5.8.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 263/51
Жалба, подадена на 10 юни 2019 г. — Santini/Парламент
(Дело T-345/19)
(2019/C 263/59)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Giacomo Santini (Тренто, Италия) (представител: M. Paniz, avvocato)
Ответник: Европейски парламент
Искания
Жалбоподателят моли Общия съд:
—
да отмени съобщението на Генерална дирекция „Финанси“ на Европейския парламент, в което е възпроизведено решение № 14/2018 от 12 юли 2018 г. на Ufficio di Presidenza della Camera dei Deputati (Бюрото на председателството на камарата на депутатите, Италия) и/или решение № 6/2018 на Consiglio di Presidenza del Senato della Repubblica (Съвета на председателството на Сената на републиката), както и
—
да отмени новото определяне и преизчисляване на пожизнената надбавка, отпусната от Европейския парламент,
—
въз основа на това да приеме и да постанови, че жалбоподателят има право да се запази въпросната пожизнена надбавка до получения размер, чийто падеж изтича въз основа на правната уредба в сила преди решение № 14/2018 на Ufficio di Presidenza della Camera и/или решение № 6/2018 на Consiglio di Presidenza del Senato della Repubblica, като осъди Европейския парламент да му заплати всички неоснователно удържани суми, при отчитане на паричната ревалоризация и ведно със законната лихва от датата на удържането до окончателното изплащане, както и
—
да осъди Европейския парламент да изпълни решението, което ще бъде постановено и да възстанови незабавно и изцяло в първоначалния размер на пожизнената надбавка и да поправи всички евентуални щети, основание за обезщетяване на жалбоподателя,
—
при всяко положение да осъди Европейския парламент да заплати всички разноски, включително адвокатското възнаграждение, ДДС, данъци и такси и фиксирани разходи.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят излага осем основания в подкрепа на жалбата.
1.
Първо основание: нарушаване на компетентността на бюрото на председателството на Европейския парламент
Жалбоподателят твърди, че преизчисляването на европейската пожизнена престация е незаконосъобразно, тъй като е направено едностранно и ретроактивно и постоянно въз основа на заявено (несъществуващо) автоматично прилагане на решение № 14/2018 на Камарата на депутатите, без преди това да има решение на бюрото на председателството на Европейския парламент, което има пълна изключителна компетентност по въпроса (вж. член 25 от Правилника за дейността на Европейския парламент).
2.
Второ основание нарушение на правната уредба за дейността на Европейския парламент
Жалбоподателят твърди, че преизчисляването на европейската пожизнена престация е незаконосъобразно, тъй като противоречи на член 1 от приложение III към Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент в сила до 2009 г. Когато евродепутатът приключи мандата си неговото социално осигурително положение се поема окончателно при предвидените към този момент условия за депутатите в италианския парламент. Евентуални изменения на тези условия, въведени след години не могат да се отразят ретроактивно на вече уредено и ликвидирано от Европейския парламент положение при действащите в момента на възникване на правото условия, като Камарата на депутатите след този момент няма никакви права в това отношение.
3.
Трето основание нарушение на член 28 от Устава на членовете на Европейския парламент
Жалбоподателят твърди, че преизчисляването на европейската пожизнена престация е незаконосъобразно, тъй като противоречи на член 28 от Устава на членовете на Европейския парламент и на членове 75 и 76 от правилата за прилагането му, които предвиждат, че придобитите преди влизането на новия Устав права са окончателно придобити и ще се спазват при предвидените тогава условия. Жалбоподателят смята, че не е възможно изключение от тези защитни клаузи, особено въз основа на обикновено решение на бюрото на председателството на Камарата на депутатите с ретроактивно и постоянно действие, без да бъдат нарушени тези клаузи, както и оправданите правни очаквания на тези лица да не бъде изменено in peius отпускането на пожизнена надбавка и нейния размер, особено със задна дата и в резултат на прилагане на друга система на изчисляване, въведена произволно и с обратно действие.
4.
