30.9.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 328/62
Жалба, подадена на 19 юли 2019 г. — Homoki/Комисия
(Дело T-517/19)
(2019/C 328/71)
Език на производството: унгарски
Страни
Жалбоподател: Andrea Homoki (Gyál, Унгария) (представител: T. Hüttl, abogado)
Ответник: Европейска комисия
Искания
Жалбоподателят моли Общия съд:
—
В съответствие с член 264 от консолидираните версии на Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз (1) да отмени Решение № OCM(2019) 7991 — 04/04/2019 (olaf.c.4[2019] 8720), прието на 4 април 2019 г. от Европейската служба за борба с измамите (наричана по-нататък „OLAF“) по дело OF/2015/0034/B4, както и Решение № OCM(2019) 11506 — 22/05/2019 (olaf.c.4[2019] 12610), прието на 22 май 2019 г. по същото дело, като потвърди въз основа на предвиденото в член 264 ДФЕС, параграф 2 онези части от решенията, които имат за предмет защитата на идентичността на информаторите и поверителността на вътрешния меморандум на OLAF и на процедурните работни документи.
—
Да осъди ответника да заплати съдебните разноски на жалбоподателя в съответствие с член 134 от Процедурния правилник на Общия съд.
Основания и основни доводи
С първото обжалвано решение OLAF е отказала да даде на жалбоподателя достъп до доклада на OLAF относно инвестицията за улично осветление на Elios Innovatív Zrt. (досие на OLAF № OF/2015/0034/B4), докато с второто обжалвано решение тази служба е отхвърлила потвърдителното заявление на жалбоподателя.
В подкрепа на жалбата си за отмяна на тези решения жалбоподателят изтъква осем основания.
1.
Първо основание, изведено от защитата на основните права
—
Запознаването с искания документ е част от правото на свобода на изразяване и на информиране, което жалбоподателят притежава по силата на член 11 от Хартата на основните права. Според жалбоподателя с отказа да оповести поискания документ ответникът е нарушил критерия за основните права, предвиден в Хартата, не е взел предвид основните права и е ограничил непропорционално правото на жалбоподателя на свобода на изразяване и на информиране.
2.
Второ основание, изведено от оборването на общата презумпция за забрана на достъп
—
Жалбоподателят счита, че що се отнася до документите на OLAF общата презумпция за забрана на достъп е в разрез с правото. Според жалбоподателя не може основното право на достъп до документите да се обезсмисля така, че правоприлагащият орган да може да изключи от общото правило за публикуване всички документи на дадена институция (в настоящия случай OLAF), без да направи анализ на съдържанието на поисканите данни.
3.
Трето основание, изведено от оспорването на задължението за поверителност
—
Жалбоподателят упреква OLAF, че е отказала пълния достъп до документа въз основа на задължението за поверителност. Ограничението, което позволява въз основа на това задължение да се изключи оповестяването на всяка преписка по разследване на OLAF, е непропорционално, доколкото по този начин то напълно обезсмисля правото на гражданите на Съюза на достъп до документите на институциите на Европейския съюз.
4.
Четвърто основание, изведено от правото на достъп
—
Жалбоподателят твърди, че е несъвместим с общото правило за публикуване фактът, че правоприлагащият орган позволява достъп единствено до определени документи в случай, че заявителят изтъкне императивно съображение от обществен интерес срещу презумпцията за забрана на достъпа. Според жалбоподателя органът, който извършва обработката на данните, трябва да обоснове наличието на изключение, позволяващо ограничаване на оповестяването.
5.
Пето основание, изведено от липса на мотиви във връзка с външния натиск и със защитата на процеса по вземане на решения
—
Жалбоподателят поддържа, че ще се отнася до упражняването на правото на достъп ответникът не е направил индивидуална преценка и не е мотивирал по същество точно кои поискани данни са необходими за приемането на бъдещото решение.
6.
Шесто основание, изведено от липсата на мотиви във връзка със защитата на търговските интереси
—
Жалбоподателят твърди, че ответникът не е обосновал защо разрешението за достъп застрашавало търговските интереси на физическите или юридическите лица. Хипотетична необоснована опасност не може да изпразни от съдържание основното право на заявителя на запознаване с и оповестяване на данните от обществен интерес.
7.
Седмо основание, изведено от обосноваването на предаването на лични данни поради установени мотиви от обществен интерес
—
Жалбоподателят твърди, че доводът на ответника, свързан със защитата на личните данни, е в разрез с правото, доколкото при предоставянето на обществена услуга и при използването на публични средства защитата на личните данни се прилага с ограничения. Освен това жалбоподателят упреква ответника, че не го е информирал за това, че е трябвало да обоснове възможността да се запознае с личните данни с причини от обществен интерес.
8.
Осмо основание, изведено от по-висшия обществен интерес от оповестяването на поисканите документи
—
Жалбоподателят твърди, че съществува по-висш обществен интерес от оповестяването на поискания документ. Жалбоподателят основава по-висшия обществен интерес на това, че не трябва да се изчаква унгарските власти да завършат разглеждането си по същество във връзка със тежките злоупотреби, констатирани от OLAF. Според жалбоподателя само оповестяването може да бъде ефикасно средство в това отношение.
(1) ОВ C 83, 2010 г., стр. 1.
Full & Egal Universal Law Academy