5.11.2018
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 399/48
Жалба, подадена на 14 септември 2018 г. — Dickmanns/EUIPO
(Дело T-538/18)
(2018/C 399/63)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Sigrid Dickmanns (Гран Алакант, Испания) (представител: H. Tettenborn, Rechtsanwalt)
Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени становището на EUIPO, съобщено с писмо на EUIPO от 14 декември 2017 г., според което договорът на жалбоподателя в качеството му на срочно нает служител на EUIPO се прекратява на 30 юни 2018 г., като, доколкото е необходимо във връзка с това, да отмени констатациите на EUIPO, съобщени с писмата на EUIPO от 23 ноември 2013 г. и от 4 юни 2014 г.;
—
да осъди EUIPO да заплати на жалбоподателя обезщетение в справедлив размер, определен по преценка на съда, за претърпените имуществени и неимуществени вреди в резултат на посоченото в предходното искане решение на EUIPO и
—
да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В жалбата са изложени следните основания:
1.
Явна грешка в преценката, доколкото EUIPO не упражнила правото си на преценка и допуснала нарушение на принципите на недопускане на дискриминация и на равно третиране, както и на забраната за произвол.
Жалбоподателят твърди, че тъй като не продължила договора му за втори път на основание член 2, буква е) от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“), EUIPO незаконосъобразно не е упражнила или най-малко не е упражнила в разумен срок преди крайния срок на договора, правото си на преценка.
2.
Нарушение на Ръководните насоки за удължаване на срочните договорите на срочно наети служители (наричани по-нататък „Насоките“), нарушение на принципа на добра администрация, на принципа на недопускане на дискриминация и на равно третиране, както и на принципа, че съгласно член 2а, съответно член 2е от УРСД, за да бъде прекратен договора на срочно нает служител, следва да е налице обоснована причина („iusta causa“), нарушение на член 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), на Директива 1999/70/ЕО на Съвета (1) и на член 4 от Конвенция № 158 на МОТ.
Жалбоподателят счита, че след приемането на Насоките съдържащата се в договора му „клауза за прекратяване“ повече не можела да бъде прилагана, тъй като от момента на въвеждането им тези насоки отразявали актуалния подход EUIPO по отношение на продължаването на срочните договори, като те изключвали прилагането на „клаузата за прекратяване“.
По-нататък жалбоподателят твърди, че обоснованата причина за прекратяването на договора трябва да съответства на бюджетноправното естество на съответното работно място.
3.
Нарушение на Насоките, което представлява също така съществено процесуално нарушение, както и нарушение на принципите на недопускане на дискриминация и на равно третиране, на добра администрация и на добро финансово управление, нарушение на правото на изслушване преди приемането на акт с неблагоприятни последици (член 41, параграф 2, буква а) от Хартата) и на задължението на EUIPO за полагане на дължимата грижа и на задължението да се вземат предвид законните интереси на жалбоподателя, явна грешка в преценката при претегляне на интересите на жалбоподателя с интересите на службата, нарушаване на забраната за произвол.
4.
Нарушение на член 8, параграф 1, второ и трето изречения от УРДС и на забраната за сключване на поредица от последователни срочни трудови договори.
Във връзка с това жалбоподателят твърди, че EUIPO — съвсем очевидно, за да избегне правните последици от член 8, параграф 1, трето изречение от УРДС — сключила с жалбоподателя поредица от последователни договори по член 2, буква б) и член 2, буква а) от УРДС, независимо че дейностите на жалбоподателя не била променена. Следователно първият договор на жалбоподателя бил в сила за неопределено време, но клаузата за прекратяване не се прилагала.
5.
Незаконосъобразно запазване на клаузата за прекратяване като част от протокола за реинтеграция, както и нарушение на оправданите правни очаквания, на законните интереси на кандидата и на задължението за полагане на дължимата грижа в резултат на прилагането на клаузата.
С петото основание заявителят твърди, че тъй като от подписването на клаузата за прекратяване бил изтекъл дълъг период от време, EUIPO вече не можела да я прилага.
6.
Нарушение на оправданите правни очаквания на жалбоподателя, на задължението на EUIPO за полагане на дължимата грижа спрямо жалбоподателя, както и незачитане на неговите законни интереси; явна грешка в преценката при оценката на интереса на службата.
С шестото основание жалбоподателят твърди, че решението на EUIPO да не му предложи удължаване на неговия договор е в нарушение на оправданите правни очаквания на жалбоподателя, на задължението за полагане на дължимата грижа и на законните интереси на заявителя. Същевременно, предвид много добрите резултати на кандидата, това съставлявало явна грешка в преценката в интерес на службата.
7.
Нарушение на предвиденото в клаузата за прекратяване в член 5 от договора на жалбоподателя.
Със седмото основание жалбоподателят посочва, че при прилагането на клаузата за прекратяване EUIPO приложила погрешно член 47, буква б), подточка ii) от УРДС вместо (както било предвидено в клаузата за прекратяване) член 47, буква в), подточка i) от УРДС, като в резултат на това срокът на предизвестието трябвало да бъде 10 месеца, а не 6 месеца, както приела EUIPO.
(1) Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).
Full & Egal Universal Law Academy