11.2.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 54/22
Иск, предявен на 29 ноември 2019 г. — Tilly-Sabco/Съвет и Комисия
(Дело T-707/18)
(2019/C 54/37)
Език на производството: френски
Страни
Ищец: Tilly-Sabco (Герлескен, Франция) (представители: R. Milchior и S. Charbonnel, avocats)
Ответник: Съвет на Европейския съюз и Европейска комисия
Искания на ищеца
Ищецът иска от Общия съд:
—
да приеме, че искът за отмяна на Регламент (ЕС) № 2018/1277 на Съвета от 18 септември 2018 година за определяне на възстановяванията при износ на птиче месо (ОВ L 239, 2018 стр 1),
в резултат на това
—
да отмени Регламент (ЕС) № 2018/1277 на Съвета от 18 септември 2018 година за определяне на възстановяванията при износ на птиче месо (ОВ L 239, 2018 стр 1),
—
да приеме, че Съветът е основно отговорен за нарушение във връзка с приемането на Регламент (ЕС) № 2018/1277 на Съвета от 18 септември 2018 г., чиято отмяна се иска,
—
да приеме при условията на евентуалност, че Комисията е отговорна за нарушение във връзка с приемането от Съвета на Регламент (ЕС) № 2018/1277 от 18 септември 2018 г., чиято отмяна се иска, само и единствено ако Комисията не бъде призната за отговорна в рамките на производството по дело T–437/18,
—
да приеме при условията на евентуалност спрямо предходното, че Съветът и Комисията са отговорни за нарушение във връзка с приемането на Регламент (ЕС) № 2018/1277 от 18 септември 2018 г., чиято отмяна се иска, само и единствено ако Комисията не бъде призната за отговорна в рамките на производството по дело T–437/18,
—
да приеме, че допуснатото от Съвета и/или от Комисията нарушение е нанесло вреда на дружеството Tilly-Sabco,
в резултат на това
—
като главно искане,
—
да приеме, че Съветът дължи на ищеца сумата от 3 238 000 EUR, като главница, от които:
—
2 848 000 EUR, равняващи се на неполучените възстановявания за продажбите, реализирани в периода 19 юли—31 декември 2013 г.,
—
390 000 EUR възстановявания във връзка с пропуснатите ползи поради останалите нереализирани продажби на допълнителни 3 550 тона, предназначени за страните от Близкия и Средния изток през същия период,
—
да осъди Съвета да заплати като главница сумата от 3 238 000 EUR,
—
преизчислена с компенсаторна лихва, считано от отмяната на Регламент (ЕС) № 689/2013 до постановяване на решението в настоящото производство, в размер, съответстващ на годишния процент на инфлацията за съответния период, установен от Евростат (Статистическата служба на Европейския съюз) в държавата членка, в която е установено това дружество,
—
ведно с лихва за забава, считано от постановяване на решението в настоящото производство до окончателното изплащане, в размера, определен от Европейската централна банка (EЦБ) за нейните основни операции по рефинансиране, завишен с два процентни пункта,
—
при условията на евентуалност
—
да приеме, че Комисията дължи на ищеца сумата от 3 238 000 EUR, като главница, от които:
—
2 848 000 EUR, равняващи се на неполучените възстановявания за продажбите, реализирани в периода 19 юли—31 декември 2013 г.,
—
390 000 EUR възстановявания във връзка с пропуснатите ползи поради останалите нереализирани продажби на допълнителни 3 550 тона, предназначени за страните от Близкия и Средния изток през същия период,
—
да осъди Комисията да заплати като главница сумата от 3 238 000 EUR,
—
преизчислена с компенсаторна лихва, считано от отмяната на Регламент (ЕС) № 689/2013 до постановяване на решението в настоящото производство, в размер, съответстващ на годишния процент на инфлацията за съответния период, установен от Евростат (Статистическата служба на Европейския съюз) в държавата членка, в която е установено това дружество,
—
ведно с лихва за забава, считано от постановяване на решението в настоящото производство до окончателното изплащане, в размера, определен от Европейската централна банка (EЦБ) за нейните основни операции по рефинансиране, завишен с два процентни пункта,
—
да приеме, че размерът на сумата, за която се иска Комисията да бъде осъдена като главница и лихви по настоящото дело, може да бъде намален до сумата, за която може да бъде осъдена в рамките на дело T–437/18,
—
да осъди Комисията да заплати поправяне на неимуществените вреди, причинени вследствие от допуснатото от нея двойно нарушение в размер ex aequo et bono на 20 000 EUR,
—
при условията на евентуалност спрямо предходното
—
