17.6.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 206/42
Иск, предявен на 18 февруари 2019 г. — Magnan/Комисия
(Дело T-99/19)
(2019/C 206/47)
Език на производството: френски
Страни
Ищец: Nathaniel Magnan (Екс ан Прованс, Франция) (представител: J. Fayolle, avocat)
Ответник: Европейска комисия
Искания
Ищецът моли Общия съд:
—
да обяви за допустим настоящия иск срещу Европейската комисия за установяване на неправомерно бездействие и да ангажира извъндоговорната отговорност на Комисията на основание член 340 ДФЕС,
—
да обяви за допустимо настоящото искане за отмяна на решението на Европейската комисия с мълчалив отказ да предприеме действия, в писмо от 20 декември 2018 г.,
—
по същество, първо,
—
да постанови решение, в което уточни, че член 55 а) от Закона за медицинската застраховка нарушава:
—
член 2 (недискриминация), член 7 (право на равно третиране) и член 13 (задължение за непредприемане на действия) от Споразумението за свободното движение на хора,
—
член 55 от Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации,
—
да установи, че хоризонталната директива на Кантон Женева относно „Процедура за назначаване в рамките на публични институции и субсидирани структури“ нарушава Споразумението за свободното движение на хора между Швейцария и Европейския съюз и че всички останали разпоредби на федералното законодателство на Швейцария относно националните преференции нарушават Споразумението за свободното движение на хора,
—
в замяна да установи липсата на дискриминационни мерки по отношение на лекари, граждани на Швейцария, от страна на държавите членки на Европейския съюз,
—
да установи неправомерното бездействие на Европейската комисия, която трябва да гарантира прилагането на Договорите, довело до нарушение на принципа на оправданите правни очаквания и на принципа на правна сигурност на придобитите права на д-р Magnan Nathaniel,
—
да установи причинно-следствена връзка между неправомерното бездействие на Европейската комисия и причинените на д-р Magnan Nathaniel вреди,
—
да осъди Комисията за неправомерно бездействие,
—
да осъди Европейската комисията да заплати на д-р Magnan Nathaniel сумата от 1 141 198,10 евро (един милион сто четиридесет и една хиляди сто деветдесет и осем евро и 10 цента с обменна стойност, която към 7 януари 2019 г. в 11:39 UTC) възлиза на 1 281 444 CHF (един милион двеста осемдесет и една хиляди четиристотин четиридесет и четири швейцарски франка), съответстваща на вече претърпяната след 2013 г. вреда във връзка с извъндоговорната отговорност на Комисията на основание член 340 ДФЕС,
—
да осъди Европейската комисия да заплаща, на основание член 340 ДФЕС за неправомерно бездействие, периодична имуществена санкция в размер 500 евро (петстотин евро) всеки работен ден на д-р Magnan Nathaniel във връзка с продължаващи, постоянни и действително претърпени имуществени вреди, съответстващи на ежедневните имуществени вреди, до прилагане от страна на Конфедерация Швейцария на Споразумението за свободното движение на хора или до излизане на една от страните от споразумението,
—
второ,
—
да установи, че писмото с отговора на Европейската комисия от 20 декември 2018 г. представлява решение за отказ,
—
да отмени това решение с мълчалив отказ на Европейската комисия да предприеме действия срещу Конфедерация Швейцария за нарушение на Договорите и да поправи причинените вреди.
Основания и основни доводи
Ищецът изтъква пет основания в подкрепа на иска.
1.
Първото основание е изведено от неспазването от Швейцария на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Швейцарската конфедерация, от друга страна, относно свободното движение на хора (ОВ, L 114, 2002 г., стр.6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 74, стр.97) и на Директива №2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр.3). Всъщност, ищецът счита, че през юли 2013 г., Швейцарската конфедерация е приела разпоредба, която ограничава възможността на лекари в зони с твърде много персонал да практикуват за сметка на задължителната швейцарска здравноосигурителна система, което представлявало непряка дискриминация въз основа на гражданство, доколкото това ограничение не се отнасяло за лекари с тригодишен опит в швейцарски университетски болници.
2.
Второто основание е изведено от липсата на дискриминационни мерки от страна на Европейския съюз по отношение на лекари, граждани на Швейцария, с оглед на принципа на реципрочност в международното право и която, според ищеца, следва да бъде установена от Общия съд.
3.
Третото основание е изведено от неправомерното бездействие на Комисията, доколкото последната е длъжна да предприеме действия, в качеството си на пазител на Договорите съгласно член 17, параграф 1 от ДЕС и на основните права на гражданите на ЕС. В това отношение, ищецът изтъква принципите на оправданите правни очаквания към институциите и на правна сигурност на придобитите права.
4.
Четвъртото основание е изведено от обстоятелството, че непредприемането на действия във връзка с поканата, отправена от ищеца до Комисията за незабавни действия, фактически представлявало мълчалив отказ и следователно, решение с неблагоприятни последици.
5.
Петото основание е изведено от извъндоговорната отговорност на Комисията на основание член 340 ДФЕС за неправомерно бездействие.
Full & Egal Universal Law Academy