8.4.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 131/29
Жалба, подадена на 14 февруари 2019 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав) на 4 декември 2018 г. по дело T-518/16, Carreras Sequeros и др./Комисия
(Дело C-119/19 P)
(2019/C 131/35)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: T. S. Bohr, G. Gattinara, L. Vernier)
Други страни в производството: Francisco Carreras Sequeros, Mariola de las Heras Ojeda, Olivier Maes, Gabrio Marinozzi, Giacomo Miserocchi, Marc Thieme Groen, Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени решение от 4 декември 2018 г., Carreras Sequeros и др./Комисия, T-518/16,
—
да се върне делото на Общия съд, за да се произнесе по второто, третото и четвъртото основание на жалбата в първоинстанционното производство,
—
да не се произнася по съдебните разноски
Основания и основни доводи
Комисията изтъква две основания.
1.
С първото основание Комисията твърди грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването на член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
Първата част на първото основание се отнася до грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването на член 31, параграф 2 от Хартата. Съдържанието на правото на платен годишен отпуск, което посоченият член 31, параграф 2 гарантирал, било уточнено с член 7 от Директива 2003/88 (1). Ето защо Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като взел предвид други разпоредби от Директива 2033/88, като например членове 14 и 23, и като приел, че те са приложими за законодателя.
С втората част на първото основание Комисията твърди грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването на член 31, параграф 2 от Хартата, тъй като Общият съд приел, че намаляването по член 6 от приложение X към Правилника за длъжностните лица е несъвместимо с твърдения принцип за насърчаване на подобряването на условията на живот и труд на заинтересованите лица. Такъв принцип нямал каквото и да било правно основание.
Третата част на първото основание е изложена при условията на евентуалност и се отнася до грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването на други разпоредби от Правилника, в чийто контекст бил приет член 6 от приложение X към Правилника за длъжностните лица. Общият съд неправилно изключил от анализа си други разпоредби от Правилника само с мотива, че съществували още преди изменението, внесено с член 6 от приложение X към Правилника на длъжностните лица. Жалбоподателят разполагал с широко право на преценка при избора кои мерки да измени и кои да запази.
2.
С второто основание Комисията твърди грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването на член 52, параграф 1 от Хартата. Общият съд не се съобразил със съдебната практика, съгласно която законодателят разполагал с широко право на преценка, когато изменял Правилника за длъжностните лица, и че нарушение на принципа на пропорционалност можело да бъде установено само ако законодателят очевидно бил надвишил границите на правото си на преценка.
(1) Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).
Full & Egal Universal Law Academy