16.9.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 312/35
Жалба, подадена на 5 юли 2019 г. — International Personal Finance Investments/Комисия
(Дело T-493/19)
(2019/C 312/29)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: International Personal Finance Investments Ltd (Лийдс, Обединено кралство) (представител: M. Anderson, Solicitor)
Ответник: Европейска комисия
Искания
Жалбоподателят моли Общия съд:
—
да отмени изцяло Решение C(2019) 2526 окончателен на Комисията от 2 април 2019 г. относно държавна помощ SA.44896, приведена в действие от Обединеното кралство за освобождаване на финансирането на групи на (КЧД), в частта, която се отнася до жалбоподателя;
—
ако решението не бъде отменено изцяло, (a) да го отмени в частта, която се прилага за освобождаването по „съчетана лихва“ съгласно глава 9 от част 9A от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) от 2010 г. и (б) да разпореди при определянето на размера на помощта, която следва да бъде възстановена, загубите, данъчните облекчения и освобождавания от данъци, които са били на разположение на заявител към момента на претендиране на освобождаването на финансирането на групи (ОФГ), или които са били на разположение на заявител, който към този момент не е поискал ОФГ, да се отчетат и в двата случая, дори ако към настоящия момент няма достъп до тези загуби, данъчни облекчения и освобождавания от данъци съгласно законодателството на Обединеното кралство;
—
да осъди ответника да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят изтъква девет основания в подкрепа на жалбата.
1.
Първо основание: ответникът не е доказал, че е налице предимство във всеки случай на поискано ОФГ. Освен това жалбоподателят твърди, че е избрал да поиска ОФГ, като първоначално обмислял 75 % освобождаване, без да съобрази дали дължимият от него данък би намалял, ако извърши анализ на теста за съществените функции на персонала по член 371EB (тест СФП) от глава 5 от част 9A от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) от 2010 г.
2.
Второ основание: не е имало намеса от страна на държавата или чрез нейни ресурси. Жалбоподателят твърди, че ответникът не е доказал, че поисканото ОФГ със сигурност води до намаляване на корпоративния данък в Обединеното кралство.
3.
Трето основание: ОФГ не поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки. Жалбоподателят твърди, че ответникът е допуснал грешка, като (i) определил твърде стеснено референтната система по правилата на посочената част 9A вместо по правната рамка на по-широката корпоративна данъчна система; (ii) не съобразил, че глава 9 от част 9A от Закона за данъчното облагане (Международни и други разпоредби) от 2010 г. не представлява дерогация от глава 5 от закона; и (iii) не признал, че дори посочената глава 9 да представлява дерогация от глава 5, то тя е обоснована от характера или от общата схема на част 9A на законодателството.
4.
Четвърто основание: ОФГ не засяга търговията между държавите членки. Жалбоподателят твърди, че ответникът е допуснал грешка, като е приел, че ОФГ може да повлияе върху избора на многонационалните групи по отношение на местоположението както на функциите им, свързани с финансовото управление на групата, така и на централното им управление в рамките на ЕС, особено предвид липсата на равнопоставени условия на конкуренция и липсата на правила за ОФГ в 15 други страни членки преди 2016 г.
5.
Пето основания: ОФГ не нарушава и не заплашва да наруши конкуренцията. Жалбоподателят твърди, че ответникът не е доказал, че поисканото ОФГ със сигурност води до намаляване на корпоративния данък в Обединеното кралство, както и че ОФГ не нарушава конкуренцията предвид доводите, посочени в четвъртото основание по-горе.
6.
Шесто основание: възстановяването на предполагаемата помощ би било в противоречие с общите принципи на правото на ЕС. Жалбоподателят твърди, че тестът СФП не предоставял правна сигурност, че Обединеното кралство имало свобода на преценка, за да преодолее тази несигурност и че ответникът е нарушил задължението си да извърши цялостен анализ на всички относими фактори. Като е разпоредил възстановяване на помощта, ответникът е действал в противоречие с член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета (1), който забранява възстановяването на помощ, когато възстановяването е в противоречие с общ принцип от правото на ЕС.
7.
Седмо основание: селективното предимство би могло да бъде отстранено и да не се изисква възстановяване, ако Обединеното кралство разшири със задна дата ОФГ спрямо кредитирането нагоре и кредитирането към трети лица. Жалбоподателят твърди, че ответникът е подценил факта, че предприемането на подобно действие ще премахне всяко селективно предимство (дори да се предположи, че в момента такова е налице) и в такъв случай не би имало неправомерна помощ, която да подлежи на възстановяване съгласно правото на ЕС.
8.
Осмо основание: при определяне на размера на помощта, която следва да бъде възстановена, загубите, данъчните облекчения и освобождаванията от данъци, които са били на разположение на заявител към момента на претендиране на освобождаването на финансирането на групи (ОФГ), или които са били на разположение на заявител, който към този момент не е поискал ОФГ, следва да се отчетат, дори ако към настоящия момент няма достъп до тези загуби, данъчни облекчения и освобождавания от данъци съгласно законодателството на Обединеното кралство. Жалбоподателят твърди, че това е правилното тълкуване на съображение 203 от обжалваното решение, но доколкото случаят не е такъв, обжалваното решение е неправилно, тъй като неотчитането на такива загуби, данъчни облекчения и освобождавания от данъци води до свръхизчисление на размера на помощта и би довело до нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар
9.
Девето основание: ответникът не е подкрепил мотивите си във връзка с освобождаването по „съчетана лихва“ (ОСЛ) и не е извършил цялостен анализ на всички относими фактори. Жалбоподателят твърди, че ответникът не е направил разграничение между три отделни вида освобождаване по смисъла на посочената глава 9, които действат самостоятелно и не е съобразил, че ОСЛ не е аналог на теста СФП, както и че съществуването на ОСЛ (което е неразривно свързано с правила, ограничаващи правото на приспадане на разходи за лихви) в посочената глава 9 показва, че ответникът е допуснал грешка, като е определил стеснено референтната система по правилата на част 9A от законодателството, вместо да приложи по-широката рамка на корпоративната данъчна система на Обединеното кралство.
(1) Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ 2015 L 248, стр. 9).
Full & Egal Universal Law Academy