ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми състав)
30 април 2019 година ( *1 )
„Жалба за отмяна — ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Решение за изпълнение на Комисията — Уведомяване на адресата — Публикуване на решението в Официален вестник на Европейския съюз — Срок за обжалване — Начален момент — Просрочие — Недопустимост“
По дело T–530/18
Румъния, за която се явяват C.‑R. Canţăr, E. Gane, C.–M. Florescu и O.‑C. Ichim, в качеството на представители,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват J. Aquilina и L. Radu Bouyon, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяната на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/873 на Комисията от 13 юни 2018 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 152, 2018 г., стр. 29), в частта, в която се изключват някои разходи, направени от Румъния,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: A. M. Collins, председател, M. Кънчева (докладчик) и G. De Baere, съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Обстоятелствата по спора
1
На 13 юни 2018 г. Европейската комисия приема Решение за изпълнение (ЕС) 2018/873 за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 152, 2018 г., стр. 29, наричано по-нататък „обжалваното решение“). С обжалваното решение Комисията прилага по отношение на Румъния финансова корекция в размер общо на 90133370,64 EUR по-специално във връзка с подмярка 1а относно мерките, свързани с интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) в рамките на „Развитие на селските райони, ЕЗФРСР“ за финансовите години 2015 и 2016, и с подмерки 3a, 5a, 3б и 4б по отношение на несвързани с площ мерки в рамките на „Развитие на селските райони, ЕЗФРСР, ос 2“ за финансовата 2014 година.
2
Член 1 от обжалваното решение гласи следното:
„Посочените в приложението суми, които са свързани с разходите, направени от акредитираните разплащателни агенции на държавите членки и заявени по линия на ЕФГЗ или ЕЗФРСР, се изключват от финансиране от страна на Съюза“.
3
В член 2 от обжалваното решение по-специално се предвижда следното:
„Адресат[…] на настоящото решение [е] Румъния“.
4
На 14 юни 2018 г. обжалваното решение е нотифицирано на постоянното представителство на Румъния към Европейския съюз под номер C(2018) 3826.
5
На 15 юни 2018 г. обжалваното решение е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз.
Производството и исканията на страните
6
На 7 септември 2018 г. Румъния подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
7
С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 12 октомври 2018 г., Комисията повдига възражение за недопустимост на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.
8
На 26 ноември 2018 г. Румъния представя становището си относно възражението за недопустимост, направено от Комисията.
9
С процесуално-организационно действие от 24 януари 2019 г. Общият съд иска от Комисията сведения относно евентуалните разлики между нотифицирания текст и публикувания текст на обжалваното решение.
10
С писмо от 4 февруари 2019 г. Комисията изпълнява това искане на Общия съд, като предоставя поисканата информация.
11
В жалбата Румъния иска от Общия съд:
–
да отмени частично обжалваното решение:
–
относно подмярка 1a в нейната цялост (сума в размер на 13184846,61 EUR за финансовите години 2015 и 2016),
–
относно подмерки 3a, 5a, 3б и 4б в тяхната цялост (сума в размер на 45532000,96 EUR за финансовите години 2014, 2015 и 2016), и при условията на субсидиарност — частично за периода преди 19 септември 2015 г. (сума в размер на 21315857,50 EUR),
–
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
12
Във възражението си за недопустимост Комисията иска Общият съд:
–
да приеме, че жалбата е недопустима и да я отхвърли,
–
да осъди Румъния да заплати съдебните разноски.
13
В становището си относно възражението за недопустимост Румъния отново заявява исканията си и моли Общия съд да приеме жалбата за допустима.
От правна страна
14
Съгласно член 130, параграф 1 от Процедурния правилник по искане на ответника Общият съд може да се произнесе по недопустимостта, без да разглежда спора по същество.
15
В настоящия случай, тъй като намира, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, Общият съд решава да се произнесе, без да провежда докрай производството.
