ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
РЕШЕНИЕ
Жалба № 3410/18
Васил Костов Кънев и Ювелир 90 ООД
срещу България
(вж. приложената таблица)
Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ като комитет на 9 март 2023 г., състоящ се от:
Дариан Павли (Darian Pavli), председател,
Йоанис Ктистакис (Ioannis Ktistakis),
Андреас Зюнд (Andreas Zünd), съдии,
и Виктория Марадудина (Viktoriya Maradudina), и.д. заместник-секретар,
Като взе предвид горепосочената жалба, подадена на 11 януари 2018 г.,
След обсъждане постанови следното решение:
ФАКТИ И ПРОЦЕДУРА
1. Списъкът на жалбоподателите е представен в приложената таблица. Жалбоподателите са представлявани от г-н М. Екимджиев, г-жа К. Бончева и г-жа Д. Кметова-Мехмед, адвокати, практикуващи в Пловдив.
2. Оплакванията на жалбоподателите по член 1 от Протокол № 1 относно отнемането на имущество, за което се предполага, че е придобито от престъпна дейност, са комуникирани на българското правителство („Правителството“).
ПРАВОТО
3. Жалбоподателите се оплакват от отнемането на имущество, за което се предполага, че е придобито от престъпна дейност, по същество попадащо под член 1 от Протокол № 1.
4. Правителството не коментира жалбите.
5. Съдът е приел водещо решение срещу България относно отнемането на имущество, за което се предполага, че е придобито от престъпна дейност, по същото законодателство, което се прилага по разглежданото дело, а именно Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност от 2005 г. (наричан по-нататък „Законът от 2005 г.“) - вж. делото Тодоров и други срещу България (№ 50705/11 и 6 други, 13 юли 2021 г.). Съдът установи някои потенциални недостатъци в Закона от 2005 г. и в начина, по който той е бил приложен, по-специално комбинирания ефект от широкия обхват на неговото приложение - по отношение на предикатните престъпления и по отношение на периодите, за които се проверяват приходите и разходите на обвиняемите, на трудностите за обвиняемите да докажат това, което съдилищата считат за „законни“ доходи през такъв период, като се вземе предвид освен това инфлацията и икономическите промени, и презумпцията, че всяко имущество, за което не е доказано, че има „законен“ произход, е имущество, придобито от престъпна дейност. (вж. цитираното по-горе решение Тодоров и други, §§ 200-09). Съдът намира, че макар тези потенциални недостатъци да не са достатъчни, за да се приеме, че всяко отнемане по Закона от 2005 г. е в противоречие с член 1 от Протокол № 1, те със сигурност са поставили значителна тежест върху обвиняемите в производствата за отнемане и са могли да наклонят баланса в полза на държавата. Ето защо, като противовес и гаранция за правата на жалбоподателите, е било от решаващо значение националните съдилища да установят по достатъчно обоснован начин причинно-следствената връзка между имуществото, за което се иска отнемане в полза на държавата, и престъпното поведение на обвиняемото лице (пак там, §§ 210-15).
6. Прилагайки тези изисквания към конкретните случаи, разгледани във водещото решение, Съдът установява нарушение на член 1 от Протокол № 1 в онези от тях, в които националните съдилища не са успели да обосноват наличието на причинно-следствената връзка, определена по-горе (вж. §§ 217-50 от решението). От друга страна, Съдът не установява нарушение на член 1 от Протокол № 1 в случаите, в които е било доказано наличието на такава връзка и в които националните съдилища са установили по обоснован начин, че имуществото, за което се иска отнемане в полза на държавата, е придобито от престъпна дейност (вж. §§ 251-81 от решението).
7. Подобно на последната група, Съдът е убеден, че в настоящия случай националните съдилища са доказали по разумен начин, че имуществото на жалбоподателите, за което се иска отнемане в полза на държавата, е придобито от престъпна дейност. Те са взели предвид естеството на престъпленията, извършени от първия жалбоподател, г-н Васил Кънев, и техния потенциал да генерират печалба, както и периодите, в които жалбоподателите са придобили спорните активи, и времето, когато г-н Кънев е изплатил банковия кредит, взет през 2001 г.
8. Съдът заявява по делото Тодоров и други (цитирано по-горе, § 216), че в такъв тип дела по принцип ще приеме оценката на националните съдилища относно наличието на причинно-следствена връзка между престъпното поведение на жалбоподателите и имуществото, за което се иска отнемане в полза на държавата, освен ако тази оценка не е произволна или явно неразумна. Както е отбелязано, оценката, направена в настоящия случай, е разумна и допустима.
9. С оглед на гореизложеното Съдът намира, че жалбата е явно необоснована и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с член 35 §§ 3 и 4 от Конвенцията.
По тези съображения Съдът единодушно,
Обявява жалбата за недопустима.
Изготвено на английски език и съобщено в писмена форма на 30 март 2023 г.
Виктория Марадудина Дариан Павли
(Viktoriya Maradudina) (Darian Pavli)
Заместник-секретар Председател
ПРИЛОЖЕНИЕ
Списък на жалбите с оплаквания по член 1 от Протокол № 1
(отнемане на имущество, за което се предполага, че е придобито от престъпна дейност )
Жалба №
Дата на подаване
Име на жалбоподателя
Година на раждане/
регистрация
Предикатно престъпление
Период, за който са проверени доходите и разходите на жалбоподателя
Отнето имущество
Причини, посочени от съдилищата
Окончателно решение по процедурата за отнемане
3410/18
11.01.2018 г.
Васил Костов КЪНЕВ
1956 г.
ЮВЕЛИР 90 ООД
2000 г.
С решение на Окръжен съд - Русе от 27 май 2010 г. (влязло в сила през 2012 г.) първият жалбоподател е осъден за контрабанда и за организиране и ръководене на престъпна група, целяща извършването на контрабанда; престъпленията са извършени между октомври 2008 г. и март 2009 г.
1987-2012 г.
Кораб, закупен от втория жалбоподател през 2001 г. за 77 048 лв. (39 400 EUR), платен с банков заем в размер на 250 000 лв. (128 000 EUR), и сумите, платени от първия жалбоподател през 2007 г. за погасяване на заема; дяловете на първия жалбоподател във втория жалбоподател и в друго дружество.
Стойността на всички горепосочени активи се оценява на 280 510 лв. (143 500 евро).
Жалбоподателите са доказали законни доходи за придобиването на много активи и искът за отнемане в това отношение трябва да бъде отхвърлен.
Що се отнася до останалото имущество (което действително е било отнето), можело е да се предположи, че то е придобито с приходи от престъпна дейност: престъпленията на първия жалбоподател са били такива, че са могли да генерират значителни финансови средства, предполагали са подготовка в продължение на дълъг период от време, а между 2001 г. и 2009 г. първият жалбоподател не е имал достатъчно доходи, за да плати за това имущество. Той е изплатил банковия заем през 2007 г., т.е. приблизително по времето на престъпленията.
4 август 2017 г. - решение на Върховния касационен съд