7.1.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 4/31
Жалба, подадена на 15 октомври 2018 г. — Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A./Европейска комисия
(Дело T-616/18)
(2019/C 4/42)
Език на производството: полски
Страни
Жалбоподател: Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A. (Варшава, Полша) (представители: E. Buczkowska и M. Trepka, radcy prawni)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени решение на Комисията от 24 май 2018 година относно производство по член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 54 от Споразумението за Европейското икономическо пространство по дело AT.39816 — Доставки на газ нагоре по веригата в Централна и Източна Европа (1), с което в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (2), това производство се прекратява, като се приема, че ангажиментите на публично акционерно дружество Gazprom и Gazprom Export LLC (наричани по-нататък „Газпром“) от 15 март 2018 г., стават задължителни,
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест основания.
1.
С първото основание се твърди, че Комисията приема решението при очевидно нарушение на член 9 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 102 ДФЕС и принципа на пропорционалност, тъй като допуска очевидна грешка в преценката на събрания доказателствен материал и констатира, че опасенията на Комисията, представени в хода на производство по дело AT.39816 относно обвързването от Газпром на доставките на газ в Полша с получаването на контрол над газовата инфраструктура в Полша, не са основателни и вследствие от тази грешка приема ангажиментите на Газпром, отхвърлящи опасенията в тази насока.
2.
С второто основание се твърди, че Комисията е приела решението в очевидно нарушение на член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 във връзка с член 102 ДФЕС и принципа на пропорционалност, тъй като е приела ангажиментите на Газпром относно прилагането на несправедливи, явно завишени цени, които не отчитат адекватно опасенията на Комисията, включително тяхната същност, а именно прилагането от субекта с господстващо положение на явно завишени цени.
3.
С третото основание се твърди, че Комисията е приела решението в очевидно нарушение на член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 във връзка с член 102 ДФЕС и принципа на пропорционалност, тъй като е приела ангажиментите на Газпром относно въвеждането на териториални ограничения, които не отчитат адекватно опасенията на Комисията, имат селективен характер и възпроизвеждат ангажименти, които вече са били поети от субекта с господстващо положение, но не са довели до промяна в неговото поведение.
4.
С четвъртото основание се твърди, че Комисията е приела решението в очевидно нарушение на член 7 ДФЕС във връзка с член 194, параграф 1 ДФЕС, тъй като е постановила същото в нарушение на целите на енергийната политика на Европейския съюз, без да отчете отрицателното му въздействие на европейския пазар за доставки на газ, и по-специално тъй като чрез него се продължава изолацията и запазването на неконкурентни условия на пазара на газ на държавите от Централна и Източна Европа в сравнение със Западна Европа, въпреки че целта на тази политика е интегрирането на тези пазара и осигуряването на всички пазари в Съюза на еднакви условия за конкуренция.
5.
С петото основание се твърди, че Комисията е приела решението в очевидно нарушение на член 18, параграф 1 ДФЕС и на принципа на равенство поради въвеждане на дискриминация между съдоговорителите на Газпром, действащи на пазара в държавите от Централна и Източна Европа, включително жалбоподателя, и съдоговорителите на Газпром, действащи на пазара в държавите от Западна Европа, въпреки че и двете посочени групи съдоговорители действат на един и същ пазар на Съюза за доставки на газ и в една и съща степен се ползват от уредбата на член 102 ДФЕС, член 94, параграф 1 ДФЕС и актовете на вторичното право, приети на това основание.
6.
С шестото основание се твърди, че Комисията е злоупотребила с власт и е допуснала съществени процесуални нарушения, като е приела решение, обективно намиращо се в противоречие с целта на член 9 от Регламент № 1/2003 и е провела производство по дело AT.39816 в очевидно нарушение на поверените ѝ правомощия.
(1) ОВ C 258, 2018 г., стр. 6.
(2) ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167.