16
В подкрепа на възражението за недопустимост Комисията твърди, че жалбата е подадена сред изтичане на срока — на 7 септември 2018 г. Според нея, тъй като обжалваното решение е било нотифицирано на постоянното представителство на Румъния на 14 юни 2018 г., срокът за обжалване е изтекъл на 24 август 2018 г.
17
В становището си относно възражението за недопустимост Румъния твърди, че жалбата е допустима.
18
На първо място, Румъния твърди, че член 263, шеста алинея ДФЕС не може да се тълкува в смисъл, че началният момент, от който започва да тече двумесечният срок за подаване на жалба за отмяна на акт на Европейския съюз, автоматично и по принцип е датата на влизане в сила или на настъпване на правните последици от този акт, освен ако член 297 ДФЕС не допуска да бъде направен такъв извод.
19
На второ място, Румъния твърди, че началният момент, от който започва да тече двумесечният срок за подаване на жалба за отмяна на акт, който трябва да бъде нотифициран, но който съгласно дългогодишната постоянна практика на автора на акта се публикува и в Официален вестник, трябва винаги да бъде датата на публикуване на този акт.
20
На трето място, Румъния изтъква, че такова решение се налага в още по-голяма степен с оглед на конкретните обстоятелства, при които обжалваното решение е било нотифицирано на румънските органи и публикувано. В настоящия случай правната несигурност, която се дължи на факта, че обжалваното решение е било не само нотифицирано, но и публикувано, се засилва от разликите в текста, връчен от Комисията на постоянното представителство на Румъния на 14 юни 2018 г., и текста, който е бил публикуван в Официален вестник от 15 юни 2018 г., от които се установява, че нотифицираният текст е най-малкото непълен.
21
В заключение, Румъния счита, че тъй като нотифицираният текст е непълен, редовността на процедурата за нотифициране е била опорочена. На практика моментът, от който тя достатъчно ясно и точно се е запознала със съдържанието на обжалваното решение, както и с мотивите, които го обосноват, би следвало да бъде моментът на цялостното публикуване. Следователно двумесечният срок за подаване на жалбата е започнал да тече от датата на публикуването на обжалваното решение в Официален вестник —а именно 15 юни 2018 г., и би трябвало да се увеличи с четиринадесет дни съгласно член 59 от Процедурния правилник и с непроменливия срок от десет дни поради отдалеченост съгласно член 60 от същия правилник.
22
В това отношение, от една страна, следва да се припомни, че съгласно член 263, шеста алинея ДФЕС жалбата за отмяна трябва да бъде подадена „в срок от два месеца, считано, в зависимост от случая, от публикуването на обжалвания акт, от неговото съобщаване на жалбоподателя, или, при липса на уведомяване, от деня, в който той е узнал за него“.
23
Освен това съгласно член 60 от Процедурния правилник процесуалните срокове се удължават еднократно с десетдневен срок поради отдалеченост.
24
Съгласно постоянната съдебна практика сроковете за обжалване по член 263 ДФЕС са абсолютна процесуална предпоставка и не зависят от свободната преценка на страните или на съда (решение от 23 януари 1997 г., Coen, C‑246/95, EU:C:1997:33, т. 21, определения от 19 април 2016 г., Португалия/Комисия, T‑550/15, непубликувано, EU:T:2016:237, т. 22, и от 19 април 2016 г., Португалия/Комисия, T‑551/15, непубликувано, EU:T:2016:238, т. 22).
25
Правната уредба на Съюза в областта на сроковете за обжалване има за цел да се отговори на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избегне всякаква дискриминация или произволно третиране при правораздаването (вж. в този смисъл определения от 16 ноември 2010 г., Internationale Fruchtimport Gesellschaft Weichert/Комисия, C‑73/10 P, EU:C:2010:684, т. 52, от 18 декември 2012 г., Германия/Комисия, T‑205/11, непубликувано, EU:T:2012:704, т. 40, и от 19 април 2016 г., Португалия/Комисия, T‑550/15, непубликувано, EU:T:2016:237, т. 23).
