ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ
РЕШЕНИЕ
Жалба № 31067/15
Людмил Митков Кехайов
срещу България
Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение) в комитет, заседаващ на 17 май 2022 г., в състав:
Тим Еике (Tim Eicke), председател,
Фарис Вехабович (Faris Vehabović),
Пере Пастор Виланова (Pere Pastor Vilanova), съдии,
и Людмила Миланова (Ludmila Milanova), заместник-секретар на отделението
Като взе предвид:
Жалба № 31067/15 срещу България, с която гражданин на същата държава, г-н Людмил Митков Кехайов („жалбоподател“), роден през 1975 г. и живущ в гр. София, представляван от г-жа Ж. Дончева, адвокат в София, на основание член 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията”) е сезирал Съда на 23 юни 2015 г.
решението да информира българското правителство („Правителството“), представлявано от неговия агент, г-жа С. Собаджиева, от Министерство на правосъдието, за оплакването по член 6 § 2 от Конвенцията и да обяви жалбата за недопустима в останалата ѝ част.
становищата на страните,
След разисквания постанови следното решение:
ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО
1. Делото се отнася за зачитане правото на жалбоподателя да бъде смятан за невинен в хода на дисциплинарно производство, което се е провеждало едновременно с наказателното производство срещу него.
2. На 19 януари 2013 г. жалбоподателят, който по онова време е бил разследващ полицай, е привлечен като обвиняем в рамките на наказателно производство за пасивен подкуп. Обвинен е, че е поискал от Е.К. сумата от 5000 лв. за прекратяване на наказателното производство срещу последния. На 21 ноември 2014 г., след като установява, че обвиненията срещу жалбоподателя не се основават на достатъчно доказателства, Софийска градска прокуратура прекратява наказателното производство.
3. Междувременно министърът на вътрешните работи образува дисциплинарно производство срещу жалбоподателя. Последният е обвинен, че при изпълнение на служебните си задължения е поискал от Е.К. сумата от 5000 лв., за да повлияе на хода на наказателното производство срещу него, което представлява нарушение на професионалните и етичните задължения на жалбоподателя като полицейски служител. Дисциплинарното разследване е поверено на дисциплинарна комисия, съставена от полицейски инспектори, която иска достъп до паралелното наказателно разследване (вж. параграф 2 по-горе), но същият ѝ е отказан. Дисциплинарният състав събира самостоятелно доказателствата, необходими за установяване на фактите: показанията на няколко свидетели и тези на жалбоподателя, както и писмени доказателства. Въз основа на становището на дисциплинарния състав, на 5 март 2013 г. министърът на вътрешните работи налага дисциплинарно наказание „уволнение“ на жалбоподателя поради тежко нарушение на служебната дисциплина, състоящо се по-специално в това, че е поискал от Е.К. сумата от 5000 лв., за да повлияе на хода на висящото срещу последния наказателно производство. Жалбоподателят оспорва дисциплинарното си уволнение пред административните съдилища, като твърди, наред с други неща, че заповедта на министъра от 5 март 2013 г. е в нарушение на правото му да бъде считан за невинен.
4. Жалбата му е разгледана и отхвърлена последователно от два състава на Върховния административен съд (ВАС). Върховният административен съд заключава, че заповедта на министъра от 5 март 2013 г. е издадена в съответствие със съответните материалноправни и процесуални норми на националното законодателство. По-конкретно след дисциплинарното разследване безспорно е установено, че жалбоподателят е поискал от Е.К. сумата от 5000 лв., за да прекрати наказателното производство срещу него, което е в разрез с правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. ВАС добавя, че дисциплинарната отговорност на жалбоподателя не зависи от установяването на неговата наказателна отговорност и че следователно тя може да бъде ангажирана преди края и независимо от изхода на наказателното производство срещу жалбоподателя (параграф 2 по-горе). Окончателното решение на ВАС е постановено на 23 януари 2015 г.
5. Позовавайки се на член 6 § 2 от Конвенцията, жалбоподателят се оплаква, че административните съдилища са нарушили презумпцията му за невинност.
