16.9.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 312/29
Жалба, подадена на 5 юли 2019 г. — Spectris и Spectris Group/Комисия
(Дело T-486/19)
(2019/C 312/25)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Spectris plc (Игъм, Обединено кралство) и Spectris Group Holdings Ltd (Игъм) (представители: C. McDonnell, Barrister, B. Goren и K. Desai, Solicitors, и M. Peristeraki, lawyer)
Ответник: Европейска комисия
Искания
Жалбоподателят моли Общия съд:
—
да установи, че не е налице неправомерна държавна помощ, и (i) да отмени член 1 от Решение на Комисията C(2019) 2526 окончателен от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896, приведена в действие от Обединеното кралство за освобождаване на финансирането на групи на (КЧД), в частта, в която се констатира, че е налице неправомерна държавна помощ; (ii) да отмени изискването за Обединеното кралство за възстановяване от заявителя на предполагаемата неправомерна държавна помощ, получена в този контекст (членове 2 и 3 от обжалваното решение);
—
при условията на евентуалност да отмени членове 2 и 3 от обжалваното решение доколкото те изискват Обединеното кралство да възстанови от заявителите твърдяната неправомерна държавна помощ;
—
да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят изтъква седем основания в подкрепа на жалбата.
1.
Първо основание: обжалваното решение е опорочено от явни грешки в преценката на относимите факти и правни норми.
—
По-специално се твърди, че Комисията е допуснала грешка относно начина, по който функционират разглежданите правила на Обединеното кралство за контролираните чуждестранни дружества (КЧД) по отношение на третирането на нетърговски финансови печалби. Освен това в обжалваното решение освобождаването на финансирането на групи (ОФГ) неправилно се разглеждало като освобождаване от данъчно облагане.
2.
Второ основание: Комисията неправилно е приела, че правилата за КЧД представляват мярка на държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС и съответно, че правилата предвиждат селективно предимство за определени оператори.
—
По-конкретно се твърди, че Комисията неправилно е определила референтната система за преценка на ефекта от правилата за КЧД, и че неправилно е идентифицирала две различни положения като сходни с положение, при което се прилага ОФГ. В резултат на едната или и на двете от тези грешки Комисията неправилно е приела, че тези правила предоставят селективно предимство на определени оператори на пазара. Освен това Комисията неправилно е приела правилата за КЧД за отделна част от общата корпоративна данъчна система на Обединеното кралство като игнорирала останалите характеристики на корпоративната данъчна система на Обединеното кралство, предназначена да действа съвместно с правилата за КЧД. В резултат на това анализът на Комисията за съпоставимостта и селективността е бил опорочен от явни грешки в преценката на относимите факти и от грешки при прилагането на правото.
3.
Трето основание: дори да се предположи, че разглежданите мерки за КЧД представляват помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, в обжалваното решение неправилно било прието, че няма основание, което да оправдае съпоставимостта на разглежданите мерки с правилата на ЕС за държавните помощи. Освен това обжалваното решение било ирационално и противоречиво, тъй като макар Комисията правилно да е приела, че Глава 9 от част 9A от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) на Обединеното кралство от 2010 г. е обоснована в случаи, при които единствената причина за облагане с данък на КЧД е тестът за „свързания с Обединеното кралство капитал“ на основание, че този тест може да бъде изключително труден за осъществяване на практика, в същото време и без да излага адекватни мотиви Комисията е счела, че посочената Глава 9 в нито един момент не е обоснована в случаите, когато тестът за съществените функции на персонала (СФП) налага облагане на КЧД с данък. Всъщност тестът СФП бил изключително труден за осъществяване на практика, така че Комисията е следвало да приеме, че посочената Глава 9 е обоснована в контекста и на този тест и следователно следвало да приеме, че не е налице държавна помощ.
4.
Четвърто основание: ако обжалваното решение бъде потвърдено, неговото изпълнение чрез възстановяване на предполагаемата държавна помощ от жалбоподателя би било в противоречие с основни принципи на правото на ЕС, включващи свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги, като се има предвид, че в случая на жалбоподателя разглежданите КЧД се намират в друга държава членка.
5.
Пето основание: разпореденото с обжалваното решение възстановяване е необосновано и противоречи на основни принципи на правото на ЕС.
6.
Шесто основание: Комисията не е изложила адекватни мотиви за решаващи елементи на обжалваното решение, като например извод, че данъкът за КЧД съгласно Глава 5 от част 9A от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) на Обединеното кралство от 2010 г. би могъл да се приложи с използването на СФП тест без затруднения или непропорционална тежест.
7.
Седмо основание: обжалваното решение освен това нарушава и принципа за добро управление, който изисква Комисията да осигурява прозрачност и предвидимост в своите административни процедури и да постановява своите решения в разумен срок. Не е разумно на Комисията да отнеме повече от четири години за постановяването на решение, поставило началото на разследването по настоящото дело и повече от шест години след влизане в сила на оспорената мярка за постановяването на решение по същество.
Full & Egal Universal Law Academy