26
От друга страна, следва да се припомни, че по смисъла на член 263, шеста алинея ДФЕС съобщаването е действие, чрез което авторът на индивидуален акт като решение, прието на основание член 297, параграф 2, трета алинея ДФЕС, уведомява за него адресатите му и ги поставя по този начин в състояние да се запознаят с неговото съдържание, както и с мотивите, които го обосновават (определения от 2 октомври 2014 г., Page Protective Services/ЕСВД, C‑501/13 P, непубликувано, EU:C:2014:2259, т. 30, от 18 декември 2012 г., Унгария/Комисия, T‑320/11, непубликувано, EU:T:2012:705, т. 19 и цитираната съдебна практика, и от 19 април 2016 г., Португалия/Комисия, T‑550/15, непубликувано, EU:T:2016:237, т. 24).
27
Освен това съгласно член 297, параграф 2, трета алинея ДФЕС за разлика от актовете, които трябва да се публикуват в Официален вестник, решенията, които посочват адресат, трябва да се нотифицират до онези, до които са адресирани, и произвеждат действие от момента на това нотифициране (решение от 17 май 2017 г., Португалия/Комисия, C‑337/16 P, EU:C:2017:381, т. 35, определения от 18 декември 2012 г., Унгария/Комисия, T‑320/11, непубликувано, EU:T:2012:705, т. 20, и от 19 април 2016 г., Португалия/Комисия, T‑550/15, непубликувано, EU:T:2016:237, т. 25).
28
От съвместния прочит на член 263, шеста алинея ДФЕС и член 297, параграф 2, трета алинея ДФЕС се установява, че що се касае до жалбите за отмяна, датата, която трябва да се вземе предвид за определяне на началния момент на срока за обжалване, е датата на публикуването, когато това публикуване, което е условие за влизането в сила на акта, е предвидено в този договор, и датата на нотифицирането в другите посочени в член 297, параграф 2, трета алинея ДФЕС случаи, сред които са решенията, които посочват адресат (решение от 17 май 2017 г., Португалия/Комисия, C‑337/16 P, EU:C:2017:381, т. 36).
29
Съдът потвърждава това тълкуване на член 263, шеста алинея ДФЕС, като приема, относно акт, който посочва адресатите си, че автентичен е само текстът, който им е съобщен, независимо че този акт е бил също публикуван в Официален вестник (решения от 13 юли 1966 г., Consten и Grundig/Комисия, 56/64 и 58/64, EU:C:1966:41, т. 491, и от 17 май 2017 г., Португалия/Комисия, C‑337/16 P, EU:C:2017:381, т. 37).
30
В случая обаче, както е видно от член 2, обжалваното решение изрично посочва Румъния като адресат и то е било нотифицирано на постоянното представителство на Румъния на 14 юни 2018 г. Освен това Румъния не оспорва факта, че е адресат на обжалваното решение, нито че е била уведомена за него на 14 юни 2018 г.
31
Ето защо съгласно член 297, параграф 2, трета алинея ДФЕС като индивидуален акт, чийто адресат е Румъния, обжалваното решение поражда действие по отношение на Румъния от момента на нотифицираното му на 14 юни 2018 г. Поради това нотифициране Румъния е била в състояние да се запознае със съдържанието на посоченото решение, както и с мотивите, на които то се основава.
32
Следователно се налага изводът, че срокът за подаване на жалба срещу обжалваното решение започва да тече от момента на неговото нотифициране на постоянното представителство на Румъния, а не от публикуваното му в Официален вестник.
33
Освен това член 59 от Процедурния правилник не може да се приложи в настоящия случай, тъй като той се прилага само в случая, при който срокът за подаване на жалба срещу акт на дадена институция започва да тече от момента на публикуването на този акт в Официален вестник.
34
Този извод не може да се опровергае от изтъкнатите от Румъния доводи.
