© Министерство на правосъдието на Република България, mjs.bg. Разрешението за повторно публикуване на този неофициален превод е предоставено единствено за целите на включването му в базата данни HUDOC на ЕСПЧ.
© Ministry of Justice of the Republic of Bulgaria, mjs.bg. Permission to re-publish this non-official translation has been granted for the sole purpose of its inclusion in the Court’s database HUDOC.
ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
РЕШЕНИЕ
Жалба № 60770/15
Георги Колев ГЕОРГИЕВ
срещу България
Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ на 25 септември 2018 г. като комитет, състоящ се от следните лица:
Габриеле Куцко-Щадлмайер (Gabriele Kucsko-Stadlmayer), председател,
Йонко Грозев,
Латиф Хюсейнов (Lәtif Hüseynov), съдии,
и Милан Блашко (Milan Blaško), заместник-секретар на отделение,
Като взе предвид горепосочената жалба, подадена на 1 декември 2015 г.,
Като взе предвид становището, представено от Правителството ответник,
След проведено заседание, постанови както следва:
ФАКТИТЕ
1. Жалбоподателят, г-н Георги Колев Георгиев, е български гражданин, роден през 1938 г. и живеещ в гр.Бургас. Представляван е пред Съда от г-н. С. К. Каров, адвокат, практикуващ в гр.Бургас.
2. Тъй като жалбоподателят е починал на 17 януари 2017 г., дъщеря му, г-жа Антоанета Георгиева Кирязова, изразява желание да продължи съдебното дело пред Съда. По причини от практически характер, настоящето решение продължава да определя г-н Георгиев като „жалбоподател“, въпреки че към настоящия момент неговата дъщеря се явява в това качество.
3. Българското правителство („Правителството“) е представлявано от правителствения агент г-жа К. Радкова от Министерството на правосъдието.
A. Обстоятелствата по делото
4. Към момента на настъпване на фактите, жалбоподателят живее в село Миролюбово, където отглежда овце.
5. На 6 юни 2012 г. сутринта, кметският наместник на селото, придружавана от двама служители на кметството, отива в дома на жалбоподателя, за да му връчи копие от административен акт. Жалбоподателят отказва да получи документа и се скрива в собствеността си. При така създалата се ситуация кметският наместник иска съдействие от двама полицаи, които по това време са в селото.
6. Версията на жалбоподателя за последвалите събития е следната: около 10.30 ч той забелязва униформен полицай в имота му. Същият му заповядва да отвори входната врата, което жалбоподателят изпълнява. Тогава е нападнат от цивилно лице , което му е нанесло удари с ръце и крака, след което го е свалил на земята, обездвижил го е и му е сложил белезници с помощта и на униформения полицай. След това жалбоподателят чува цивилното лице да казва, че е полицейски служител. Малко след това двамата мъже му свалят белезниците и си тръгват.
7. На 7 юни 2012 г. жалбоподателят е прегледан от съдебен лекар, който установява наличието на драскотина с дължина 1 см над дясната вежда, хематом на долния десен клепач, хематом с размери- 1 на 2 см на лявото рамо, хематом с размери 1 на 3 см на лявата ключица, драскотина с размери 1 на 2 см на дясното рамо и хематом с размери 1 на 2 см от вътрешната страна на лявата ръка. Лекарят установява, че жалбоподателят има болки и в лявата част на челюстта, в десния лакът, в корема, гърдите и врата. Заключението на лекаря е, че има вероятност тези наранявания да бъдат причинени по описания от жалбоподателя начин.
8. В същия ден жалбоподателят се оплаква от действията на двамата полицаи на началника на полицейското управление в гр.Бургас.
9. Започнато е дисциплинарно разследване от полицаи, работещи в същото полицейско управление като двамата полицаи, обвинени от жалбоподателя. Разследващите снемат показанията на жалбоподателя, на свидетели на инцидента и на двамата полицаи, И. В. и Н. А., като събират и писмени доказателства.
