25.11.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 399/91
Жалба, подадена на 30 септември 2019 г. — Ferriere Nord/Комисия
(Дело T-667/19)
(2019/C 399/111)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Ferriere Nord SpA (Озопо, Италия) (представители: W. Viscardini, G. Donà и B. Comparini, avvocati)
Ответник: Европейска комисия
Искания
Жалбоподателят моли Общия съд:
1.
Като главно искане, да отмени, на основание член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Решение C(2019) 4969 окончателен на Европейската комисия от 4 юли 2019 г., връчено на 18 юли 2019 г., с което жалбоподателят е осъден да заплати глоба в размер на 2 237 000 EUR след процедура по прилагане на член 65 от Договора за ЕОВС (AT.37.956 – Арматурна стомана).
2.
При условията на евентуалност, да отмени частично Решение C(2019) 4969 окончателен със съответно намаляване на размера на глобата.
3.
Във всеки случай, да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят изтъква единадесет основания в подкрепа на жалбата.
1.
Първо основание — „Нарушение на правото на защита“
—
Жалбоподателят изтъква в това отношение, че е налице нарушение на членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), на член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ), на членове 14 и 27 от Регламент 1/2003 и на членове 11, 12, 13 и 14 от Регламент 773/2004, тъй като изслушването на 23 април 2018 г. не е санирало същественото процесуално нарушение, санкционирано от Съда с решение от 21 септември 2017 г., C-88/15 P.
2.
Второ основание — „Нарушение на принципа ne bis in idem“
—
В това отношение се изтъква нарушение на член 50 от Хартата, тъй като въпреки че с решението на Съда се отменя по процесуални съображения решението на Общия съд — и вследствие на това предходното решение на Комисията — Общият съд все пак се е произнесъл по обявените от Комисията фактически обстоятелства. Следователно последната вече не е можела да приеме ново решение, основано на същите обстоятелства.
3.
Трето основание — „Неправилно тълкуване и вследствие на това нарушение на задължението да се осигури зачитането на правото на добра администрация и на разумна продължителност на производството – Липса на мотиви“
—
В това отношение се твърди, че с оглед на членове 41 и 47 от Хартата и на член 6 от ЕКПЧ Комисията не е дала надлежни мотиви и във всеки случай е допуснала грешка, като е счела, че не е длъжна да оцени разумната продължителност на производството, изисквайки такава оценка от съдебния орган.
4.
Четвърто основание — „Нарушение на принципа за разумна продължителност на производството – Превишаване на власт – Нарушение на правото на защита“
—
В това отношение се твърди, че са нарушени членове 41 и 47 от Хартата и член 6 от ЕКПЧ, тъй като Комисията е използвала правомощие за извършване на проверка и за налагане на санкции, което вече не е имала поради неразумната продължителност на производството, при това независимо от засягането —което при всички положения е настъпило — на правото на защита, вследствие на продължителност.
5.
Пето основание — „Опорочени или неправилни мотиви - Превишаване на власт - Нарушение на принципа на пропорционалност - Нарушение на членове 41 и 47 от Хартата и на член 6 от ЕКПЧ“
—
В това отношение се изтъква, че Комисията не е доказала, че има законен интерес от повторното приемане на решението, което следователно е резултат от превишаване на власт.
6.
Шесто основание — „Възражение за незаконосъобразност съгласно член 277 ДФЕС на член 25 от Регламент 1/2003 – Погасяване на правомощието за извършване на проверка и за налагане на санкции“
—
Твърди се незаконосъобразност на член 25 от Регламент 1/2003 поради несъответствието му с принципите на разумна продължителност на производството и на пропорционалност.
7.
Седмо основание — „Частична незаконосъобразност на решението от 4 юли 2019 г. относно съществото на спорните действия – Нарушение на общите принципи в областта на тежестта на доказване и на принципа in dubio pro reo“
—
В това отношение се изтъква, че някои от спорните действия на Ferriere Nord не са антиконкурентни и при всички положения не са били доказани от Комисията.
8.
Осмо основание — „Незаконосъобразност, поради неспазване на правото на защита, при увеличението вследствие на повторност на нарушението“
—
Твърди се незаконосъобразност на увеличението на глобата вследствие на повторност на нарушението, тъй като нито в изложението на възраженията, нито в последващ акт от възобновеното производство Комисията е обявила това отегчаващо обстоятелство, като така е лишила жалбоподателя от възможност да се защити по въпроса.
9.
Девето основание — „Незаконосъобразност на увеличението на глобата вследствие на повторност на нарушението поради изтичането на прекомерно дълъг период от време и нарушение на принципа на пропорционалност“
—
В това отношение се твърди, че макар изтеклият период от време между установяването на първото нарушение и обявеното с обжалваното решение поведение да може да се приеме за непрекомерен, следва да се има предвид, че към момента на повторното приемане на спорното решение при всички положения са изтекли тридесет години от установяването на първото нарушение.
10.
Десето основание — незаконосъобразност на увеличението на глобата вследствие на повторност на нарушението поради прекомерност на определения размер и липса на мотиви“
—
В това отношение се изтъква, че не е обосновано увеличение от 50 % на санкцията вследствие на повторност на нарушението, също и предвид прекомерната продължителност на производството.
11.
Единадесето основание — „Нарушение на принципа на равно третиране при намаляването на глобата поради смекчаващи обстоятелства“
—
Жалбоподателят счита за недостатъчно намалението на определената му глоба поради смекчаващи обстоятелства, тъй като се оказва пропорционално по-ниско от намалението, признато на друго предприятие по същата причина.
Full & Egal Universal Law Academy