35
Румъния по същество твърди, че в случая началният момент на срока за обжалване е публикуването на обжалваното решение в Официален вестник, а не нотифицирането му. Това следвало, на първо място, от липсата на връзка между, от една страна, критерия за началния момент на срока за подаване на жалба за отмяна на акт на институция, и от друга страна, датата на влизането в сила на този акт, на второ място, от необичайното положение, породено от постоянната практика на Комисията да публикува такива решения като същевременно ги нотифицира на техните адресати, и на трето място, от разликите между нотифицирания текст и публикувания текст на посоченото решение.
36
На първо място, според Румъния от съдебната практика е видно, че датата на влизане в сила или на пораждане на правни последици не е автоматично и неизменно началният момент, от който започва да тече двумесечният срок за подаване на жалба за отмяна, и че за да бъде упражнено правото на обжалване, от значение е функцията, свързана с действителното съобщаване на съдържанието на акта на Съюза. От липсата на връзка между началния момент на срока за подаване на жалба за отмяна на акт на институция на Съюза и датата на влизане в сила на този акт следвало, че началният момент на срока за обжалване на решението, макар че то вече е влязло в сила и е породило действие по отношение на Румъния, би могъл да бъде този на последващото му публикуване в Официален вестник.
37
В това отношение следва да се отбележи, че доводите на Румъния се основават на объркване между условията за допустимост на жалба за отмяна, посочени в член 263 ДФЕС, и тези относно валидността на оспорения с такава жалба акт (вж. в този смисъл определение от 11 декември 2006 г., MMT/Комисия, T‑392/05, непубликувано, EU:T:2006:382, т. 33). Следователно този довод не е от естество да постави под въпрос релевантността на момента на нотифициране на обжалваното решение като начален момент на срока за обжалване.
38
Освен това доводът на Румъния се оказва неотносим, доколкото тя цитира няколко случая от съдебната практика, за които наистина моментът на публикуване е бил началният момент на срока за обжалване, но единствено поради липсата на нотифициране на разглеждания акт на жалбоподателя. В настоящия случай обаче Румъния надлежно е била уведомена за обжалваното решение като негов адресат и тази нотификация представлява за нея началният момент на срока за обжалване.
39
Така, що се отнася до твърдението на Румъния, че Съдът в решение от 10 март 1998 г., Германия/Съвет (C‑122/95, EU:C:1998:94, т. 35), е посочил, че началният момент, от който започва да тече срокът за обжалване на акт на Съюза, е този на публикуването на акта, макар и то да не е релевантно за влизането в сила на този акт, достатъчно е да се припомни, че в посоченото дело обжалваният акт е регламент, приет вследствие на сключването на международно споразумение от Европейския съюз, а именно акт с общо приложение, чиито адресати са всички държави членки, като срокът за подаване на жалба започва да тече от публикуването му в Официален вестник, както и че той не е бил нотифициран (вж. в този смисъл определение от 4 юли 2012 г., ICO Satellite/Комисия, T‑350/09, непубликувано, EU:T:2012:341, т. 36). В това решение Съдът постановява, че критерият за датата на узнаване за акта като начален момент, от който започва да тече срокът за подаване на жалба, има субсидиарен характер спрямо критериите, свързани с публикуването или нотифицирането на акта. От това изобщо не следва, че критерият за нотифициране има субсидиарен характер по отношение на критерия за публикуването.
40
Също така, що се отнася до свързаното с този въпрос твърдение, че Общият съд в определение от 21 ноември 2005 г., Tramarin/Комисия(T‑426/04, EU:T:2005:405, т. 49), е приел, че „що се отнася до актове, които според постоянната практика на съответната институция се публикуват […] срокът за обжалване започва да тече от датата на публикуването“, е достатъчно да се отбележи, че в това дело жалбоподателят не е бил адресат на нотифицираното решение, а е бил трето заинтересовано лице. В настоящия случай обаче спорното решение е било надлежно нотифицирано на Румъния като адресат на обжалваното решение.