Четвърто основание: репресивен характер на мярката за намаляване и нарушение на принципите на законосъобразност, на недопускане на обратно действие и на недопускане на дискриминация
Жалбоподателят твърди, че преизчисляването на европейската пожизнена престация е незаконосъобразно, тъй като има репресивен и дискриминационен характер по отношение само на една категория лица (бивши италиански членове на Парламента) и представлява изцяло символична мярка с политическа насоченост, която не е свързана с целта за реализиране на икономии, тъй като направеното сега със задна дата преизчисляване на пожизнената престация въз основа на други правила и с постоянно действие води до необоснована разлика в третирането в сравнение с бившите членове на Парламента от другите държави членки, както и с евродепутатите, избрани сле 2009 г. и с всички други граждани, на които не се налагат такива мерки за намаляване.
5.
Пето основание нарушение на член 1 от Допълнителен протокол 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека
Според жалбоподателя пожизнената надбавка е икономическа престация, която е постъпила и е неразделна част от личното имущество на депутатите, които я получават или които отговарят на условията, за да я получават в бъдеще. Внезапното ѝ намаляване, особено ако то е следствие на преизчисляване на престацията направено ретроактивно с различни критирии за изплащане, определени едностранно и произволно от Камарата на депутатите е равнозначно на данъчно облагане на личното имущество на депутатите, което като такова не може да бъде предвидено в закона и поради това трябва да бъде обосновано от конкретен обществен интерес, какъвто в случая не е посочен и не съществува, като се има предвид, че това ново определяне на пожизнената престация няма да доведе до никакво конкретно спестяване.
6.
Шесто основание нарушение на принципите на оправданите правни очаквания на правната сигурност и на защитата на придобитите права.
Жалбоподателят твърди, че е налице незаконосъобразност поради явно нарушаване на принципите на сигурност на правните норми и отношения, на оправданите прави очаквания и на защитата на придобитите права. Според него преизчисляването на пожизнената престация има обратно действие като налага ретроактивно нова методология за определяне на престацията, изчисляване, което води до съществено намаляване на размера (в случая с 50 % по-малко), окончателно и постоянно, след като бенефициерът е придобил това право много преди приемането на посоченото решение. По този начин е грубо нарушено оправданото и естествено доверие на адресатите в ефективността и устойчивостта във времето на пожизнената престация, при липсата на каквото и да е основание,годно да оправдае такова радикално и постоянно отражение върху положения, които вече са настъпили и осъществени отдавна.
7.
Седмо основание нарушение на принципите на разумност, на равно третиране, на недопускане на дискриминация и на солидарност.
Жалбоподателят твърди, че мярката е незаконосъобразна, тъй като е приета без да бъдат изложени мотивите за нея и целите ѝ и излиза извън пределите на изключителността и на съответствието, като води до явно противоречие на принципа на равенство и на разума.
8.
Осмо основание са други нарушения на принципите на разумност, на пропорционалност, на равно третиране, на недопускане на дискриминация и на солидарност.
Жалбоподателят твърди, че мярката е незаконосъобразна, тъй като противоречи на принципите на разумност, на пропорционалност, на солидарност, на равно третиране, тъй като: 1) въвежда ретроактивно система с вноски на лица на които престацията е била отпусната много преди решение № 14/2018 на Камарата на депутатите, ако не и дори преди влизането в сила на системата с вноски с така наречената Реформа Dini (1996); 2) променя правния статус на удържаните от бившия депутат суми, без да се споменава нищо за преките данъци удържани от камарата като заместващ данък 3) въвежда ретроактивно прилагане на система с вноски, която обаче няма изобщо характер на система с вноски нито с оглед на правилата нито на целите 4) прилага нерационално и неправилно коефициентите за преобразуване на критериите за прогнозно изчисляване, като ги свързва с вече познатото минало, а не с бъдещето; 5) е очевидна проява на волята за изравняване на третирането на пожизнените престации с това на социалното осигуряване на държавните служители въпреки че става въпрос за заплащания от различно естество.
Full & Egal Universal Law Academy