7.10.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 337/11
Жалба, подадена на 5 август 2019 г. — FV/Съвет
(Дело T-542/19)
(2019/C 337/12)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: FV (представител: É. Boigelot, avocat)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания
Жалбоподателката моли Общия съд:
—
да обяви за допустима и да уважи подадената от нея жалба, като вследствие от това:
—
отмени решението от 3 май 2019 г., съобщено на жалбоподателката на 6 май същата година от г-н [X], „Senior Legal Counsellor“ в Съвета, взето от г-н [Y] в качеството на ОН, съгласно което „1. жалбоподателката, родена на 25 март 1956 г. [поверително] (1), длъжностно лице със степен AST 7, се поставя в отпуск в интерес на службата в съответствие с член 42в от Правилника и има право на финансовите облаги, предвидени в същия член. 2. Настоящото решение влиза в сила на 31 декември 2015 г.“,
—
да осъди Съвета да заплати обезщетение за имуществени вреди и накърнено кариерно развитие на жалбоподателката в размер на 151 101,72 EUR, което би могло да се увеличи или намали в хода на производство,
—
да осъди Съвета да заплати обезщетение за неимуществени вреди и накърнено добро име на жалбоподателката в размер на 70 000 EUR, което би могло да се увеличи или намали в хода на производство,
—
при всички положения да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски в съответствие с член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд на Европейския съюз.
Основания и основни доводи
Жалбоподателката изтъква три основания в подкрепа на жалбата.
1.
С първото основание твърди нарушение на член 266 ДФЕС и основните общи принципи на правото на Съюза, включително зачитането на оправдани и основателни правни очаквания, принципите на добра администрация, добросъвестност и правна сигурност, и зачитането на принципа на пропорционалност.
В тази връзка жалбоподателката счита, че органът по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) очевидно не е приложил и тълкувал правилно посочените разпоредби и принципи, тъй като не е взел необходимите мерки за изпълнение на отменителното съдебно решение, постановено от Общия съд на Европейския съюз на 14 декември 2018 г., FV/Съвет (T-750/16, EU:T:2018:972). Тя също счита, че той е нарушил принципа, който изисква администрацията да приеме решение, което не е непропорционално, тоест което да е необходимо за постигането на съответните цели, а това налага съдържанието и формата на решението да бъдат в съответствие със задачата, която си поставя. Накрая, жалбоподателката възразява, че са били нарушени оправданите ѝ правни очаквания ОН да изпълни правилно и с дължимата грижа посоченото по-горе съдебно решение T-750/16 не само чрез правилно прилагане на член 266 ДФЕС, но и без обратно действие.
2.
С второто основание твърди, от една страна, че обжалваното решение нарушава условията по член 42в от Правилника и Съобщение до служителите 71/15 от 23 октомври 2015 г., което водело до нарушение на принципа, който изисква администрацията да приеме акт само въз основа на правно допустими, тоест релевантни и неопорочени от явна грешка в преценката фактически и правни мотиви, и от друга страна, че е налице злоупотреба с процесуални правомощия.
В това отношение жалбоподателката счита, че при постановяване на обжалваното решение при изложените условия ОН очевидно не е приложил и тълкувал правилно посочените разпоредби от Правилника и Съобщението до служителите, като е основал акта си на неточни както от фактическа, така и от правна страна мотиви. Тя счита, че Съветът не е обосновал интереса на службата, който е възнамерявал да обслужи, прилагайки член 42в по отношение на жалбоподателката, нито пък е откроил реалните организационни потребности, които да изискват твърдяното придобиване на нови компетентности, които жалбоподателката не била в състояние да придобие, а освен това ОН очевидно заменил дисциплинарното производство с член 42в.
3.
С третото основание се твърди нарушение на задължението за полагане на грижа. В това отношение жалбоподателката счита, че като е постановил обжалваното решение при изложените условия, ОН не е зачел равновесието, което изисква институцията да вземе предвид всички обстоятелства, които са в състояние да повлияят на решението ѝ, и да съобрази както интереса на службата, така и интереса на засегнатото длъжностно лице.
(1) Заличени поверителни данни.
Full & Egal Universal Law Academy