21.10.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 357/18
Жалба, подадена на 18 юли 2019 г. от International Tax Stamp Association Ltd (ITSA) срещу определението, постановено от Общия съд (втори състав) на 16 май 2019 г. по дело T-396/18, ITSA/Комисия
(Дело C-553/19 P)
(2019/C 357/24)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: International Tax Stamp Association Ltd (ITSA) (представител: F. Scanvic, адвокат)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени определението на Общия съд на Европейския съюз от 16 май 2019 г. по дело ITSA/Комисия (T-396/18) и да приеме, че жалбоподателят има процесуална легитимация и правен интерес,
—
да отмени Делегиран регламент (ЕС) 2018/573 на Комисията от 15 декември 2017 година относно основните елементи на договорите за съхраняване на данни, сключвани като част от система за проследяване на тютюневите изделия (1), Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/574 на Комисията от 15 декември 2017 година относно техническите стандарти за създаването и работата със система за проследяване на тютюневи изделия (2), както и Решение за изпълнение (ЕС) 2018/576 на Комисията от 15 декември 2017 година относно техническите стандарти за защитните елементи, прилагани спрямо тютюневи изделия (3).
Основания и основни доводи
Жалбоподателят твърди по същество, че Общият съд е нарушил правния му интерес по отношение на Делегиран регламент 2018/573, Регламент за изпълнение 2018/574 и Решение за изпълнение 2018/576. Следователно неправилно Общият съд е отхвърли като недопустима подадената от жалбоподателя жалба за отмяна на тези три акта на Комисията.
Според жалбоподателя двата обжалвани регламента засягат пряко както него, така и неговите членове. Другите критерии по член 263 ДФЕС също са изпълнени. Освен това, макар и основното съдържание на обжалваното решение да налага държавите членки да приемат актове за изпълнение, случаят на член 3, параграф 2 от посоченото решение не е такъв, като с него обжалването от независима трета страна се ограничава само до един от петте защитни елемента, които се поставят на тютюневите изделия. Последно посочената разпоредба е достатъчна сама по себе си.
По същество на спора жалбоподателят твърди, че обжалваните актове нарушават член 8 от Протокола за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия (4). Тази разпоредба забранява извършването на операциите по маркиране на тютюневите изделия да се възлага на тютюневата промишленост, докато в трите обжалвани акта на Комисията се предвижда именно това. Жалбоподателят допълва, че горепосоченият протокол, макар и да не е влязъл все още в сила, е подписан и сключен от Съюза, като с него се забранява Съюзът да приема актове, които да нарушават посочения протокол.
Обстоятелството, че Директива 2014/40/ЕС (5) изрично не забранява разглежданите операции да се възлагат на тютюневата промишленост е без значение, тъй като от една страна, тази директива може и трябва да бъде тълкувана в съответствие с посочения протокол, и от друга страна, дори да се предположи, че такова тълкуване е невъзможно, тогава самата директива би била в противоречие с посочения протокол, а следователно и с договорите на ЕС.
(1) ОВ L 96, 2018 г., стр. 1.
(2) ОВ L 96, 2018 г., стр. 7.
(3) ОВ L 96, 2018 г., стр. 57.
(4) Първи протокол към Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна, приет в Сеул на 12 ноември 2012 г.
(5) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО (ОВ L 127, 2014 г., стр. 1).
Full & Egal Universal Law Academy