15.4.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 139/83
Жалба, подадена на 19 февруари 2019 г. — Garriga Polledo и др./Парламент
(Дело T-102/19)
(2019/C 139/84)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Salvador Garriga Polledo (Мадрид, Испания) и 45 други жалбоподатели (представители: A. Schmitt и A. Waisse, avocats)
Ответник: Европейски парламент
Искания
Жалбоподателите молят Общия съд:
—
ако е необходимо, като процесуално-организационни действия или на основание събиране на доказателства по делото, да се осъди Европейският парламент да представи становищата, издадени от Правната служба на Европейския парламент, които се са били приети на 16 юли 2018 г. и на 3 декември 2018 г., без оглед на точната дата, но във всички случаи преди приемането на 10 декември 2018 г. на решението на Бюрото на Парламента за изменение на Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент (ОВ C 466, 2018 г., стр. 8);
—
да отмени решението на Бюрото на Парламента от 10 декември 2018 г. за изменение на Мерките по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент (МПУ), доколкото с него се изменя член 76 от МПУ) (съображения (5) и (6), член 1, параграф 7) и член 2, доколкото се отнася до член 76 от МПУ на горепосоченото решение), а ако посочените елементи не могат да се отделят от останалата част на обжалвания акт, да се отмени изцяло цитираното решение;
—
да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Жалбоподателите изтъкват пет основания в подкрепа на жалбата.
1.
Първото основание е липсата на компетентност ratione materiae на Бюрото.
—
От една страна обжалваният акт е бил приет в нарушение на Устава на членовете на Европейския парламент, приет с решение на Европейския парламент от 28 септември 2005 година, 2005/684/ЕО, Евратом (ОВ L 262, 2001 5 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Уставът“). Обжалваният акт противоречи по-специално на член 27 от Устава, който предвижда запазване на „придобитите права“ и „правни очаквания“.
—
От друга страна обжалваният акт въвежда данък, като предвижда специална удръжка в размер на 5 % от номиналната стойност на пенсията, при положение, че въвеждането на данъци не е сред правомощията на Бюрото съгласно член 223, параграф 2 ДФЕС.
2.
Второто основание е съществено процесуално нарушение.
—
От една страна жалбоподателите упрекват Бюрото, че е приело обжалвания акт без да се съобрази с правилата, наложени с член 223 ДФЕС.
—
От друга страна обжалваният акт не е мотивиран в достатъчна степен и по този начин нарушава задължението за мотивиране, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз.
3.
Третото основание е нарушение на придобитите права и правни очаквания и на принципа на защита на оправданите правни очаквания.
—
От една страна обжалваният акт нарушава придобитите права и правни очаквания, които произтичат както от общите принципи на правото, така и от Устава, който въвежда изрично задължението те да се запазят „изцяло“ (член 27).
—
От друга страна обжалваният акт нарушава принципа на оправданите правни очаквания.
4.
Четвъртото основание е нарушение на принципите на пропорционалност, на равно третиране и на недопускане на дискриминация.
—
От една страна нарушенията на правата на жалбоподателите са несъразмерни по отношение на целите, които обжалваният акт преследва.
—
От друга страна обжалваният акт трябва да се отмени поради нарушение на принципите на равно третиране и недопускане на дискриминация.
5.
Петото основание е нарушение на правната сигурност и липса на преходни мерки.
—
От една страна обжалваният акт нарушава принципа на правна сигурност, тъй като съдържа незаконосъобразни разпоредби за обратно действие.
—
От друга страна обжалваният акт нарушава принципа на правна сигурност, тъй като не съдържа преходни мерки.
Full & Egal Universal Law Academy