ПРЕЦЕНКА НА СЪДА
6. Принципите, свързани с прилагането на член 6 § 2 от Конвенцията в случай на две паралелни производства, водени срещу едно и също лице за едни и същи деяния, са обобщени, inter alia, в Šikić срещу Хърватия (№ 9143/08, § 53, 15 юли 2010 г.), Çelik (Bozkurt) срещу Турция (№ 34388/05, §§ 30-32, 12 април 2011 г.), Kemal Coşkun срещу Турция (№ 45028/07, § 52, 28 март 2017 г.) и Istrate срещу Румъния (№ 44546/13, §§ 57-62, 13 април 2021 г.). В обобщение: (i) член 6 § 2 от Конвенцията не изключва провеждането на две паралелни производства, наказателно и дисциплинарно, срещу едно и също лице по отношение на едни и същи факти; (ii) не съществува задължение за спиране на дисциплинарното производство до приключването на наказателното производство; (iii) налагането на дисциплинарно наказание независимо от изхода на наказателното производство е допустимо въз основа на по-нисък стандарт на доказване, приложим в дисциплинарното производство; iv) дисциплинарните органи и компетентните съдилища трябва да останат в рамките на своята компетентност и да не коментират наказателната отговорност на засегнатото лице вместо наказателните юрисдикции.
7. В настоящия случай едни и същи факти – подозренията за искане на пари от физическо лице за прекратяване на наказателното производство срещу него – са били предмет на две паралелни производства срещу жалбоподателя – наказателно и дисциплинарно. Наказателното производство приключва с постановление на прокуратурата за прекратяването му поради недостатъчни доказателства, докато дисциплинарното производство води до уволнението на жалбоподателя (вж. параграфи 2 и 3 по-горе).
8. Съдът обаче счита, че обстоятелствата по делото не разкриват нарушение на член 6 § 2 от Конвенцията поради следните причини.
9. На първо място нарушенията, предмет на двете съответни производства, са различни: пасивна корупция в рамките на наказателното производство и нарушения на трудовата дисциплина и етичните правила в рамките на дисциплинарното производство.
10. На второ място двете производства се водят от различни органи и независимо: дисциплинарното разследване се провежда от дисциплинарна комисия, съставена от полицейски инспектори, а не от прокуратурата; на дисциплинарния състав е отказан достъп до преписката на паралелното наказателно разследване; той е пристъпил самостоятелно към събиране на доказателствата, необходими за установяване на фактите; министърът на вътрешните работи е взел решение за уволнение на жалбоподателя по препоръка на дисциплинарния състав; не наказателните съдилища, а административните съдилища са проверили съответствието на това решение с материалноправните и процесуалните норми на националното законодателство (вж. параграфи 3 и 4 по-горе)
11. Накрая, в решенията си административните съдилища се ограничават стриктно до установяване на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя за нарушения на професионалните му задължения, без да разглеждат въпроса за неговата наказателна отговорност. Те извършват независим анализ на документите по дисциплинарната преписка, изрично подчертават, че дисциплинарното производство е независимо от наказателното производство и изразите, използвани в мотивите им, не намекват, че жалбоподателят е виновен за престъпление (вж. параграф 4 по-горе). В това отношение случаят на жалбоподателя е относително сходен с делата Šikić (цитирано по-горе, § 55) и Николова и Вандова срещу България (№ 20688/04, § 100, 17 декември 2013 г.) и следва да се разграничи от делото Çelik (Bozkurt) (цитирано по-горе, §§ 33-35), в което турските административни съдилища са цитирали по спорен начин мотивите на наказателните съдилищата, като така са се произнесли в рамките на дисциплинарното производство срещу жалбоподателката, че тя е виновна в извършване на престъпление .
12. От това следва, че жалбата е ясно необоснована и следва да бъде отхвърлена на основание член 35 §§ 3 а) и 4 от Конвенцията .
С тези основания Съдът единодушно,
Обявява жалбата за недопустима.
Изготвено на френски език и оповестено писмено на 16 юни 2022 г.
Людмила Миланова Тим Еике
Заместник-секретар f.f. Председател