22.7.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 246/45
Жалба, подадена на 3 юни 2019 г. — Cantieri del Mediterraneo/Комисия
(Дело T-335/19)
(2019/C 246/47)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Cantieri del Mediterraneo SpA (Неапол, Италия) (представители: F. Munari и L. Calzolari, avvocati)
Ответник: Европейска комисия
Искания
—
Жалбоподателят иска отмяна на член 1 от обжалваното решение на основание член 263 и сл. ДФЕС.
Основания и основни доводи
Настоящата жалба е насочена срещу решение на Комисията от 20 септември 2018 г. C(2018)6037 окончателен относно държавна помощ SA.36112 (2016/C) (ex 2015/NN), въведено в изпълнение от Италия в полза на Autorità portuale di Napoli (Пристанищни власти, Неапол) и на Cantieri del Mediterraneo S.p.A. (CAMED) (наричано по-нататък „решението“).
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква девет основания.
1.
Нарушение на членове 41, 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на принципите на добре администрация, равнопоставеност, недопускане на дискриминация, както и принципа на състезателно производство и порок поради липса на мотиви и нарушение на член 296 ДФЕС.
—
В това отношение се посочва, че решението е прието чрез производство, в което не са били гарантирани правата на защита на CAMED, което не е било изслушано в заседанието обратно на подателя на жалбата до Комисията; и, че
—
решението е прието вследствие на производство, при което не е гарантирана равнопоставеност между подателя на първоначалната жалба и получателя на предполагаемата помощ („равенство на процесуалните възможности“).
2.
Нарушение на принципите на добра администрация, правна сигурност и съдебна защита поради незаконосъобразна отмяна на прекратяването през 2006 г. на процедурата във връзка със същата мярка, квалифицирана в решението като помощ след повече от 10 години.
—
В това отношение се посочва, че в решението е трябвало да се обяви за незаконосъобразна отмяната на решението за прекратяване от 2006 г. относно същата държавна мярка и е трябвало да се приеме, че това прекратяване е пречка за установяването на характера на помощта и несъвместимостта, и, че
—
решението трябвало да установи, че решението за прекратяване предполага установяване от страна на Комисията на законосъобразността на проверяваната мярка и следователно това е пречка Комисията да приеме второ решение, съдържащо различна квалификация по същия въпрос след изтичане на повече от 10 години.
3.
Нарушение на член 107 ДФЕС поради неправилно тълкуване на понятието за държавна помощ, доколкото в решението Autorità Portuale di Napoli („APN“) е квалифицирано като предприятие.
—
В това отношение се посочва, че в решението е следвало да се изключи характерът на „предприятие“ на APN поради определената функция със Закон № 84/1994 на всички пристанищни органи като публични органи, представляващи държавата на италианските пристанища, на които са възложени задачи по регулирането и управлението на всички публични имоти — изключителна държавна собственост единствено в обществен интерес, че
—
решението трябвало да изключи възможността APN да осъществява „икономическа дейност“, тъй като Закон № 84/1994 не допуска органът за предлага имоти или услуги на пазар, който в действителност не съществува: и
—
решението трябвало да признае данъчния характер на таксата за ползване на публичен имот в италианския правен ред и нейната предопределеност със закон.
4.
Нарушение на член 345 ДФЕС, на членове 3, 7 и 121 ДФЕС, на множество принципи на правото на ЕС (равнопоставеност), както и злоупотреба с власт.
—
В това отношение се посочва, че решението трябвало да установи, че възможността за извършване на поддръжка е част от правото на собственост и, че Договорът защитава правото на държавите членки да запазят публичната собственост върху имоти и инфраструктури (включително) пристанищни и да гарантира на всички правоимащи лица възможност да се ползват от приходите от тях; че
—
решението не може да прилага една и съща правна уредба относно поддръжка на пристанищните инфраструктури или таксите за ползване на пристанищни площи по „хоризонтален“ и нерационален начин към случаи, които са несъвместими помежду си: значителните разлики, които характеризират моделите на пристанищно управление в Съюза са пречка да се третира по еднакъв начин изграждането на нови инфраструктури изключителна частна собственост и поддръжката на публични имоти изключителна собственост на държава членка, която ги управлява чрез публичната администрация. Подобна постановка противоречи на принципа на равнопоставеност; и
—
решението не може да преследва хармонизацията на различни организационни модели на пристанищата на Съюза посредством безразлично и ирационално прилагане на член 107 ДФЕС.