41
Освен това, що се отнася до позоваването на решение от 23 април 2013 г., Gbagbo и др./Съвет (C‑478/11 P—C‑482/11 P, EU:C:2013:258, т. 58 и 59), е достатъчно да се отбележи, че по това дело Съдът е постановил, че би се стигнало до непоследователност при прилагането на член 263, шеста алинея ДФЕС, ако спрямо лицата и образуванията, чиито имена са включени в приложенията към актове, приети на основание на разпоредбите относно общата външна политика и политика на сигурност, началният момент за изчисляване на срока за подаване на жалба за отмяна е датата на публикуването на разглеждания акт, а не датата, на която те са били уведомени за него. Според Съда оттук следва, че макар наистина влизането в сила на актове като спорните да зависи от датата на публикуването им, срокът за подаване на жалба за отмяна на тези актове по член 263, четвърта алинея ДФЕС тече за всяко от тези лица и образувания от датата на уведомлението, което трябва да му бъде отправено. От това решение ясно следва, че за определяне на началния момент на срока за обжалване следва да се приложи критерият за нотифициране или за лично съобщаване, дори когато критерият за публикуването определя влизането в сила на разглеждания акт. Следователно тази съдебна практика по никакъв начин не може да подкрепи тезата на Румъния, че публикуването представлява начален момент на срока за обжалване, а напротив, тя изрично го отхвърля дори в случай, при който публикуването определя влизането в сила или настъпването на правните последици от разглеждания акт.
42
На второ място, Румъния твърди, че съществува дългогодишна постоянна практика на Комисията да публикува в Официален вестник решенията си за изключване от финансиране от страна на Съюза на някои разходи, направени по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), като същевременно ги нотифицира на техните адресати. При такова необичайно положение, когато индивидуален акт също така се публикува, начинът, по който адресатите се запознават със съдържанието на акта, както и с мотивите, на които той се основава, така че да могат да упражнят правото си обжалване в двумесечния срок, предвиден в член 263, шеста алинея ДФЕС, би могъл да бъде публикуването, а не нотифицирането. По този начин, когато адресатът е узнал за даден акт по два начина, в настоящия случай чрез публикуване и чрез нотифициране, принципът на правната сигурност и правото на ефективна съдебна защита налагали началният момент, от който започва да тече двумесечният срок за подаване на жалба за отмяна, да бъде датата на публикуването на акта, а не тази на неговото нотифициране.
43
В това отношение най-напред следва да се припомни, че в решение от 15 септември 1998 г., BP Chemicals/Комисия (T‑11/95, EU:T:1998:199, т. 48—51), Общият съд посочва, че съществува постоянна практика на Комисията да публикува решения като разглежданото по делото, по което е прието това съдебно решение, а именно решение в областта на държавните помощи, и е приел, че жалбоподателят може обосновано да очаква, че спорното решение ще бъде публикувано в Официален вестник. Въпреки че Общият съд по същество наистина е приел, че в този случай срокът за обжалване на въпросното решение започва да тече от посоченото публикуване, той е уточнил, че случаят би бил такъв единствено и само ако преди това спорното решение не е било нотифицирано на жалбоподателя. Следователно от посоченото съдебно решение следва, че дори и да се предположи, че съществува постоянна практика на Комисията да публикува решения като разглежданото по настоящото дело — за изключване на определени разходи от финансиране от земеделските фондове на Съюза, за целите на изчисляването на срока за обжалване следва да се вземе предвид нотифицирането на посоченото решение на държавите членки, които са адресати на това решение, а не неговото публикуване в Официален вестник, когато последното е извършено впоследствие (вж. в този смисъл определения от 23 ноември 2015 г., Словения/Комисия, T‑118/15, непубликувано, EU:T:2015:912, т. 27 и 28, и от 19 април 2016 г., Португалия/Комисия, T‑550/15, непубликувано, EU:T:2016:237, т. 35 и 36). В случая обаче е безспорно, че обжалваното решение е било нотифицирано на Румъния преди неговото публикуване.
