© Министерство на правосъдието на Република България, . Разрешението за повторно публикуване на този неофициален превод е предоставено единствено за целите на включването му в базата данни HUDOC на ЕСПЧ.
© Ministry of Justice of the Republic of Bulgaria, . Permission to re-publish this non-official translation has been granted for the sole purpose of its inclusion in the Court’s database HUDOC.
ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
РЕШЕНИЕ
Жалба № 33535/13
Силвия Стефанова ДЖИ и Виктор Добрианов ПЕЦЕВ
срещу България
Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ на 19 юни 2018 г. като комитет, в състав:
Габриеле Куцко-Щадлмайер (Gabriele Kucsko-Stadlmayer), председател,
Йонко Грозев (Yonko Grozev),
Ладо Чантурия (Lado Chanturia), съдии,
и Милан Блашко (Milan Blaško), заместник-секретар на отделението,
Като взе предвид горната жалба, подадена на 16 май 2013 г.,
Като взе предвид представеното от Правителството ответник становище и допълнителната информация, представена от жалбоподателите,
След заседание реши следното:
ФАКТИТЕ
1. Жалбоподателите, г-жа Силвия Стефанова Джи и г-н Виктор Добрианов Пецев, са български граждани, които са родени съответно през 1975 и 1997 г. и живеят в Обединеното кралство. Те се представляват пред Съда от г-н Г.К. Георгиев, адвокат, практикуващ в Пазарджик.
2. Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-жа Д. Драмова от Министерство на правосъдието.
А. Обстоятелства по делото
1. Предистория
3. Фактите по делото, както са представени от страните, могат да бъдат обобщени по следния начин.
4. Първата жалбоподателка живее в Обединеното кралство. Тя е омъжена за британски гражданин от 2012 г. насам, с когото притежава и управлява агенция за човешки ресурси. Тя има син, вторият жалбоподател, роден през 1997 г. от предишен брак с български гражданин, Д.П.
5. Първата жалбоподателка и Д.П. се развеждат през 2005 г., когато с решение от 29 ноември 2005 г. съдът предоставя упражняването на родителските права върху втория жалбоподател на майката и право на лични отношения на бащата, като последното се упражнява през всеки първи и трети уикенд на всеки месец и тридесет дни през лятото. Оттогава първата жалбоподателка се грижи за сина си.
6. След като губи работата си в България през 2009 г., първата жалбоподателка започва работа като физиотерапевт във Обединеното кралство.
7. Когато първата жалбоподателка напуска България, за да работи в Обединеното кралство, майка ѝ се грижи за детето в България. Според първата жалбоподателка, Д.П. устно е приел да остави детето да отиде и да живее с нея, след като тя се установи в Обединеното кралство, при условие че вече не трябва да плаща издръжката на детето. Тя се съгласява и подписва декларация в този смисъл.
2. Производство, заведено от бащата за промяна в родителските права върху детето
8. На 12 ноември 2010 г. г-н Д.П. предявява молба пред Софийски районен съд за промяна в режима на упражняване на родителските права, определен през 2005 г. (вж. параграф 5 по-горе). На 1 ноември 2011 г. съдът удовлетворява молбата на Д.П., като предоставя упражняването на родителските права на него и право на лични отношения на първата жалбоподателка.
9. Първата жалбоподателка обжалва това решение пред Софийски градски съд. Съдът на втора инстанция отбелязва, че в отделно гражданско производство първата жалбоподателка е подала молба до съдилищата да разрешат безсрочно пътуване на детето в чужбина (вж. параграф 13 по-долу). Това производство завършва с отхвърляне на молбата ѝ на основание, наред с другото, че разрешението за неограничено пребиваване в чужбина би било несъвместимо с местопребиваването на детето и с договореностите за контакт с баща му, както вече е определено от съда (вж. параграфи 16-17 по-долу). Съдът допълва, че майката се е омъжила за британски гражданин през май 2012 г. и че живее с новия си съпруг в много добри условия в дома му в Кент, Обединено кралство. За детето в тази къща е подготвена отделна стая със собствена баня и гардеробно помещение, както и телевизор с достъп до български програми. Снимки в рамки на детето украсяват стените в къщата. Майката е съсобственик със съпруга си на агенция за човешки ресурси и има гарантиран доход в Обединеното кралство. Тя е поела ангажимент в декларация, подписана пред нотариус, да организира и да плаща синът ѝ да пътува до България три пъти годишно, за да се вижда с баща си - на Коледа, през пролетната ваканция и един месец през лятото.