5.
Нарушение на член 107 ДФЕС порази неправилно тълкуване на понятието за предимство.
—
В това отношение се посочва, че решението трябвало да установи, че мярката не създава облекчения за задължения на APN или на CAMED, тъй като нито едно предприятие обичайно не поема (най-малкото изцяло) задълженията по ремонта на недвижимите имоти, на които не е (и не може да стане) собственик, тъй като в Италия публичните имоти (във всички италиански пристанища) са изключителна държавна собственост; и
—
решението трябвало да установи, че публичните инфраструктури, възложени на CAMED вследствие на публична, прозрачна и конкурентна процедура, последвана от ангажимента на APN да ремонтира въпросните публични имоти. В проведената процедура за възлагането на посочените имоти на CAMED възможността да получат имотите е била предложена на всички потенциално заинтересовани субекти; провеждането на публична процедура гарантира спазването на критерия за пазарен оператор, като изключва всякакво предимство за предприятието — изпълнител.
6.
Нарушение на член 107 ДФЕС, на принципа на добра администрация, на правото на защита на CAMED и липса на мотиви поради неправилно тълкуване на селективността.
—
В това отношение се посочва, че решението не може да квалифицира като помощ „ad hoc“ и не може да не проведе т.нар. „тест за селективност“ по отношение на мерките с общ обхват; и
—
решението трябвало да изключи селективността на мярката по отношение на APN, тъй като всички останали пристанищни органи са се ползвали с идентично публично финансиране за поддръжка на всички публични инфраструктури, попадащи в териториалната им сфера на компетентност; и
—
решението трябвало да изключи селективността на мярката по отношение на CAMED, тъй като всички предприятия, осъществяващи дейност на италианско пристанище (не само в Неапол и не само в областта на корабостроенето) са подчинени на една и съща правна уредба и следователно плащат същата такса за ползване като CAMED за инфраструктури, които са изградени или ремонтирани с публични средства.
7.
Нарушение на член 3 ДЕС и член 7 ДФЕС. Нарушение на членове 116 и 117 ДФЕС. Злоупотреба с власт. Липса на компетентност по отношение на претенцията на Комисията, д която оспорва данъчния характер и размера на таксите за ползване на публични имоти.
—
В това отношение се посочва, че решението неможе да оспори на основание член 107 ДФЕС размера на таксата за ползване на публични имоти, определен от италианската държава по отношение на предприятията концесионери и твърдяното несъответствие с пазарната стойност, като се има предвид, че в италианския правен ред таксата за ползване е такса с размер, определен от закона, не се договаря от отделните концесионери на публични имоти, а данъчните режими са от изключителната компетентност на държавите членки.
8.
Нарушение на член 107 ДФЕС поради липса на нарушаване на конкуренцията и ощетяване на търговията. Липса на мотиви.
—
В това отношение се посочва, че решението не може да предполага наличието на двете изисквания, които са различни помежду си и са кумулативни; и
—
решението трябвало да изключи наличието на изискванията, тъй като APN не действа на нито един пазар и няма конкуренти, а CAMED не е извлякло полза от дадена мярка, който е само една от безбройните мерки по изпълнение на общ план, обхващащ всички предприятия, осъществяващи дейност на всяко италианско пристанище (включително Неапол) не само в сектора на корабостроенето.
9.
Нарушение на член 107, параграфи 2 и 3 ДФЕС.
—
В това отношение се посочва, че решението трябвало да приложи член 107, параграф 2 ДФЕС, тъй като поддръжката е била за възстановяване на щетите, причинени от бомбардировки по време на Втората световна война и земетресението от 1980 г.: и
—
решението трябвало да приложи член 107, параграф 3, букви а) и в) ДФЕС, тъй като (i) пристанище Неапол се намира в необлагодетелстван район и (ii) публичното финансиране на пристанищните инфраструктури е в обществен интерес, още повече като се има предвид, че сумата на финансирането е по-малка от праговете на уведомяване, предвидени в Общия регламент за групово освобождаване.
Full & Egal Universal Law Academy