10. В периода между юни и август 2012 г. адвокатът на жалбоподателя, г-н Каров, многократно се обръща към полицията в гр.Бургас, за да получи информация за жалбата на клиента си. Уведомен е, че вътрешното разследване, проведено по случая, е приключило със заключението, че полицейските служители не са нарушили закона, но ще им бъдат наложени дисциплинарни наказания.
11. На 14 август 2012 г. адвокатът на жалбоподателя отнася въпроса до Окръжна прокуратура Бургас.
12. На 20 август 2012 г. началникът на II-ро Районно полицейско управление в гр. Бургас налага на двамата полицаи следните дисциплинарни наказания: порицание на И. В. за това че е превишил правомощията си, като е заповядал на Н. А. да сложи белезници на жалбоподателя; писмено предупреждение на Н. А. за това, че не е отбелязал в доклада си, изготвен след събитията, предприетите мерки срещу жалбоподателя, както и видимите следи от използваните принудителни средства.
13. С постановление от 16 ноември 2012 г. Окръжна прокуратура Бургас отказва да образува наказателно производство срещу двамата полицейски служители с мотива, че същите не са извършили преследвани по служебен път престъпления.
14. На 4 декември 2012 г. жалбоподателят подава тъжба в Районен съд Бургас срещу двамата полицаи, с която ги обвинява, че са му нанесли удари с ръце и крака, вследствие на които е получил лека телесна повреда.
15. На 16 януари 2013 г. Районен съд Бургас прекратява образуваното по желание на жалбоподателя съдебно производство с мотива, че въпросното закононарушение трябва да бъде преследвано по служебен път, и препраща случая към Районна прокуратура Бургас.
16. С постановление от 6 март 2013 г. Районната прокуратура отказва да образува наказателно производство срещу двамата полицаи с мотива, че Окръжната прокуратура вече се е произнесла по въпроса дали е необходимо да се образува наказателно производство срещу тях.
17. Жалбоподателят оспорва това постановление пред Окръжна прокуратура Бургас, която отнася въпроса до Апелативната прокуратура в същия град.
18. На 18 май 2013 г. апелативната прокуратура отменя постановленията на йерархично по-низшестоящите ѝ прокуратури съответно от 16 ноември 2012 г. и от 6 март 2013 г., връща делото към Районна прокуратура Бургас и изисква от нея да го разгледа по същество.
19. На 11 декември 2013 г. районната прокуратура образува следствено дело срещу въпросните двама полицейски служители. Разследването е поверено на следовател от Окръжна прокуратура Бургас.
20. По време на разследването същата разпитва жалбоподателя, двамата полицейски служители, очевидци на събитията от 6 юни 2012 г. и свидетели на предшестващи събития, в които участва жалбоподателят. В показанията си двамата служители на кметството, присъствали на място на 6 юни 2012 г., уточняват и че след спречкването между жалбоподателя и полицаите, те удостоверяват с подписите си, че жалбоподателят отказва да му бъде връчено копие на административния акт, което кметският наместник иска да му предаде. Извършени са допълнителни медицински експертизи. Жалбоподателят официално разпознава И. В. и Н. А. По време на следствието са проведени няколко очни ставки с участието на свидетели, на двамата полицаи и на жалбоподателя.
21. Заедно с адвоката си, жалбоподателят има възможност да се запознае с всички документи по делото като е искал и получавал призовките и информация за разпитите на някои свидетели, както и за събирането на нови доказателства.
22. С постановление от 30 април 2015 г. Районна прокуратура Бургас прекратява въпросното следствено дело с мотива, че събраните доказателства не показват, че двамата полицейски служители са извършили закононарушение. Прокурорът се доверява на версията за събитията на полицаите, която е следната: на 6 юни 2012 г., кметският наместник на селото заедно с двама служители на кметството, отива до дома на жалбоподателя, за да му връчи административен акт, който същият отказва да получи. След това се скрива в собствеността си. Кметският наместник вика двамата полицейски служители, за да съдействат. Единият от тях влиза в имота и иска от жалбоподателя да излезе, за да се срещне с кметския наместник. Жалбоподателят започва разпра с полицаите, като започва да ги бута. Поради това е обездвижен и са му поставени белезници от двамата полицейски служители. В резултат на употребената физическа сила срещу жалбоподателя, същият получава хематом на ръката си. Когато е повален на земята, същият издрасква лицето си на оградата на имота си. Прокурорът счита, че другите рани, установени по тялото на жалбоподателя по време на медицинския преглед, извършен на 7 юни 2012 г., са причинени седмица по-рано при битов инцидент, при който покривът на стопанската му постройка се е срутил върху него. Прокурорът заключава, че версията за събитията, която жалбоподателят поддържа, не е подкрепена от показанията на нито един от разпитаните по време на следствието свидетели.
23. Жалбоподателят обжалва постановлението на прокуратурата пред районния съд, който с определение от 1 юни 2015 г. отхвърля обжалването след като напълно приема фактическите и правни констатации на прокурора.
24. Това определение е потвърдено на последна инстанция, на 1 юли 2015 г., от Окръжен съд Бургас, според който употребата на физическа сила в случая е необходима и оправдана именно поради поведението на жалбоподателя и на личностните му характеристики.
Б. Приложимо вътрешно право
25. Съгласно членове от 128 до 134 от Наказателния кодекс (НК) причиняването на друго лице на телесна пореда или физическа болка представлява престъпление. Наказанието, което следва да изтърпи авторът на деянието, зависи от степента на причинената болка и от различните специфични за всеки случай обстоятелства. Ако деянието е извършено от длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения, включително и от полицай, може да бъде наложено наказание от три месеца до петнайсет години лишавне от свобода, като това закононарушение се разследва по служебен път от прокуратурата (чл. 131, ал. 1, т. 2 и чл. 161 от НК).
26. Обикновено постановленията на прокурора могат да бъдат обжалвани пред прокурор от по-горестояща прокоратура (чл. 200 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)).
27. Съгласно чл. 243, ал. 3, 4 и 5 от НПК, постановленията на прокурорите, с които се прекратяват наказателни производства могат да бъдат обжалвани пред първоинстанционен съд, който разглежда обжалването без да провежда съдебно заседание. Определението на този съд може да бъде обжалвано пред по-висша съдебна инстанция, която разглежда делото без да провежда съдебно заседание и се произнася с окончателно определение (алинеи 6 и 7 от същия член).
ОПЛАКВАНИЯ
28. Като се позовава на чл. 3 от Конвенцията, жалбоподателят се оплаква, че е бил обект на насилие от страна на полицаите и че във връзка с конкретните събития не е проведено ефективно разследване.
ПРАВОТО
29. Жалбоподателят твърди, че е малтретиран от двама полицаи и че властите не са разследвали ефективно въпросните събития. Позовава се на чл. 3 от Конвенцията, който предвижда:
„Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.“
A. Относно съблюдаването на чл. 3 от Конвенцията по същество
1. Становища на страните
30. Жалбоподателят твърди, че на 6 юни 2012 г. е малтретиран от двама полицаи, И. В. и Н. А. Получил е удари с ръце и крака, повален е на земята, обездвижен е и са му сложени белезници. Твърди, че е получил наранявания по лицето, гърдите и горните крайници. Според жалбоподателя, в случая прилагането на физическа сила в такава степен не е било необходимо.
31. Правителството посочва, че фактите по делото са установени по време на наказателно разследване, като впоследствие са разгледани от две съдебни инстанции. Допълва, че така е установено, че жалбоподателят се е държал агресивно, което е принудило полицейските служители да го обездвижат и да му сложат белезници. Твърди и че използваната от полицаите сила за целта не е несъразмерна, което се потвърждава от събраните доказателства. За сметка на това счита, че версията на жалбоподателя не е подкрепена от никакви доказателства. Правителството приканва Съда да отхвърли жалбата като явно необоснована.
2. Преценката на Съда
32. Съдът напомня, че за да попадне в обсега на действие на чл. 3 на Конвенцията, за да бъде окачествено като малтретиране, дадено лошо отношение трябва да има минимална степен на сериозност. Определянето на този минимум е относително по своята същност. То зависи от съвкупността на всички данни по случая и по-конкретно от продължителността на това отношение, физическите и психологическите последици, както и понякога пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата (вж. Labita c. Italie [ГК], no 26772/95, § 120, ЕСПЧ 2000‑IV). Освен това, чл. 3 от Конвенцията не забранява употребата на сила от полицейските служители при задържане. Все пак, употребата на сила трябва да бъде съразмерна и абсолютно необходима от гледна точка на конкретните обстоятелствата (вж. и Rehbock c. Slovénie, no 29462/95, § 76, ЕСПЧ 2000‑XII, и Altay c. Turquie, no 22279/93, § 54, 22 май 2001 г.). В това отношение е важно, например, да се прецени доколко има основания да се предполага, че заинтересованото лице би оказало съпротива при арест, или би се опитало да избяга, да нарани или да навреди, да унищожи доказателства (вж. Гуцанови срещу България, № 34529/10, § 126, ЕСПЧ 2013 (откъси).
33. Освен това Съдът напомня, че макар и винаги да е наблягал на задължението си изключително задълбочено да проучва оплакванията, попадащи в обсега на членове 2 и 3 от Конвенцията, в неговите правомощия не попада подмяната на собствената му гледна точка за събитията с тази на националните съдебни инстанции, които по принцип трябва да преценяват събраната от самите тях информация (вж. и Bartesaghi Gallo et autres c. Italie, nos 12131/13 и 43390/13, § 113, 22 юни 2017 г.).
34. Позовавайки се на фактите по делото, Съдът установява, че спречкването между жалбоподателя и двамата полицейски служители е предмет на наказателно разследване, което завършва с постановление за прекратяване на наказателното производство. След като събират всички необходими медицински доказателства и след като изслушват всички свидетели, разследващите органи успяват да установят следното: жалбоподателят, който предизвиква скандал с полицаите и ги бута, чрез своето поведение принуждава въпросните полицаи да го обездвижат и да му сложат белезници. Вследствие на употребената срещу жалбоподателя физическа сила в случая, последният получава хематом на ръката. При падането си на земята жалбоподателят си одрасква лицето на оградата на собствеността си. Останалите рани, установени по тялото му при медицинския преглед, извършен на 7 юни 2012 г., са причинени седмица по-рано при битов инцидент в дома му (вж. параграф 22 по-горе). Впоследствие тези констатации са потвърдени както от Районния (вж. параграф 23 по-горе), така и от Окръжния съд на гр.Бургас, който преценява, че употребата на физическа сила в случая е необходима и оправдана (вж. параграф 24 по-горе). Жалбоподателят не представя доказателство, за да оспори заключенията на тези съдебни инстанции, поради което Съдът не разполага с никакво убедително доказателство, въз основа на което да се отклони от фактическите заключения на националните съдилища.
35. В светлината на така установените факти, и като взе предвид всички конкретни обстоятелства в случая, включително и възрастта на жалбоподателя към момента на събитията, Съдът счита, че употребата на сила от страна на полицейските служители в конкретния случай не е несъразмерна. Ето защо не е налице нарушение на чл. 3 на Конвенцията в нейния същностен аспект.
36. Тези данни са достатъчни на Съда, за да заключи, че тази жалба е явно необоснована и следва да бъде отхвърлена съгласно чл. 35, ал. 3 а) и чл. 4 на Конвенцията.
