26.8.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 288/26
Преюдициално запитване от Raad van State (Белгия), постъпило на 24 май 2019 г. — Katoen Natie Bulk Terminals NV, General Services Antwerp NV/Belgische Staat
(Дело C-407/19)
(2019/C 288/33)
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Raad van State
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Katoen Natie Bulk Terminals NV, General Services Antwerp NV
Ответник: Belgische Staat
Преюдициални въпроси
1)
Трябва ли членове 49, 56, 45, 34, 35, 101 или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правната уредба на член 1 от Кралския указ от 5 юли 2004 г.„относно признаването на пристанищните работници и служители в пристанищните зони, за които се прилага Законът от 8 юни 1972 г. за пристанищната дейност“ във връзка с член 2 от този указ, по-конкретно правната уредба, съгласно която пристанищни работници и служители по смисъла на член 1, параграф 1, точка 1 от посочения указ при признаването им от административна комисия — съставена от равнопоставени членове, определени от представените в съответната съвместна подкомисия организации на работодатели, от една страна, и от представените в нея организации на работници и служители, от друга страна, — или се приемат, или не се приемат в групата на пристанищни работници, при което се отчита необходимостта от работна ръка, като в същото време се взема предвид обстоятелството, че за тази административна комисия не е предвиден срок за постановяване на решение и нейните решения за признаване подлежат само на обжалване по съдебен ред?
2)
Трябва ли членове 49, 56, 45, 34, 35, 101 или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правната уредба, въведена с член 4, параграф 1, точки 2, 3, 6 и 8 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., изменен с член 4, точки 2, 3, 4, съответно точка 6 от обжалвания Кралски указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която признаването на пристанищен работник или служител предполага, че работникът или служителят: а) е обявен за годен за работа от външна служба за превенция и защита на здравето на работното място, към която се числи оправомощената съгласно член 3bis от Закона от 8 юни 1972 г.„за пристанищната дейност“ организация на работодателите; б) е положил психотехническите изпити, проведени от органа, който е оправомощен за целта от признатата организацията на работодатели съгласно същия член 3bis от Закона от 8 юни 1972 г.; в) три седмици е посещавал курс по безопасни условия на труд и придобиване на професионална квалификация и е положил окончателния изпит; и г) вече има сключен трудов договор, ако става дума за пристанищен работник или служител, който не е приет в групата, като чуждестранни пристанищни работници и служители трябва да могат, във връзка с член 4, параграф 3 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., да докажат, че отговарят на сравними условия в друга държава членка, за да не се прилагат повече за тях тези условия за целите на обжалваната правна уредба?
3)
Трябва ли членове 49, 56, 45, 34, 35, 101 или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правната уредба, въведена с член 2, параграф 3 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., изменен с член 2 от обжалвания Кралски указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която срокът на признаването на пристанищни работници и служители, които не са приети в групата и поради тази причина са наети на работа в съответствие със Закона от 3 юли 1978 г.„за трудовите договори“ директно от работодател въз основа на трудов договор, е ограничен до срока на този трудов договор, така че във всеки случай трябва да започне нова процедура за признаване?
4)
Трябва ли членове 49, 56, 45, 34, 35, 101 или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правната уредба, въведена с член 13/1 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., изменен с член 17 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно преходната мярка, съгласно която трудовият договор, за който става дума в третия преюдициален въпрос, трябва да бъде сключен първоначално за неопределен срок, от 1 юли 2017 г. — за най-малко две години, от 1 юли 2018 г. — за най-малко една година, от 1 юли 2019 г. — за най-малко шест месеца и от 1 юли 2020 г. — за срок, който се определя свободно?
5)
Трябва ли членове 49, 56, 45, 34, 35, 101 или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правната уредба на член 15/1 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., изменен с член 18 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно (преходната) мярка, съгласно която пристанищните работници и служители, които са признати съгласно старата правна уредба се признават автоматично за членове на групата на пристанищните работници, като по този начин възможността на даден работодател да наеме директно тези пристанищни работници и служители (по безсрочен договор) се ограничава и работодатели се възпрепятстват да привличат качествени работници и служители, като сключват с тях директно безсрочен договор и им предлагат стабилност на заетостта съгласно правилата на общото трудово право?
6)
Трябва ли членове 49, 56, 45, 34, 35, 101 или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правната уредба, въведена с член 4, параграф 2 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., изменен с член 4, точка 7 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която колективният трудов договор определя условията и реда, по които пристанищен работник или служител може да бъде нает на работа в пристанищна зона, различна от тази, в която е бил признат, като по този начин се ограничава мобилността на работници и служители между пристанищните зони, без самият законодател да изясни какви могат да са тези условия или ред?
7)
Трябва ли членове 49, 56, 45, 34, 35, 101 или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правната уредба, въведена с член 1, параграф 3 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., изменен с член 1, точка 2 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която работници и служители (заети с логистична дейност), които по смисъла на член 1 от Кралското постановление от 12 януари 1973 г.„за създаване на съвместна комисия за пристанищната дейност и определяне на нейното наименование и отговорности“, полагат труд на места, където дадени стоки, с цел да бъдат подготвени за по-нататъшното им разпределение или изпращане, се променят, което непряко води до доказана добавена стойност, трябва да имат сертификат за безопасност, като същият — при отчитане на факта, че се заявява от работодател, който е сключил с работник или служител трудов договор за извършването на съответни дейности, издава се срещу представяне на трудов договор и лична карта и условията на подлежащата на спазване процедура се определят в колективен трудов договор, без законодателят да е внесъл яснота по този въпрос — се счита за признаване по смисъла на Закона от 8 юни 1972 г.„за пристанищната дейност“?
Full & Egal Universal Law Academy