11.3.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 93/70
Жалба, подадена на 11 януари 2019 г. — Giulia Moi/Парламент
(Дело T-17/19)
(2019/C 93/91)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Giulia Moi (Сиди, Италия) (представител: M. Contini, avvocato)
Ответник: Европейски парламент
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
Като главно искане, да отмени решението на Европейския парламент от 12 ноември 2018 г., с който се потвърждава решението на председателя на Европейския парламент от 2 октомври 2018 г. , с което се налага на Giulia Moi санкция, водеща до загуба на правото на надбавка за дневни разходи в продължение на 12 дни поради психическия тормоз, който тя упражнила по отношение на двама свои парламентарни сътрудници.
—
При условията на евентуалност, в спорния и невероятен случай, ако не бъдат уважени главните искания, като това не засяга правото на евентуално обжалване по съдебен ред, да установи, че наложената дисциплинарна санкция е прекомерна/непропорционална, и вследствие на това, да я смекчи, като я замени със санкцията, предвидена в член 166, буква а) от Правилника за дейността на Европейския парламент.
—
При условията на евентуалност спрямо горното, да осъди институцията ответник да ѝ заплати обезщетение, което Общият съд да определи по справедливост, изразяващо се в сума, изчислена на стойност от 50 000 евро — или всяка друга по-голяма или по-малка сума, която прецени за справедлива — и да задължи председателя да оповести публично тази информация на пленарно заседание на Европейския парламент.
—
Да се произнесе по разноските в нейна полза.
Основания и основни доводи
В подкрепа на своята жалба жалбоподателката изтъква нарушение на принципа на състезателност, на процесуалните правила и на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
1.
Изтъква се, че оспорваната дисциплинарна санкция, обоснована с припомняне и позоваване на доклада на Консултативния комитет, който на свой ред и без да излага мотиви, квалифицира действията на жалбоподателката като „психически тормоз“ без никакво доказателство.
2.
Безспорно било, че Бюрото е упражнило своето правомощие по явно неправилен начин и че е налице явна злоупотреба с власт, доколкото фактите, представени от асистентите, за които се твърди, че са били обект на психически тормоз, не могат да бъдат квалифицирани като психически тормоз по смисъла на член 12а от Правилника.
3.
Бюрото на Европейския парламент от своя страна допуснало грешка и изопачило фактите, за които се отнася решението, от гледна точка на определението за „психически тормоз“, съдържащо се в член 12а от Правилника. „Психически тормоз“ означава всяко непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, многократно или систематично, и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да уронят личността, достойнството или накърнят физическата или психологическата цялост на друго лице.
4.
С оглед на това уточняване на понятието за „психически тормоз“ , от данните по делото произтичало, че поведението, възприето жалбоподателката, не попада в нито един от случаите на „тормоз“ и че немногобройните твърдения, които също така/всъщност са ограничени до един много кратък период и са свързани с изпълнението на задачи, които следва да се извършват от асистентите, както и с присъствието им в офиса, са резултат от отмъщение срещу жалбоподателката, която е виновна, че е поискала уволнението им.
5.
Нещо повече, никой външен наблюдател, който е нормално чувствителен и познава специфичната професионална среда на членовете на Парламента и на преките им сътрудници, не може да направи извода, че действията, в които е упреквана жалбоподателката, са били прекомерни и укорими и от естество да уронят личността, достойнството, или да накърнят физическата или психическата неприкосновеност на съответните асистенти, както и с оглед на заплащаното им от Парламента възнаграждение.
Full & Egal Universal Law Academy