12.8.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 270/52
Жалба, подадена на 28 юни 2019 г. — Iccrea Banca/ЕСП
(Дело T-400/19)
(2019/C 270/54)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Iccrea Banca SpA Istituto Centrale del Credito Cooperativo (Рим, Италия) (представители: P. Messina, F. Isgrò и A. Dentoni Litta, avvocati)
Ответник: Единен съвет за преструктуриране
Искания
А)
Жалбоподателят моли Общия съд:
—
да отмени решение на Единния съвет за преструктуриране № SRB/ES/SRF/2019/10 от 16 април 2019 г. и евентуално приложенията към това решение, както и всички евентуални последващи решения на Единния съвет за преструктуриране, дори неизвестни, въз основа на които Banca d’Italia е приела решения № 0543938/19 от 24 април 2019 г. и № 0733800/19 от 7 юни 2019г.,
—
да поправи вредите, причинени на ICCREA Banca от Единния съвет за преструктуриране при упражняване на функциите му по определяне на дължимите от жалбоподателя суми, състоящи се в понесени от ICCREA Banca по-големи разходи.
Б)
при условията на евентуалност и ако не бъде уважено главното искане:
—
да обяви за невалиден член 5, параграф 1, букви a) и е) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането (1), поради противоречие с основни принципи на правото на Съюза, а именно принципите на равно третиране, на недопускане на дискриминация и на пропорционалност, закрепени в член 2 ДЕС, както са тълкувани в практиката на Съда на ЕС.
В)
При всяко положение, да осъди Единния съвет за преструктуриране да заплати разноските за настоящото производство.
Основания и основни доводи
Настоящата жалба е срещу решение на Единния съвет за преструктуриране SRB/ES/SRF/2019/10 от 16 април 2019 г. и приложенията към него, както и всички евентуални негови последващи решения, с които са определени дължимите от жалбоподателя суми на основание Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането.
Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.
1.
Първо основание: липса на проверка, неправилна преценка на фактическото положение и неправилно прилагане на член 5, параграф 1, буква a) от Регламент № 2015/63 и нарушение на принципите на недопускане на дискриминация и на добра администрация.
—
Във връзка с това се изтъква, че Единният съвет за преструктуриране допуска грешка при прилагането на член 5, параграф 1, буква a) от Регламент 2015/63 при изчисляването на дължимите от жалбоподателя вноски, тъй като не е отчел прилагането на вътрешногруповите задължения.
2.
Второ основание: липса на проверка, неправилна преценка на фактическото положение, нарушение и неправилно прилагане на член 5, параграф 1, буква е) от Регламент № 2015/63 и нарушение на принципите на недопускане на дискриминация и на добра администрация.
—
Във връзка с това се изтъква, че Единният съвет за преструктуриране допуска грешка при прилагането на член 5, параграф 1, буква е) от Регламент 2015/63, което води до положение на двойно отчитане.
3.
Трето основание: незаконосъобразност на поведението на орган на Съюза, основание за извъндоговорна отговорност по член 268 ДФЕС.
—
Във връзка с това се изтъква, че в поведението на Единния съвет за преструктуриране се съдържат всички елементи, винаги необходими според съдебната практика на ЕС за предявяване на такова искане, а именно незаконосъобразност на поведението, в което се обвиняват институциите, наличие на действителна вреда и причинно-следствена връзка между поведението и твърдяната вреда.
4.
Четвърто основание: при условията на евентуалност и като насрещно, нарушение на принципите на ефективност и на равностойност и на равно третиране, което води до неприложимост на Регламент № 2015/63.
—
Във връзка с това се изтъква, че евентуално противоречие между посочения Регламент и положението на жалбоподателя би нарушило посочените принципи, тъй като, от една страна, лица, които са в едно и също фактическо положение като ICCREA, се ползват от облекчаване на вноските, което влошава незаконосъобразно положението на жалбоподателя и води до третиране по различен начин на сходни положения.
(1) ОВ L 11, 2015 г., стp. 44.
Full & Egal Universal Law Academy