоречие с предвидените в закона. Имуществото е иззето без спазване на законовите процедури, предвидени за банките. Съгласно националното право TtE е единственият надзорен орган, отговорен за приемане на всички предпазни, охранителни и изпълнителни мерки, за да не се случи това, което се е случило и което е довело до разпиляване на имуществото на дружеството.
2.
Второто основание е изведено от член 340 ДФЕС.
—
Съгласно член 340, параграф 3 ДФЕС ЕЦБ притежава правосубектност и е длъжна да обезщети в съответствие с общите принципи на правото, които са общи за държавите членки, вредите, причинени от нея или от нейни служители при упражняване на техните функции.
3.
Третото основание е изведено от практиката на Общия съд.
—
Практиката на Общия съд изисква установяването на квалифицирано нарушение на правни норми, възлагащи права на правните субекти. Що се отнася до изискването нарушението да е квалифицирано, следва да се приеме за изпълнен решаващият критерий, изразяващ се в обстоятелството да е налице от страна на определени служби на въпросната общностна институция, тежко и явно нарушение на пределите на дискреционната власт. Размерите и обхватът на причинената вреда, както и броят на увредените лица могат да бъдат използвани като критерий относно обстоятелството дали органът, допуснал поведението, е нарушил явно и тежко пределите на дискреционната си власт. Следователно следва да се отбележи също така, че е налице квалифицирано нарушение на правото на Съюза, ако институцията не би допуснала нередности, при условие че е действала с обичайната грижа и предпазливост. ЕЦБ е нарушила възложеното и по силата на Договора и собствения ѝ статут задължение да наложи ефикасни санкции на Гръцката национална банка за това, че е упражнила недостатъчен надзор по отношение на Банка за кооперативен кредит на Акайа. От своя страна, ЕЦБ отговаря за осъществяването на контрол националните банки на държавите членки да действат в съответствие с предвиденото в Договорите и Статута ѝ. В случай, че не е осъществен такъв контрол, може да се говори за административни пропуски — нарушение на принципа на добра администрация — които са могли да бъдат предвидени, ако ЕЦБ беше приела подходящи мерки, за да „припомни“ на Гръцката национална банка какви са задачите ю, възложени съгласно Договора, и, че тя няма право да остави без контрол кредитните институции, тъй като по този начин се излага на риска финансовата стабилност на Европейския съюз, а това е основната цел на съществуването на ЕЦБ. ЕЦБ е трябвало да осъществи контрол върху това дали Гръцката национална банка изпълнява задълженията си като част от Европейската система на централните банки и в случай, че се установи, че самите задължения не са изпълнени, е трябвало да бъдат приеми подходящи, а не да се бездейства.
Full & Egal Universal Law Academy