10. На 31 юли 2013 г. Софийски градски съд отменя решението на Софийски районен съд от 1 ноември 2011 г. Той отбелязва по-конкретно, че детето, което е на 16 години по това време, е в състояние да формира собствено мнение. То изразява силно предпочитание да живее в Обединеното кралство с майка си и заявява, че дори и съдът да разпореди промяна в родителските права, той ще продължи да живее с баба си и дядо си по майчина линия и няма да се премести при баща си. Майката предлага отлични условия за живот и образование на детето си в Обединеното кралство. Ако обаче последното остане да живее в България, то ще поддържа същия тип и честота на контакт с родителите си, каквито е имало до този момент, а именно да се вижда с баща си от време на време и да посещава майка си, когато баща му се съгласи. Освен това, в резултат на промяната в обстоятелствата в резултат на това, че майката живее в чужбина, съдът намира, че е длъжен да се произнесе не само за това кой родител да упражнява родителските права, но и да определи служебно местопребиваването на детето и договореностите за контакт с родителя, който не упражнява родителските права. Съдът заключва, че като балансира интересите на всички заинтересовани страни, а именно детето и двамата родители, е в интерес на детето да живее с майка си в Обединеното кралство. Това е така, защото детето има силна емоционална връзка с нея, то лично изразява предпочитанието си да продължи обучението си в Обединеното кралство и майката е организирала живота си така, че да има време да посреща нуждите му.
11. В това решение Софийски градски съд променя правото на лични отношения, предоставени по-рано на Д.П., така, че да станат съвместими с обучението на втория жалбоподател в Обединеното кралство. Съответно съдът постановява, че детето трябва да пътува до България, за да бъде при баща си, за половината от коледната и пролетната ваканция и за един месец през лятото. Освен това детето трябва да разговаря с баща си по Skype два пъти седмично в продължение на един час. Майката трябва да съдейства за горепосочените контакти.
12. На 18 март 2014 г. Върховният касационен съд обявява касационна жалба, подадена от Д. П., за недопустима.
3. Производството, предявено от първата жалбоподателка, за да бъде разрешено на детето да пътува в чужбина без съгласието на баща си
13. Междувременно на 11 декември 2010 г. първата жалбоподателка подава молба до съда с искане за разрешение за издаване на паспорт на втория жалбоподател, както и разрешение за това той да напусне страната и да живее с нея в Обединеното кралство при отсъствие на съгласието на баща му. На 15 април 2011 г. Софийски районен съд удовлетворява молбата на първа инстанция като намира, че за да упражнява ефективно родителските си права, майката трябва да може да вземе детето заедно със себе си в чужбина, където живее и работи.
14. Д.П. обжалва това решение пред Софийски градски съд. Той посочва, че разрешението неговият син да пътува безсрочно в чужбина е несъвместимо с упражняването на собственото му право на лични отношения, което е определено от съда през ноември 2005 г. Освен това Д.П. насочва вниманието на съда към решението на Софийски районен съд от 1 ноември 2011 г., което макар и да не е окончателно към момента, предоставя упражняването на родителските права на него и право на лични отношения на първата жалбоподателка (вж. параграф 8 по-горе).
15. Софийски градски съд, в качеството си на втора инстанция, отбеляза молбата на първата жалбоподателка нейният син да живее с нея в Обединеното кралство и факта, че това е нещо, на което бащата очевидно се противопоставя и която, ако бъде удовлетворена, ще доведе до промяна в местопребиваването на детето. Съдът също така признава, че преди първата жалбоподателка да подаде молба детето да се присъедини към нея в Обединеното кралство, Д.П. завежда отделно производство, в което иска да му бъдат предоставени родителските права и по което е постановено съдебно решение на първа инстанция (вж. параграф 8 по-горе).
16. На 27 януари 2012 г. Софийски градски съд отменя решението от 15 април 2011 г., в което Софийски районен съд дава разрешение за неограничено пътуване в чужбина на втория жалбоподател (вж. параграф 13 по-горе). Второинстанционният съд се позовава на добре установената и задължителна практика на Върховния касационен съд по същия въпрос, а именно че разрешение за неограничено пътуване на дете в чужбина само с един родител не може да бъде дадено, тъй като по принцип това не би могло да бъде в най-добрия интерес на детето. Причината е, че съществува риск молещият родител да отведе детето в страни, които са в състояние на война или в които съществува висок риск от природни бедствия. Това би могло да застраши благополучието на детето, като същевременно лишава държавата от възможността да му осигури закрила. Такова разрешение може да се даде само по отношение на определени дестинации и за ограничен период от време и когато това е в интерес на детето.
17. След това, като разглежда конкретните обстоятелства по това дело, Софийски градски съд намира, че разрешението вторият жалбоподател да прекара неограничен период от време в чужбина би застрашило упражняването на правата на бащата и би било в ущърб на детето. Причината за това е, че детето има близка емоционална връзка с баща си и е напълно в негов интерес да я поддържа, но няма гаранции, че двамата ще могат да се виждат, ако детето напусне България за неограничен период от време. За да избегне това, съдът намира, че е необходимо родителите или да се споразумеят за различно местопребиваване и различен режим на лични отношения, или да оставят на съдилищата да решат тези въпроси в интерес на детето. Като се има предвид, че първоинстанционният съд не се произнася по тези въпроси и майката на детето не е поискала допълване на решението в това отношение, второинстанционният съд не би могъл да се произнесе по този въпрос служебно. Съдът заключва, че тъй като майката не е поискала разрешение сина ѝ да пътува до определена дестинация в чужбина и за конкретен период от време, например да я посети в Обединеното кралство по време на празниците, което не би засегнало режима на контакти, предварително определен от съда, неограничено разрешение не може да бъде дадено.
18. Първата жалбоподателка подава касационна жалба. На 2 януари 2013 г. Върховният касационен съд я обявява за недопустима поради това, че не е посочено ясно касационното основание. В резултат на това решението на Софийски градски съд от 27 януари 2012 г. влиза в сила на 2 януари 2013 г.
4. Друго развитие
19. Бащата дава съгласието си на втория жалбоподател да отиде в Обединеното кралство за един месец през лятото на 2013 г. Вторият жалбоподател се присъединява към майка си в Обединеното кралство на 30 юни 2013 г. Първата жалбоподателка информира Съда през август същата година, че синът ѝ няма намерение да се завърне в България и е записан в местно елитно училище, където трябва да започне обучение на 2 септември 2013 г. Освен това тя заявява, че вторият жалбоподател е наясно, че докато навърши 18 години, няма да може да се върне в България, ако баща му обжалва решението от 31 юли 2013 г. (вж. параграф 10 по-горе) и ако това решение бъде отменено. Решението от 31 юли 2013 г. става окончателно на 18 март 2014 г., а вторият жалбоподател навършва 18 години през април 2015 г.
Б. Приложимо вътрешно право и практика
20. Приложимото национално и международно право е изложено в делата Пенчеви срещу България (№ 77818/12, §§ 25-39, 10 февруари 2015 г.), Лолова и Попова срещу България ((решение за допустимост), № 68053/10, 20 януари 2015 г.) и Димова и Пеева срещу България (№ 20440/11, §§ 18–24, 19 януари 2017 г.).
ОПЛАКВАНИЯ
21. Жалбоподателите се оплакват по чл. 8 от Конвенцията, че местните съдилища отказват да разрешат на втория жалбоподател да пътува в чужбина при липса на съгласието на баща му. Те освен това се оплакват по чл. 13 от липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита.
ПРАВОТО
Твърдяно нарушение на чл. 8 и чл. 13 от Конвенцията
22. Жалбоподателите поддържат своите оплаквания по чл. 8 и чл. 13, които в относимите си части гласят:
Член 8
“1. Всеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.
2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
Член 13
“Всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти ...”
1. Тези на страните
23. Правителството твърди, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателите вече не могат да претендират, че са жертви на нарушение на Конвенцията. Причината за това е, че в решението си от 31 юли 2013 г. Софийски градски съд признава поне по същество нарушение на Конвенцията, а именно като намира, че правото на жалбоподателите на семеен живот е нарушено от тяхната продължителна невъзможност да живеят заедно. Освен това съдът в това решение постановява, че вторият жалбоподател трябва да живее с първата жалбоподателка, така че въпросът е решен. На последно място, като се позовава на решението на Съда по делото Лолова и Попова, цитирано по-горе, Правителството твърди, че с оглед на горепосоченото жалбоподателите нямат защитима претенция за целите на чл. 13 от Конвенцията.
24. Що се отнася конкретно до продължителността на производството за разрешаване на неограничено пътуване в чужбина на втория жалбоподател, Правителството посочва, че не е имало забавяния. Производството приключва на първа инстанция за около пет месеца, а на втора инстанция - за около осем месеца, като това включва и летния период.
25. По-конкретно първата жалбоподателка предявява молба пред първоинстанционния съд на 11 декември 2010 г., което е и датата на съдебно разпореждане, с което се преустановяват всякакви действия по делото поради неплатени съдебни такси и неуспех от страна на ищцата, първата жалбоподателка, да посочи адреса на ответника. Пощенска разписка, потвърждаваща, че съдебните такси са платени, е получена в съда на 4 януари 2011 г. След това съдът издава ново разпореждане на същия ден, като повторя необходимостта ищцата да посочи адреса на ответника. Първата жалбоподателка изпълнява това изискване на 24 януари 2011 г. На следващия ден съдът изпраща копие от иска на ответника, който представя отговора си на 26 февруари 2011 г. На съдебно заседание на 21 март 2011 г. съдът отлага делото, за да позволи на свидетелите на страните да се явят. Първоинстанционният съд произнася своето решение на 15 април 2011 г. Следователно, процедурата не е включвала процесуални забавяния, за които може да се смята, че са по вина на първоинстанционния съд.
26. Апелативното производство се характеризира със същата бързина. Жалбата на Д.П. е получена на 4 май 2011 г. във второинстанционния съд, който я оставя без разглеждане до 18 май 2011 г. поради неплащане на дължимите съдебни такси. Страните са призовани в съда съответно на 14 юли 2011 г. и на 8 септември 2011 г., а съдът разглежда делото на 27 октомври 2011 г. По време на това заседание е приет доклад от социалните служби, както и доказателства, представени от първата жалбоподателка. На 4 и 7 ноември 2011 г. страните правят писмени изявления пред съда, който постановява своето решение на 27 януари 2012 г. Ето защо, независимо от незначителното забавяне при постановяването на последното решение, процедурата пред апелативния съд не е нарушила правата на жалбоподателите.
27. Първата жалбоподателка подава касационна жалба на 7 март 2012 г., а съдът започва делото на 20 март 2012 г., ден след като е платила дължимата съдебна такса. Първата жалбоподателка представя доказателства пред съда на 4 април 2012 г., а другата страна отговоря на 17 май 2012 г. Въпреки че решението на Върховния касационен съд, с което се отхвърля касационно разглеждане, е произнесено с известно забавяне, на 2 януари 2013 г., то не е попречило на първата жалбоподателка да поиска отново в отделно производство компетентният съд да позволи на втория жалбоподател да пътува в чужбина, посочвайки мястото и продължителността на престоя.
28. Жалбоподателите не представят допълнителни изявления в подкрепа на оплакванията си.
2. Преценката на Съда
29. След като разгледа всички материали, с които разполага, Съдът счита, че поради посочените по-долу причини, оплакванията на жалбоподателите са недопустими.
30. Съдът отбелязва, че две отделни съдебни производства се развиват успоредно на национално равнище, а именно едно за промяна в режима на упражняване на родителските права, заведено от Д.П. през ноември 2010 г., и друго с искане за разрешение вторият жалбоподател да напусне България за неограничен престой в чужбина, заведено от първата жалбоподателка през декември 2010 г.
31. В хода на производството за разрешаване на втория жалбоподател да напусне България за неограничен престой в чужбина, решението на второинстанционния съд включва позоваване на утвърдената национална съдебна практика по онова време, съгласно която разрешение за неограничено пътуване на дете в чужбина само с един родител не може да бъде дадено, защото по принцип това не би могло да бъде в най-добрия интерес на децата, тъй като те биха могли да бъдат отведени на място с висок риск, докато държавата е лишена от възможността да ги защитава. Съдът вече е констатирал, че това е прекалено формален подход и има недостатъци по отношение на оценката на най-добрия интерес на детето (вж. Пенчеви, цитирано по-горе, § 71).
32. Съдът обаче отбелязва, че съдилищата в това производство извършват преглед на конкретните обстоятелства по случая и взимат предвид различните интереси (за сравнение Димова и Пеева, цитирано по-горе, §§ 39-40, и за разлика от Пенчеви, цитирано по- горе, § 69). По-конкретно съдилищата отбелязват, че разрешаването на втория жалбоподател на неограничено пребиваване в чужбина рискува да прекъсне емоционалните връзки между него и неговия баща и че това не е в интерес на първия, като се има предвид, че той е близък с баща си. Освен това неограниченото пребиваване в чужбина би било несъвместимо с местопребиваването на детето, определено от съдилищата преди това. Въпреки че първоинстанционният съд пропуска да се произнесе по този въпрос, първата жалбоподателка не е поискала допълване на решението в това отношение (вж. параграф 17 по-горе). С оглед на всичко това Съдът намира, че не може да се каже, че националните съдилища решават произволно или по формален начин въпроса за пребиваването на детето в чужбина, като се позовават единствено на предишна съдебна практика и не разглеждат конкретната ситуация на жалбоподателите.
33. Що се отнася до производството за промяна на родителските права, което се развива успоредно с това, искащо разрешение за неограничено пътуване, апелативният съд извършва цялостен преглед на обстоятелствата на двамата жалбоподатели и преценява тежестта на различните интереси (вж. параграф 10 по-горе). След като прави оценка на ситуацията на всички заинтересовани страни, апелативният съд достига до заключение, че в най-добрия интерес на детето, втория жалбоподател, е да живее в Обединеното кралство с майка си, първата жалбоподателка, която също трябва да продължи да упражнява родителските си права. Съдът съответно променя правото на лични отношения на Д.П., за да ги направи съвместими с пребиваването и обучението на втория жалбоподател в Обединеното кралство (вж. параграф 11 по-горе).
34. С оглед на гореизложеното Съдът констатира, че въпреки че производството за промяна на родителските права не е официално свързано с пътуването на втория жалбоподател в чужбина, по същество съдът, който е сезиран с него в рамките на обжалването, решава служебно въпроса за местопребиваването, което е определящо за възможността на двамата жалбоподатели да упражняват правото си на семеен и личен живот. Съдът достига до това решение, след като извършва цялостен анализ на всички обстоятелства и задълбочено разглеждане на най-добрия интерес на детето. Решението води до възможността вторият жалбоподател да се присъедини законно към майка си в Обединеното кралство и да живее и учи там, както желаят двамата жалбоподатели и както е поискано от първата жалбоподателка в другото съдебно производство.
35. Последният въпрос засяга продължителността на различните производства и дали това води до негативно влияние върху упражняването от страна на жалбоподателите на техните права по чл. 8. Като отбелязва, че оплакванията на жалбоподателите са свързани с производството за пътуването на втория жалбоподател в чужбина, с оглед на факта, че производството за промяна на родителските права е решаващо за централния въпрос за релевантност на правата по чл. 8 на жалбоподателите, Съдът ще разгледа продължителността и на двете производства.
36. Що се отнася по-конкретно до продължителността на производството, в което първата жалбоподателка иска неограничено разрешение за сина си да напусне България, Съдът взема под внимание обясненията на Правителството по този въпрос (вж. параграфи 24-27 по-горе) и ги приема в тяхната цялост.
37. Що се отнася до другите производства, а именно тези, започнали през ноември 2010 г. и приключили с окончателно решение през март 2014 г., определящо местопребиваването на втория жалбоподател, Съдът отбелязва, че макар и то да продължава цели три години и четири месеца, този факт не го лишава от смислен ефект. Причините за това са, че: първата жалбоподателка не е завела това производство (то е било заведено от бившия ѝ съпруг), но жалбоподателите в крайна сметка са имали полза от неговите констатации; то официално се отнася до промяна на родителските права върху втория жалбоподател, а не до определянето на неговото местопребиваване, като последното е решаващо за ефективното упражняване на правото и на двамата жалбоподатели на семеен живот, а не изрично поискано от майката; и второинстанционният съд се е произнесъл служебно по отношение на местопребиваването на детето като постановява, че то трябва да е в Обединеното кралство при майка му. Следователно, периодът от малко повече от две години и половина, необходими за приключването на това производство на две съдебни нива, не може да се счита за прекомерен и по този начин нарушаващ правата на жалбоподателите по чл. 8. Освен това Съдът отбелязва, че вторият жалбоподател в действителност се присъединява към майка си, първата жалбоподателка, през лятото на 2013 г., и очевидно започва училище в Обединеното кралство, без да чака приключването на производството по отношение на местопребиваването си (вж. параграф 19 по-горе ). Следователно не може да се каже, че тези седем и половина допълнителни месеца, необходими за това решение на съда от юли 2013 г. да влезе в сила, имат прекалено голямо влияние върху положението на жалбоподателите.
38. В светлината на гореизложените съображения Съдът заключва, че фактите по настоящото дело не разкриват нарушение на чл. 8 от Конвенцията по отношение, на който и да е от двамата жалбоподатели. Следователно техните свързани с това оплаквания трябва да бъдат обявени за недопустими като явно необосновани и отхвърлени в съответствие с чл. 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.
39. След като обявява оплакванията на жалбоподателите по чл. 8 за недопустими, Съдът заключва, че жалбоподателите нямат защитима претенция за целите на чл. 13 от Конвенцията (вж. за същия подход Valeriy Fuklev v. Ukraine, № 6318/03, § 98, 16 януари 2014 г. и Лолова и Попова (решение за допустимост), цитирано по-горе). От това следва, че оплакването на жалбоподателите по чл. 13 от Конвенцията трябва да се отхвърли като несъвместимо с естеството на материята на разпоредбите на Конвенцията в съответствие с чл. 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.
По тези съображения Съдът единодушно
Обявява жалбата за недопустима.
Изготвено на английски език и съобщено писмено на 12 юли 2018 г.
Милан БлашкоГабриеле Куцко-Щадлмайер
заместник-секретарпредседател
Full & Egal Universal Law Academy