11.11.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 383/62
Жалба, подадена на 14 август 2019 г. — Oltchim/Комисия
(Дело T-565/19)
(2019/C 383/71)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Oltchim SA (Ръмнику Вълча, Румъния) (представители: C. Arhold, L.-A. Bondoc и S. Petrisor, lawyers)
Ответник: Европейска комисия
Искания
Жалбоподателят моли Общия съд:
—
да отмени членове 1 и 3—7 от Решение на Комисията от 17 декември 2018 г. относно държавна помощ SA.36086 (2016/C)(ex 2016/NN), приведена в действие от Румъния в полза на Oltchim SA (1);
—
да присъди на жалбоподателя разноските в настоящото производство по обжалване.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят изтъква девет основания в подкрепа на жалбата.
1.
Първото основание е свързано с липсата на принудително събиране на вземанията от страна на румънския орган за управление на държавните активи, като се твърди наличието на явна грешка в преценката, че тази мярка предоставя икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
2.
Второто основание е свързано с посочената липса на принудително събиране на вземанията, като се твърди, че в нарушение на член 296, параграф 2 ДФЕС ответникът не е предоставил достатъчно мотиви по отношение на класифицирането на тази мярка като държавна помощ.
3.
Третото основание е свързано с твърдяното предоставяне на помощ чрез продължително предоставяне на електроенергия на жалбоподателя и допълнително увеличаване на задълженията на трето лице след неуспеха на приватизацията на жалбоподателя, като се твърди явна грешка в преценката, тъй като е прието, че тази мярка предоставя икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
4.
Четвъртото основание е свързано с горепосочената мярка за продължително предоставяне на електроенергия и допълнително увеличаване на задълженията на трето лице, като се твърди нарушение на член 296, параграф 2 ДФЕС.
5.
Петото основание е свързано с частичното опрощаване на задълженията, предвидено в плана за преустройство, одобрен от кредиторите на жалбоподателя, като се твърди явна грешка в преценката, че опрощаването на задълженията съставлява прехвърляне на държавни ресурси, доколкото е налице участие на трето лице, което е частно предприятие.
6.
В рамките на шестото основание се твърди, че във всички случаи горепосоченото опрощаване на задължения не може да бъде вменено на държавата, доколкото са засегнати публични предприятия.
7.
В рамките на седмото основание се твърди, че горепосоченото опрощаване на задължения отговаря на критерия за частния кредитор, тъй като най-влиятелните частни кредитори са гласували в полза на плана за преустройство (pari passu), този план за преустройство е бил по-благоприятен за кредиторите – публични предприятия в сравнение с ликвидацията и съгласно актуализирания план предприятието в действителност е било продадено по групи активи – сценарий, който е бил оценен в решението на Комисията като най-доброто разрешение.
8.
В рамките на осмото основание, което се отнася до мярката за частично опрощаване на задължения, се твърди, че ответникът е нарушил член 296, параграф 2 ДФЕС.
9.
В рамките на деветото основание, което е свързано с мярката за частично опрощаване на задължения, се твърди, че Комисията е нарушила член 107, параграф 1 и член 108, параграф 2 ДФЕС, както и Регламента за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (2), като е разпоредила да се събере целия размер на опростеното задължение, макар че дори съгласно (неправилните) изчисления на самата Комисия относно най-добрата според нея хипотеза, било ясно, че кредиторите – публични предприятия, не биха получили много по-голяма сума от тази, която в действителност са получили съгласно изменения план за преустройство.
(1) ОВ L 181, 2019 г., стр. 13.
(2) Актът, цитиран в жалбата, е Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).
Full & Egal Universal Law Academy