5.8.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 263/57
Жалба, подадена на 14 юни 2019 г. — Италия/Комисия
(Дело T-357/19)
(2019/C 263/64)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Италианска република (P. Gentili, avvocato dello Stato, и G. Palmieri)
Ответник: Европейска комисия
Искания
Жалбоподателят моли Общия съд да отмени Решение за изпълнение C(2019) 2652 окончателен на Комисията от 3 април 2019 година, нотифицирано на 4 април 2019 г., с което се одобрява „Grande Progetto Nazionale Banda Ultra Larga — Aree Bianche“ (GP BUL), с размер на допустимите разходи 941 022 670 EUR, в частта, в която това решение изключва разходите на бенефициера за ДДС от помощта на ЕФРР, но същевременно обявява, че тези разходи попадат в обхвата на помощта; да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.
1.
Първото основание е изведено от нарушение на член 69, параграф 3, буква в) от Регламент 1303/2013 (1), тъй като нито едно от трите основания за изключване на разходите за ДДС не съответства на хипотеза, при която е възможно събиране на ДДС в съответствие с националната правна уредба относно ДДС.
2.
Второто основание е изведено от нарушение на правната уредба относно данъчнозадълженото по ДДС лице (членове 9 и 13 Директива 2006/112/ЕО (2)) и относно органът, който събира ДДС (членове 206 и 250 от посочената директива); жалбоподателят се позовава също на нарушение на националните конституции и на основната структура на държавите членки (член 4, параграф 2 ДЕС); изтъква се и нарушение на член 69, параграф 3, буква в) от Регламент 1303/2013. В това отношение жалбоподателят твърди, че е незаконосъобразно да се счете, че платеният от MiSE (министерство на икономическото развитие), като бенефициер на безвъзмездната помощ от ЕФРР, ДДС по получени доставки подлежи на възстановяване, тъй като друго министерство (това на финансите) е събрало тези суми като данъчни приходи.
3.
Третото основание е изведено от нарушение на членове 9, 11, 13 и 28 от Директива 2006/112/ЕО. Според жалбоподателя фактът, че Infratel е дружество in house на MiSE (министерство на икономическото развитие) не изключва, че доставките на стоки и предоставянето на услуги от дружеството на министерството се фактурират, като се начислява ДДС.
4.
Четвъртото основание е изведено от нарушение на член 61, параграф 8 и член 69, параграф 3, буква в) от Регламент 1303/2013. Жалбоподателят изтъква, че разглежданият проект е съфинансиран от ЕФРР като държавна помощ. Следователно не може да се счита за генериращ приходи проект.
(1) Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 320).
(2) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).
Full & Egal Universal Law Academy