44
На следващо място, Румъния не би могла основателно да поддържа, че с оглед на обстоятелствата Комисията е създала у адресатите оправдано правно очакване, че всеки път когато тя приеме решения като обжалваното решение, те ще бъдат публикувани в Официален вестник, и че биха се породили обстоятелствата, които обикновено произтичат от публикуването на актове, за които правната уредба на Съюза предвижда задължение за публикуване. Всъщност тя не изтъква никакво обстоятелство, което да позволява да се твърди, че Комисията ѝ е дала конкретни уверения в този смисъл (вж. в този смисъл решение от 16 декември 2010 г., Kahla Thüringen Porzellan/Комисия, C‑537/08 P, EU:C:2010:769, т. 63 и цитираната съдебна практика, определения от 23 ноември 2015 г., Словения/Комисия, T‑118/15, непубликувано, EU:T:2015:912, т. 28, и от 19 април 2016 г., Португалия/Комисия, T‑550/15, непубликувано, EU:T:2016:237, т. 37).
45
Освен това, що се отнася до твърдението, че такова тълкуване на член 263 ДФЕС би противоречало на принципа на правната сигурност и на правото на ефективна съдебна защита, достатъчно е да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика това тълкуване е в пълно съответствие с целта на сроковете за обжалване по административен ред и по съдебен ред, която е да се съхрани правната сигурност, като не се допуска неограничена във времето възможност за оспорване на актове на Съюза, които пораждат правни последици (решения от 7 юли 1971 г., Müllers/Икономически и социален комитет, 79/70, EU:C:1971:79, т. 18, от 17 февруари 1972 г., Richez-Parise/Комисия, 40/71, EU:C:1972:9, т. 6, и от 12 юли 1984 г., Moussis/Комисия, 227/83, EU:C:1984:276, т. 12), и да се отговори на необходимостта да се избегне дискриминацията и произволното третиране при правораздаването (решения от 4 февруари 1987 г., Cladakis/Комисия, 276/85, EU:C:1987:57, т. 11, от 29 юни 2000 г., Politi/Европейска фондация за обучение, C‑154/99 P, EU:C:2000:354, т. 15, и от 5 март 2008 г., Combescot/Комисия, T‑414/06 P, EU:T:2008:58, т. 43).
46
Освен това, що се отнася до свързаното с този въпрос твърдение, че в решение от 19 декември 2012 г., Leno Merken (C‑149/11, EU:C:2012:816, т. 39), Съдът е приел, че при неяснота на текста на разпоредба следва да се отчита контекстът, в който тя е приета, и целите, които тя преследва, достатъчно е да се припомни, че безспорно формулировката на член 263 ДФЕС, разглеждан самостоятелно или във връзка с член 297 ДФЕС, не поражда никакво съмнение (вж. в този смисъл определения от 23 ноември 2015 г., Словения/Комисия, T‑118/15, непубликувано, EU:T:2015:912, т. 31, и от 19 април 2016 г., Португалия/Комисия, T‑550/15, непубликувано, EU:T:2016:237, т. 33).
47
В крайна сметка се налага изводът, че именно приемането единствено на критерия за нотифициране като начален момент на срока за подаване на жалба за отмяна на актовете, посочващи техните адресати, би гарантирало правната сигурност и ефективната съдебна защита, за разлика от хибридно решение, като изтъкнатото от Румъния, според което адресатът на акта, за който той е бил надлежно нотифициран, трябва освен това да се осведоми за неговото публикуване в Официален вестник, което е евентуално и несигурно, понеже не е задължително.
48
На трето място, Румъния по същество твърди, че началният момент на срока за обжалване би трябвало да бъде моментът на цялостното публикуване на обжалваното решение, а не на непълното му нотифициране. Според нея от съществуващите разлики между текста на обжалваното решение, нотифициран на 14 юни 2018 г., и публикувания на 15 юни 2018 г. следва, че нотифицирането на постоянното представителство на Румъния е било непълно и не ѝ е позволило да се запознае със съдържанието на акта. Във връзка с това, най-напред, тя изтъква наличието на разлики в разпоредбите, свързани с други държави членки. На следващо място, що се отнася до разпоредбите относно Румъния, тя твърди, че в бюджетни позиции 6701 и 6711 информацията, съдържаща се в петата колона, която съответства на мярката „Сертифициране“ съответно за 2015 г. и за 2014 г., е непълна по отношение на основанията „НВГ в ЕЗФРСР извън обхвата на ИСАК“ и „НВГ във връзка с ЕФГЗ в обхвата на ИСАК“, тъй като в текста, който е бил нотифициран, е посочена двусмислено само думата „размер“ (на румънски език „sumă“). Според нея тези разлики засягат съществени аспекти, като мерките, основанията и вида корекции, и имат пряко въздействие върху решението за подаване на жалба за отмяна и за начина на нейното изготвяне. Освен това тя твърди, че някои разлики са свързани само с използването на израза „разчетен размер“, който се оспорва в жалбата.
49
В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика дадено решение е надлежно нотифицирано, при положение че е съобщено на адресата си и му е дадена възможност да се запознае с него Що се отнася до последното условие, Съдът е приел, че то е изпълнено, когато адресатът е могъл да се запознае със съдържанието на това решение, както и с мотивите, които го обосновават (вж. решения от 17 май 2017 г., Португалия/Комисия, C‑337/16 P, EU:C:2017:381, т. 47 и 48, и от 21 март 2019 г., Eco-Bat Technologies и др./Комисия, C‑312/18 P, непубликувано, EU:C:2019:235, т. 25 и 26).
50
От това следва, че чисто формална грешка или непълнота, която дори да не е от чисто формално естество, не препятства адресатът на нотифицираното решение да се запознае с неговото съдържанието и мотиви и не влияе върху прилагането на срока за обжалване, предвиден в член 263, шеста алинея ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 17 май 2017 г., Португалия/Комисия, C‑337/16 P, EU:C:2017:381, т. 48—50, и от 21 март 2019 г., Eco-Bat Technologies и др./Комисия, C‑312/18 P, непубликувано, EU:C:2019:235, т. 27).
51
В случая най-напред следва да се отхвърли твърдяното наличие на евентуални разлики в разпоредбите относно другите държави членки, тъй като във всеки случай това е ирелевантно и неотносимо за подадената от Румъния жалба (вж. в този смисъл определение от 19 април 2016 г., Португалия/Комисия, T‑550/15, непубликувано, EU:T:2016:237, т. 42).
52
На следващо място, що се отнася до свързаните с Румъния разпоредби, безспорно следва да се отбележи, както Комисията посочва в отговора си на въпроса на Общия съд, че съществуват незначителни разлики между нотифицирания текст и публикувания текст в петата колона от таблицата на приложението към обжалваното решение. В текста, които е бил нотифициран на постоянното представителство на Румъния, поради проблеми, възникнали при отпечатването на таблицата, съдържаща се в приложението към обжалваното решение, липсва думата „estimată“ (разчетен), която е използвана за вида корекция „sumă estimată“ (разчетен размер), тъй като тя надхвърля рамката на клетките от таблицата за някои бюджетни позиции, като фигурира само думата „sumă“ (размер). Този проблем не е съществувал след това в текста, който е бил публикуван в Официален вестник.
