11.2.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 54/21
Жалба, подадена на 27 ноември 2018 г. — Полша/Комисия
(Дело T-703/18)
(2019/C 54/36)
Език на производството: полски
Страни
Жалбоподател: Република Полша (представител: B. Majczyna)
Ответник: Европейска комисия
Искания
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени решението на Европейската комисия от 17 септември 2018 г., с което се изисква изпълнение на действията и препоръките, посочени в окончателния одиторски доклад, в частта относно препоръка 04.01, точка g) относно налагането на финансови корекции на разходите за ДДС в случаите, в които получаващите помощ участници са били данъчнозадължени лица по ДДС, поради което са можели да си възстановят ДДС, но въпреки това не са го направили, по реализираните проекти в рамките на всички съфинансирани от Европейския социален фонд оперативни програми, за които разходите са декларирани с цел възстановяване от Европейската Комисия, и
—
да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага едно основание, а именно, допуснато нарушение на член 65, параграф 2 и член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013 (1) във връзка с член 2, точка 10 от същия регламент, тъй като посочените разпоредби са изтълкувани погрешно и неправилно е прието, че член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013 се прилага за крайните получатели на помощ със средства от Европейския социален фонд, въпреки че те не са бенефициери по смисъла на член 2, точка 10 от този регламент.
В рамките на това основание Република Полша твърди, че съгласно общото правило за допустимост на разходите по проекти на Европейския социален фонд, съдържащо се в член 65, параграф 2 от Регламент № 1303/2013, изискванията за допустимост на разходите по член 69 от същия регламент засягат задълженията на бенефициера, изпълняващ проекта.
Според жалбоподателя член 2, точка 10 от Регламент № 1303/2013 недвусмислено предоставя на държавите членки възможност за избор, когато помощта е на стойност под 200 000 EUR, дали за бенефициер да счита субекта, който получава помощта, или субекта, който предоставя такава помощ.
В конкретния случай съгласно направения от полските власти избор бенефициер е субектът, предоставящ подпомагане, а не субектът, който я получава. Крайните получатели на помощта не са бенефициери, поради което според жалбоподателя за тях не се прилага член 69, параграф 3, буква в) от Регламент № 1303/2013.
Република Полша освен това посочва, че в конкретния случай признаването на качеството на бенефициер на получаващите подпомагане субекти — които са безработни лица — би довело до налагането спрямо на тях на много задължения, свързани с отчитане на полученото подпомагане и на напредъка при реализирането на проекта, контрол върху проекта и въвеждане на данни в информационните системи, чрез които се обслужва изпълнението на оперативните програми. Подобен подход би направил невъзможно постигането на целите на Регламент № 1303/2013.
(1) Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 320 и поправка в OB L 200, 26.7.2016 г., стр. 140—150).