21.10.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 357/36
Жалба, подадена на 22 юли 2019 г. — Adeso/Комисия
(Дело T-529/19)
(2019/C 357/44)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: African Development Solutions (Adeso) (Найроби, Кения) (представител: R. Martens, lawyer)
Ответник: Европейска комисия
Искания
Жалбоподателят моли Общия съд:
—
да отмени изцяло обжалваното решение, и по-конкретно решението на Комисията от 10 май 2019 г., и така да обяви за неоснователни исканията, направени във връзка със споразуменията за безвъзмездно отпускане на средства FED/2013/313-770 и FED/2013/316-291, за възстановяване на суми съответно в размер на 3 298 703,59 EUR и 11 919,40 EUR;
—
да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.
1.
Първо основание: нарушение на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който прогласява принципа на добра администрация: налице е явно неспазване както на правото на изслушване, така и на принципа на правна сигурност, тъй като, макар жалбоподателят да изразил многобройни и сериозни резерви относно спорния одитен доклад и на няколко пъти да поискал срещи за изясняване на тези важни неразрешени въпроси, Комисията отказала да организира такива, въпреки че съгласно постоянната съдебна практика правото на изслушване е общоприложимо и е условие за законосъобразност на всяко взето от институциите на ЕС решение, което поради това трябва да се спазва във всички видове производства.
2.
Второ основание: нарушение на принципа на пропорционалност, на справедливост и на добросъвестност при изпълнение на договорните задължения, залегнал в член 5, параграф 4 ДЕС, тъй като, приемайки незабавно нареждане за възстановяване на средствата, без да даде на жалбоподателя възможност да обясни адекватно заключенията от обжалвания одитен доклад чрез обстоен отговор, подготвен от ръководството, и в предложените срещи, ответникът не е действал добросъвестно и надвишил пределите на подходящото и необходимото, когато първоначално би могло да е достатъчно доброволно уреждане на спора, както предвиждат Общите условия по споразумението за безвъзмездно отпускане на средства. Поради това, за да мотивира решението си, за ответника нито е било необходимо, нито от съществено значение да игнорира искането на жалбоподателя за доброволно уреждане на спора. Това е в пълно противоречие с принципа на пропорционалност, който предполага, че при наличие на няколко подходящи мерки, както е в настоящия случай, се избират най-малко инвазивните и обременителни (quod non).
Full & Egal Universal Law Academy