24.6.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 213/76
Иск, подаден на 2 май 2019 г. — SGI Studio Galli Ingegneria/Комисия
(Дело T-285/19)
(2019/C 213/73)
Език на производството: италиански
Страни
Ищец: SGI Studio Galli Ingegneria Srl (Рим, Италия) (представители: F. Marini, V. Catenacci и R. Viglietta, avvocati)
Ответник: Европейска комисия
Искания
Ищецът моли Общия съд:
—
да установи и обяви, че ищецът не дължи на Европейската комисия сумите, поискани от последната с дебитно известие № 3241902288, получено на 22 февруари 2019 г., и последно със записка, получена на 29 април 2019 г. — референтен номер Ares(2019)2858540, поискани на основание възстановяване на помощта и неустойка за твърдяно неизпълнение от Studio Galli Ingegneria на Споразумение за отпускане на безвъзмездни средства № 619120 във връзка с проекта, озаглавен „MARSOL“.
—
да установи и обяви липсата на твърдените от Комисията нарушения.
—
да установи и обяви незаконосъобразността, невалидността и при всички положения неоснователността на писмото за предварителна информация от 19 декември 2018 г., доклада от разследването на OLAF, дебитното известие от 22 февруари 2019 г., последващото напомняне от 2 април 2019 г. и окончателната записка — за определяне на нов размер на исканата сума и за отхвърляне на последващите искания на SGI — от април 2019 г. — референтен номер Ares(2019)2858540.
—
да установи и обяви липсата на твърдяното от Комисията вземане.
—
да установи и обяви правото на ищеца на действително отпуснатата помощ от Комисията по силата на Споразумението за отпускане на безвъзмездни средства № 619120 за проекта „MARSOL“.
—
При условията на евентуалност, да установи и обяви, че сумата, предмет на възстановяване от страна на Комисията, не може да надвишава 100 044,99 EUR.
—
При условията на евентуалност спрямо предходното искане, да осъди Комисията да изплати на SGI разходите за изпълнението на проекта „MARSOL“ поради неоснователно обогатяване.
Основания и основни доводи
Ищецът изтъква четири основания в подкрепа на иска.
1.
Първо основание: нарушение на принципите на добросъвестност при изпълнение на договорните задължения, нарушение на правото на защита във фазата след приключването на разследването, нарушение на правото на справедлив съдебен процес по смисъла на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), нарушение на правото на добра администрация по смисъла на член 41 от Хартата, нарушение на правото на достъп до документи по смисъла на член 42 от Хартата и нарушение на член II.22 от Споразумението за отпускане на безвъзмездни средства и член от белгийския Граждански кодекс.
—
В това отношение се изтъква, че Комисията не е взела предвид направеното от ищеца искане за спиране на производството и за достъп до документите в преписката по разследването на OLAF, но все пак е издала дебитното известие и последващите напомняния, въпреки че дружеството не е имало фактическата възможност да отговори на окончателния доклад на OLAF поради вътрешни проблеми. Това е довело до нарушение на принципите на добросъвестност при изпълнение на договорните задължения и до нарушение на правото на ефективна защита, както в рамките на административното производство, така и пред Общия съд.
2.
Второ основание: липса на твърдяното нарушение, липса на твърдяното от Европейската комисия вземане, незаконосъобразност и неоснователност на доклада от разследването на OLAF и следователно на писмото за предварителна информация и на дебитните известия на Комисията, нарушение на принципите на презумпцията за невиновност, тежестта на доказване, безпристрастността, закрепени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г., както и наличие на грешка в преценката на доказателствата и нарушение на член от белгийския Граждански кодекс.
—
В това отношение се изтъква, че никое от нарушенията, на които Комисията е основала искането за възстановяване, не е обосновано, както се установява от представената в производството документация. Работното време и разходите за персонал са отчетени правилно за всички включени в проекта ресурси и съответстват на поисканото от Комисията. Няма припокриване между ресурсите и други субсидирани проекти. Не съществува никое от другите твърдени нарушения. Всички твърденията за нарушения на OLAF, на които Комисията основава искането за възстановяване, се отнасят до други проекти. Тежестта на доказване не е разместена.
3.
Трето основание: нарушение на принципа на пропорционалност, безпристрастност и добросъвестност при изпълнение на договорните задължения и нарушение на член II.22 от Споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.
—
В това отношение се изтъква, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, като е поискала цялата отпусната на ищеца помощ, макар в процедурата по разследване да са били установени несъответствия само във връзка с двама заети по проекта специалисти. Поискани са и всички последващи преки разходи, различни от разходите за персонал, и всички непреки разходи.
4.
Четвърто основание, изтъкнато при условията на евентуалност: право на обезщетение поради неоснователно обогатяване на Европейската комисия.
—
Според ищеца условията за завеждането на делото всъщност са изпълнени, а именно обогатяване на едната страна по договора и обедняване на другата, както и причинно-следствена връзка между обогатяването и обедняването.
Full & Egal Universal Law Academy