7.1.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 4/30
Жалба, подадена на 8 октомври 2018 г. — Sammut/Парламент
(Дело T-608/18)
(2019/C 4/41)
Език на производството: малтийски
Страни
Жалбоподател: Mark Anthony Sammut (Foetz, Люксембург) (представител: P. Borg Olivier, lawyer)
Ответник: Европейски парламент
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени на основание член 270 ДФЕС решението на Европейския парламент, прието на 6 юли 2018 г. по силата на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, с което е отхвърлена жалбата по административен ред, подадена от жалбоподателя с цел да бъде заличено от атестационния му доклад за 2016 г. изречение относно твърдения пропуск да уведоми органа по назначаването за намерението си да публикува през 2016 г. книга, озаглавена „L-Aqwa fl-Ewropa. Il-Panama papers u il-Poter“ [„Най-доброто в Европа. Panama Papers и властта“] и вследствие на това
—
да отмени частично решението на генералния директор на генерална дирекция „Писмени преводи“ от 4 януари 2018 г., и вследствие на това
—
да разпореди заличаването на посоченото изречение от атестационния доклад (точка 3 относно поведението на жалбоподателя — спазване на правилата и процедурите);
—
да оцени претърпяната от жалбоподателя в резултат от тези решения вреда;
—
да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпяната от жалбоподателя в резултат от тези решения вреда;
—
да осъди органа по назначаването да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.
1.
Първото основание е изведено от нарушение на член 17a от Правилника за длъжностните лица, тъй като той има за цел защита на основното право на свобода на изразяване, гарантирано от член 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и от член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Освен това трябва да се постигне равновесие между права и задължения, тъй като не всички права са абсолютни.
2.
Второто основание е изведено от погрешно тълкуване на член 17a от Правилника за длъжностните лица, тъй като темата на книгата не засяга „работата на Съюза“ и следователно жалбоподателят не е имал задължение да информира предварително органа по назначаването за намерението си. Думите „въпрос, свързан с“ означават и се отнасят до съдържанието на документа, чиято цел е да е свързан с „работата на Съюза“. Това означава, че длъжностно лице трябва да информира органа по назначаването и да получи разрешение само ако той по какъвто и да е начин се занимава с работата на Съюза. Задължението на органа по назначаването, което произтича от това, е да тълкува стриктно, а не широко, какво представлява „работата на Съюза“. По-нататък се претендира, че:
—
не са изложени мотиви за решението, тъй като то е основано само на мнение, а не на факти или правни съображения;
—
задължението, наложено от органа по назначаването, е по-обременително от предвиденото в Правилника за длъжностните лица;
—
решението е основано на непропорционално упражнено право на преценка;
—
„въпрос, свързан с работата на Съюза“ се отнася до контекст, който може да се изведе, с оглед на дейностите на Съюза, от други Насоки;
—
тъй като в книгата не се споменава неговата работа или каквато и да е друга работа на Съюза, жалбоподателят не е нарушил своето задължение за доверие, лоялност и безпристрастност към Съюза;
—
няколко релевантни положения за оценката на жалбата и прилагането на член 17a от Правилника за длъжностните лица произтичат от практиката на Съда и в частност от неговото решение от 6 март 2001 г., Connolly/Комисия (C-274/99 P, EU:C:2001:127, точки 43—62).
3.
Третото основание е изведено от неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателя вследствие от решението, както на работното му място, така и в личния му живот, и въздействието, което това е имало върху неговата литературна продуктивност. Поради това е необходимо вредите да бъдат оценени и впоследствие да му се присъди обезщетение за тях.