ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
РЕШЕНИЕ
Жалба № 56289/19
Радка Иванова КУЗМАНОВА и Иван Вълков ИВАНОВ
срещу България
Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ като комитет на 9 май 2023 г., състоящ се от:
Йоанис Ктистакис (Ioannis Ktistakis), Председател,
Йонко Грозев,
Андреас Зюнд (Andreas Zünd), съдии,
и Олга Чернишова (Olga Chernishova), и.д. заместник-секретар на отделението,
Като взе предвид:
жалбата (№ 56289/19) срещу Република България, подадена в Съда по член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 17 октомври 2019 г. от двама български граждани, г-жа Радка Иванова Кузманова и г-н Иван Вълков Иванов („жалбоподателите“), които са родени съответно през 1940 г. и 1965 г. и живеят в Шумен и които са представлявани от г-н М. Екимджиев, г-жа К. Бончева и г-жа М. Докова-Костадинова, адвокати практикуващи в Пловдив;
решението да се уведоми българското правителство („Правителството“), представлявано от техните агенти, г-жа А. Панова и г-жа М. Коцева, относно оплакванията за адекватността на обезщетението, изплатено на жалбоподателите за собственост, отчуждена от тях, и да се обяви останалата част от жалбата за недопустима;
становищата на страните;
След съвещание, взе следното решение:
ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО
1. Случаят е от вида, разгледан в Костов и други срещу България (№ 66581/12 и 25054/15, 14 май 2020 г.), и се отнася до адекватността на обезщетението за отчуждаване по Закона за държавната собственост. През 2018 г. Министерският съвет отчуждава 7 341 кв. м. земя, собственост на жалбоподателите, като предоставя обезщетение от 2 004 български лева (BGN), което се равнява на приблизително 1 024 евро (EUR), при ставка от 0,27 лв. (0,14 евро) на кв. м. Тъй като е налична само една сравнима сделка, която да служи като база за изчисляване на справедлива пазарна стойност, и това е недостатъчно съгласно съответните законови разпоредби, обезщетението е определено съгласно Наредбата за изчисляване на стойността на земеделска земя (наричана по-долу „Наредбата“; за повече подробности вж. Костов и други, цитирано по-горе, §§ 30—32). С окончателно решение от 17 април 2019 г. Върховният административен съд е потвърдил решението на Министерския съвет, включително и размера на обезщетението.
2. Жалбоподателите излагат аргументи по член 1 от Протокол № 1, позовавайки се в допълнение на член 13 от Конвенцията, че обезщетението е твърде ниско.
ПРЕЦЕНКАТА НА СЪДА
3. Съответното национално законодателство и практика и критериите относно адекватността на обезщетението за отчуждаване съгласно Закона за държавната собственост са описани в Костов и други (цитирано по-горе). По-специално, Съдът повтори, че отнемането на собственост без плащане на сума, разумно свързана с нейната стойност, обикновено би представлявало непропорционална намеса и че размерът на обезщетението трябва да бъде изчислен на базата на стойността на собствеността към датата, на която същата е отнета (ibid., §§ 62—63).
4. В отделните случаи, разгледани в Костов и други, където Наредбата също е била приложена, Съдът е установил нарушение на член 1 от Протокол № 1. Съдът е счел, че въпреки липсата на достатъчен брой пазарни сравнителни показатели, отговарящи на изискванията на Закона за държавната собственост, има сериозни индикации, че пазарната стойност на земята на жалбоподателите вероятно е била много по-висока от обезщетението, изчислено съгласно Наредбата. Следователно това обезщетение не отговаря на изискването да бъде разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите (ibid., §§ 81—87 и заключението достигнато в § 91).
5. Поради това Съдът трябва да направи преценка в настоящия случай, въз основа на фактите, представени от страните, дали обезщетението, присъдено на жалбоподателите и изчислено съгласно същата наредба, както в Костов и други (цитирано по-горе), е разумно свързано с пазарната стойност на тяхната земя.
6. