17.6.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 206/45
Жалба, подадена на 22 март 2019 г. — Vincenti/EUIPO
(Дело T-174/19)
(2019/C 206/49)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Guillaume Vincenti (Аликанте, Испания) (представител: H. Tettenborn, Rechtsanwalt)
Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост
Искания
Жалбоподателят моли Общия съд:
—
да отмени решенията на органа по назначаване на EUIPO, съобщени с писмо от 6 юни 2018 г., да не повиши жалбоподателя в по-горна степен (AST 8) в процедурите по повишаване за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., както и
—
да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят изтъква следните основания в подкрепа на жалбата.
1.
Нарушение на член 45 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, явна грешка в преценката, неправилно изпълнение, респ. неспазване на решение от 14 ноември 2017 г., Vincenti/EUIPO (T-586/16, EU:T:2017:803)
В рамките на първото основание се твърди, че органът по назначаване на ответника е нарушил член 45 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), направил е явна грешка в преценката и не е изпълнил, респ. е изпълнил неправилно решение от 14 ноември 2017 г., Vincenti/EUIPO (T-586/16, EU:T:2017:803), тъй като не е поставил жалбоподателя в положение все едно е допуснал последния в релевантните моменти да участва в отделните процедури за атестиране, а вместо това е направил цялостна оценка към момента на обжалваните решения от 6 юни 2018 г. Видно от цитираното съдебно решение, отказът за повишаване не можел да бъде обоснован с факти, които все още не са били известни на органа по назначаване към момента, в който той е бил длъжен да вземе решение.
По-нататък жалбоподателят твърди, че цялостният отказ за повишаване през четири последователни години, въз основа на позоваване на едно и също поведение на жалбоподателя, е незаконосъобразен, защото представлявал санкция с тежест, подобна на залегналата в член 9, параграф 1, букви д) и е) от приложение IX към Правилника, а следователно в крайна сметка и траен отказ за повишаване със санкционен характер, заобикаляйки правото на жалбоподателя на защита в дисциплинарно производство, както и „двойно наказване“.
Жалбоподателят също така твърди, че обжалваните решения на органа по назначаване го увреждат незаконосъобразно, на основание на дългото му боледуване, защото ответникът не зачел времето на неговото боледуване положително като време, през което жалбоподателят е подобрил поведението си, в което е бил упрекван — нещо, което представлявало явна грешка в преценката и грешка при прилагането на член 45 от Правилника и изпълнението на решение от 14 ноември 2017 г., Vincenti/EUIPO (T-586/16, EU:T:2017:803).
2.
Нарушение на правото на жалбоподателя на изслушване съгласно член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз и на процесуалните права на жалбоподателя съгласно член 5 от Решение C(2013) 8968 окончателен на Комисията от 16 декември 2013 година относно общите разпоредби за прилагане на член 45 от Правилника, и по-специално съгласно член 5, параграфи 5 и 7 от това решение
В рамките на второто основание се твърди, че ответникът е нарушил основното право на жалбоподателя на изслушване преди да приеме увреждащо жалбоподателя решение, доколкото на последния не била дадена възможност предварително да изрази становище. Ответникът не оспорвал този факт.
Така ответникът и директно нарушил процесуалните права на жалбоподателя съгласно член 5 от Решение C(2013) 8968 окончателен на Комисията от 16 декември 2013 година относно общите разпоредби за прилагане на член 45 от Правилника, и по-специално съгласно член 5, параграфи 5 и 7 от това решение, които същевременно отразявали голямата важност на нарушеното основно право на изслушване и потвърждавали, че и в настоящия случай жалбоподателят имал правото да бъде изслушан преди приемането на обжалваните решения.
Full & Egal Universal Law Academy