B. Съблюдаване на процедурните изисквания на чл. 3 на Конвенцията
1. Становища на страните
37. Жалбоподателят твърди, че спречкването на 6 юни 2012 г. не е предмет на ефективно, задълбочено и навременно разследване.
38. Правителството оспорва това твърдение. Посочва, че първоначално е проведено дисциплинарно разследване вследствие на твърденията на жалбоподателя, което е последвано и от наказателно производство, което е било бързо, изчерпателно и независимо и което приключва с постановление за прекратяване на наказателното производство, потвърдено от съдилищата. Следователно властите изпълняват задължението за полагане на всички усилия, включено в чл. 3 на Конвенцията, свързано с процедурните изисквания в нея.
2. Преценката на Съда
39. Съдът припомня, че когато индивид по защитим начин заявява, че е бил обект, от страна на полицията или на други сходни държавни власти, на тежки прояви на незаконно насилие, противоречащи на чл. 3, тази разпоредба, в комбинация с общото задължение, наложено на държавата от чл. 1 на Конвенцията, косвено се изисква да бъде проведено ефективно официално разследване. Същото трябва да може да доведе до разпознаването и наказването на виновните (вж. Асенов и други срещу България, 28 октомври 1998 г., § 102, Recueil 1998‑VIII). Подобно разследване трябва да е „ефективно“, в смисъл, че следва да позволи на властите да определят дали употребата на сила е оправдана в конкретния случай (вж. Zelilof c. Grèce, no 17060/03, § 55, 24 май 2007 г.). То трябва да е и достатъчно „задълбочено“: отговорните за разследването власти трябва добросъвестно да се опитат да установят обстоятелствата по делото без да пренебрегват относимите доказателства или да бързат да приключат разследването, позовавайки се на неоснователни или прибързани заключения (вж. и Асенов и други, цитирано по-горе, от чл. 103 до чл. 105). Освен това, властите са длъжни да пазят и съберат необходимите доказателства за установяването на фактите, независимо дали става въпрос, например, за показанията на свидетели или за материални доказателства (вж. Zelilof, цитирано по-горе, § 56).
40. Като се позовава на фактите по случая, Съдът отбелязва, че инцидентът от 6 юни 2012 г. е предмет на наказателно разследване, чиято основна цел е да се установи дали полицаите, обвинени от жалбоподателя, са извършили закононарушение (вж. параграф 19 по-горе). По време на това разследване властите събират медицински доказателства, разпитват жалбоподателя и всички свидетели на събитията и провеждат няколко очни ставки, за да установят обстоятелствата по случая (вж. параграф 20 по-горе).
41. Съдът отбелязва, че жалбоподателят, представляван от адвокат, активно участва в наказателното разследване: запознава се с документите по делото, отправя искания и оспорва действията на разследващите власти, (вж. параграфи 21 и 23 по-горе).
42. Съдът отбелязва и че в резултат на разследването компетентният прокурор е стигнал до заключението, че действията на полицаите не съставляват закононарушение, което е потвърдено от първоинстанционните и второинстанционните съдилища (вж. параграфи 22 до 24 по-горе). Той посочва, че заключенията на прокурора и на съдилищата са изчерпателно мотивирани.
43. Тези факти са достатъчни за Съда, за да заключи, че осъщественото в случая наказателно разследване е достатъчно ефективно от гледна точка на чл. 3 от Конвенцията и че обстоятелствата в случая по никакъв начин не разкриват каквото и да е нарушение на тази разпоредба от гледна точка на процедурните изисквания. Следователно настоящата жалба е явно необоснована и следва да бъде отхвърлена съгласно чл. 35, ал. 3 а) и чл. 4 от Конвенцията.
По тези съображения, Съдът единодушно,
Обявява жалбата за недопустима.
Изготвено на френски език и писмено оповестено на 18 октомври 2018 г.
Милан БлашкоГабриеле Куцко-Щадлмайер
заместник-секретарпредседател
Full & Egal Universal Law Academy