да приеме, че Съветът и Комисията дължат на ищеца като главница сумата от 3 238 000 EUR, като Общият съд трябва да разпредели сумите между двете институции, от които:
—
2 848 000 EUR, равняващи се на неполучените възстановявания за продажбите, реализирани в периода 19 юли—31 декември 2013 г.,
—
390 000 EUR възстановявания във връзка с пропуснатите ползи поради останалите нереализирани продажби на допълнителни 3 550 тона, предназначени за страните от Близкия и Средния изток през същия период,
—
да осъди Съвета и Комисията да заплатят като главница сумата от 3 238 000 EUR, като Общият съд трябва да разпредели сумите между двете институции, от които:
—
размерът на главницата, определен за Съвета, от една страна, и за Комисията, от друга страна, преизчислен с компенсаторна лихва, считано от отмяната на Регламент (ЕС) № 689/2013 до постановяване на решението в настоящото производство, в размер, съответстващ на годишния процент на инфлацията за съответния период, установен от Евростат (Статистическата служба на Европейския съюз) в държавата членка, в която е установено това дружество,
—
ведно с лихва за забава, считано от постановяване на решението в настоящото производство до окончателното изплащане, в размера, определен от Европейската централна банка (EЦБ) за нейните основни операции по рефинансиране, завишен с два процентни пункта,
—
да осъди Съвета и Комисията да заплатят съдебните разноски по настоящото дело и Общият съд да постанови евентуално разпределение на съдебните разноски помежду им.
Основания и основни доводи
В подкрепа на иска си ищецът излага шест основания.
1.
Първото основание е изведено от злоупотреба с процесуални права или процесуално нарушение, доколкото той счита, че в случая не е била изпълнена процедурата, с която се цели замяна на отменен акт, тъй като Комисията е била автор на отменения акт, а именно Регламент (ЕС) № 689/2013 от 18 юли 2013 година за определяне на възстановяванията при износ на птиче месо (ОВ L 196, 2013 г., стр. 13), а новият регламент от 18 септември 2018 г. е приет от Съвета въз основа на различни текстове.
2.
Второто основание е изведено от нарушаване на правилото за паралелизъм на формите, тъй като новият регламент не е бил приет от Комисията, а от Съвета, от една страна, и Комисията е трябвало да бъде подпомагана от Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари, от друга страна.
3.
Третото основание е изведено от липсата на правно основание за обжалвания регламент, доколкото член 43, параграф 3 ДФЕС, който е бил посочен като единствено възможно правно основание за приемането на обжалвания регламент, не допуска Съветът да приеме такъв регламент. Следователно няма правно основание, което да позволява на Съвета да приеме определяне на възстановяванията при износ на птиче месо.
4.
Четвъртото основание е изведено от злоупотреба с процесуални права, тъй като за да се съобрази с решението на Съда от 20 септември 2017 г., Tilly-Sabco/Комисия (C–183/16 P, EU:C:2017:704), самата Комисия е трябвало да приеме акта за замяна на отменения регламент, а не да поиска от Съвета да приеме акт „вместо нея“.
5.
Петото основание е изведено от недостатъчни мотиви или грешка в мотивите, както от процесуалноправна гледна точка, доколкото обжалваният регламент не посочва защо е трябвало да се поиска от Съвета да приеме този текст, нито защо и как член 43, параграф 3 ДФЕС представлява единственото правно основание, което допуска приемането му, така и от материалноправна гледна точка, за да се определи размерът на възстановяване, тъй като Съветът, както и Комисията преди това, не е взел предвид какъвто и да е икономически анализ.
6.
Шестото основание е изведено от непоследователност на обжалвания регламент, доколкото без да извърши идентично проучване и анализ Съветът е приел същия регламент въз основа на същото неправилно и невалидно правно основание и следователно не е взел предвид горецитираното решение на Съда.
Според ищеца отмяната на новия Регламент (ЕС) № 2018/1277 дава право да се търси обезщетение от Съвета, като главно искане, за вредите, които ищецът е претърпял от факта на неговото приемане. При условията на евентуалност ищецът предявява иск за отговорност срещу Комисията, която е в основата на приемането на новия регламент, който трябва да бъде отменен. Накрая, при условията на евентуалност спрямо предходното той иска от Общия съд да приеме, че между Съвета и Комисията съществува съвместна споделена отговорност, като се има предвид, че двете институции са допуснали отделни нарушения.