11.2.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 54/31
Жалба, подадена на 12 декември 2018 г. — DQ и др./Парламент
(Дело T-730/18)
(2019/C 54/45)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподатели: DQ и единадесет други жалбоподатели (представител: M. Casado García-Hirschfeld, avocat)
Ответник: Европейски парламент
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Общия съд:
—
да обяви настоящата жалба за допустима и основателна,
и вследствие на това,
—
да отмени решението за мълчалив отказ на искането за обезщетение („обжалваното решение“) на жалбоподателите, подадено на 13 декември 2017 г. на основание член 90, параграф 1 от Правилника,
—
ако е необходимо, да отмени решението от 12 септември 2018 г., с което се отхвърля подадената на 23 май 2018 г. по административен ред жалба на основание член 90, параграф 2 от Правилника,
—
да присъди обезщетение за неимуществените вреди, причинени от всички актове и цялостното поведение на Парламента, които трябва да се преценяват цялостно и които, при условие че може да се направи повторна оценка, жалбоподателите оценяват на сумата ex aequo et bono 192 000 EUR,
—
да осъди Парламента да заплати компенсаторни лихви и начислените междувременно лихви за забава,
—
да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателите посочват извършени от Парламента нарушения в качеството му на работодател, по-специално незачитане на принципа на добра администрация и неизпълнение на задължението за полагане на грижа, накърняване на тяхното достойнство, нарушаване на правото им на личен и семеен живот, нарушаване на правото им на опазване на лекарската тайна и нарушаване на правото им на условия на труд, които опазват тяхното здраве и сигурност и зачитат достойнството им.
Жалбоподателите твърдят, че посочените от тях факти и поведение представляват prima facie реални факти и поведение или най-малкото такива, въз основа на които би могло да се предположи наличието на действия по психически тормоз срещу тях, и приемат, че това ангажира отговорността на Европейския парламент по-специално поради пасивната му позиция при обработване на молбата им за съдействие на основание членове 12 и 24 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз.