25.3.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 112/33
Жалба, подадена на 25 януари 2019 г. от Axa Mediterranean Holding, S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 15 ноември 2018 г. по дело T-405/11, Axa Mediterranean/Комисия
(Дело C-54/19 P)
(2019/C 112/39)
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподател: Axa Mediterranean Holding, S.A. (представители: J. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero, A. Lamadrid de Pablo, abogados)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
да бъде отменено решението на Общия съд от 15 ноември 2018 г.,
—
да бъде уважена жалбата за отмяна и да бъде отменено окончателно обжалваното решение, и
—
да бъде осъдена Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
На 15 ноември 2018 г. Общият съд приема решение по дело T-405/11, Axa Mediterranean Holding, S.A. срещу Европейската комисия (1), срещу което е насочена настоящата жалба за отмяна. С това решение се отхвърля жалбата, подадена от жалбоподателя срещу решение на Европейската комисия от 12 януари 2011 г. (2) относно „финансовата репутация“, регулирана в член 12.5 от испанския Ley de Impuesto sobre Sociedades [Закон за корпоративното облагане].
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено основание за отмяна, изведено от грешки при прилагането на правото, които са допуснати в обжалваното решение при тълкуването на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с понятието „селективен характер“.
По-специално в жалбата се изтъква, че в решението са допуснати следните грешки:
—
При определяне на референтната система в първия етап от анализа на селективния характер;
—
При определяне на целта, от която да бъдат сравнявани различните правни и фактически положения във втория етап от анализа на селективния характер;
—
Вследствие на това, грешка и при разпределяне на доказателствената тежест и прилагане на принципа на пропорционалност;
—
При условията на евентуалност, в анализа си на твърдяната липса на доказателство за причинно-следствена връзка между невъзможността на предприятията да се слеят в чужбина и придобиването на дяловото участие в чужбина; и
—
При условията на евентуалност, като отхвърля отделимостта на мярката за сливане според процента на контрол;
—
Освен че поддържа юридически неправилно съображение, съдебното решение замества в няколко от посочените точки съображенията на решението разминаващи се собствени съображения, като по този начин допуска допълнителни грешки при прилагането на правото.
(1) Решение от 15 ноември 2018 г., Banco Santander/Комисия (T-227/10, непубликувано, EU:T:2018:785).
(2) Решение 2011/282/ЕС на Комисията от 12 януари 2011 година относно данъчната амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества № C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07) приведено в действие от Испания (ОВ L 135, 2011 г., стр. 1).
Full & Egal Universal Law Academy