53
Налага се обаче констатацията, че този свързан с отпечатването проблем не възпрепятства възможността информацията, която се съдържа в приложението, да бъде разбрана. Всъщност трябва да се отбележи, че в тази пета колона могат да бъдат посочени само четири вида корекции, а именно: първо, „еднократно“ за корекции, за които недопустимите суми могат да бъдат определени („punctuală“ или „calculată“ на румънски език), второ, „фиксирана ставка“ за корекциите с фиксирана ставка („rată forfetară“ на румънски език), трето, „разчетен размер“ за корекциите, екстраполирани на основата на размер, който е известен („sumă estimată“ на румънски език), и четвърто, „екстраполирано“ за корекциите, екстраполирани на основата на известен процент („extrapolate“ на румънски език). Доколкото и трите вида корекции са наименовани по напълно различен начин от румънската дума „sumă“ (размер), явно и несъмнено последната би могла да се свърже само с вида корекция „sumă estimată“ (разчетен размер).
54
Освен това Комисията уточнява, че на 15 юни 2018 г. Румъния също така е получила по електронна поща въпросните таблици от Генералния секретариат. В този случай дори и просто прочитане на изпратеното по електронна поща приложение би било достатъчно, за да се изяснят тези разлики.
55
Освен това, доколкото Румъния оспорва използването на израза „sumă estimată“ (разчетен размер), следва да се отбележи, както Комисията посочва в отговора си на въпроса на Общия съд, че двете корекции действително погрешно са били класифицирани като „sumă estimată“ (разчетен размер) вместо като „rată forfetară“ (фиксирана ставка).
56
Въпреки това се налага констатацията, че тази грешка се е появила за първи път в текста, който Комисията е нотифицирала на постоянното представителство на Румъния на 14 юни 2018 г., и в текста, който е бил публикуван в Официален вестник на 15 юни 2018 г., така че Румъния не може да твърди, че тази грешка ѝ е попречила да подаде в определения срок своята жалба.
57
Освен това Комисията е пояснила, че тази незначителна техническа грешка не е била допусната нито в рамките на административното производство, нито в Обобщения доклад (summary report), в който се съдържат мотивите на обжалваното решение. В този случай не би могло да има каквото и да е объркване относно вида на корекцията.
58
Ето защо следва да се приеме, че тези незначителни разлики между нотифицирания текст и публикувания текст, които са били породени от проблеми, свързани с отпечатването на таблицата, съдържаща се в приложението към обжалваното решение, както и общата незначителна техническа грешка в посочените два текста, не биха могли да попречат на Румъния достатъчно ясно и точно да се запознае със съдържанието на това решение, да разбере мотивите, които го обосновават, и в определения срок да подаде жалба срещу него (вж. в този смисъл определение от 19 април 2016 г., Португалия/Комисия, T‑550/15, непубликувано, EU:T:2016:237, т. 43).
59
Поради това следва да се потвърди посоченият в точка 32 по-горе извод, че срокът за подаване на жалба срещу обжалваното решение започва да тече от момента на неговото нотифициране на постоянното представителство на Румъния, а не от публикуваното му в Официален вестник.
60
Следователно с оглед на всички изложени съображения и съгласно членове 58 и 60 от Процедурния правилник срокът за обжалване, включително срокът поради отдалеченост, изтича на 24 август 2018 г. в полунощ.
61
Румъния обаче е подала жалбата едва на 7 септември 2018 г.
62
Така жалбата очевидно е подадена след изтичането на определения срок и поради това е просрочена.
63
Накрая, Румъния не доказва, нито дори споменава съществуването на извинима грешка или наличието на случайно събитие или на непреодолима сила, което би позволило да допусне на основание член 45, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим към производството пред Общия съд по силата на член 53 от същия статут, изключение от определения срок.
64
От всичко изложено по-горе следва, че настоящата жалба трябва да се отхвърли в нейната цялост като недопустима.
По съдебните разноски
65
Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
66
Тъй като е загубила делото, Румъния следва да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Комисията в съответствие с исканията на последната.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
определи:
1)
Отхвърля жалбата като недопустима.
2)
Осъжда Румъния да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.
Съставено в Люксембург на 30 април 2019 година.
Секретар
E. Coulon
Председател
А. M. Collins
( *1 ) Език на производството: румънски.