7.10.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 337/9
Жалба, подадена на 30 юли 2019 г. — Sharif/Съвет
(Дело T-540/19)
(2019/C 337/10)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Ammar Sharif (Дамаск, Сирия) (представители: J.-P. Buyle и L. Cloquet, avocats)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания
Жалбоподателят моли Общия съд:
—
да отмени Решение (ОВППС) 2019/806 на Съвета от 17 май 2019 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия, в частта, засягаща жалбоподателя;
—
да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/798 на Съвета от 17 май 2019 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия в частта, засягаща жалбоподателя;
—
да осъди Съвета да понесе всички разходи и разноски по производството, включително направените от жалбоподателя.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.
1.
Първо основание: явна грешка в преценката на фактите. Жалбоподателят счита, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като е обосновал приетите спрямо него мерки с мотива, че той бил „влиятелен бизнесмен, извършващ дейността си в Сирия“ по смисъла на член 27, параграф 2, буква a) и член 28, параграф 2, буква a) от Решение 2013/255/ОВППС. Той оспорва тази квалификация на „влиятелен бизнесмен“ и оборимата презумпция за връзка със сирийския режим, която произтича от обжалваните актове. Жалбоподателят твърди, че не поддържа никаква връзка със сирийския режим.
По-нататък, в съответствие с член 27, параграф 3 и член 28, параграф 3 от Решение 2013/255/ОВППС, жалбоподателят оборва оборимата презумпция, предвидена в член 27, параграф 2, буква a) и член 28, параграф 2, буква a) от това решение, като доказва спонтанно, че не е (i) или вече не е свързан със сирийския режим, (ii) че не упражнява влияние върху същия и (iii) че не създава реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки, приети от Съвета с оглед на положението в Сирия.
Според жалбоподателя, като не е взел предвид оборването на тази презумпция, Съветът продължава да е в явна грешка в преценката на фактите.
2.
Второ основание: несъразмерно нарушение на правото на собственост и на правото да се упражнява професионална дейност. Жалбоподателят счита, че с приетите санкции Съветът неизбежно е засегнал неговото право на собственост, както и неговото право да упражнява професионалната си дейност, в нарушение на първия допълнителен протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Според жалбоподателя не може да му се пречи да се ползва мирно от имуществото си и от икономическата си свобода, което е причината, поради която обжалваните мерки трябва да бъдат отменени в частта им, която го засяга.
Full & Egal Universal Law Academy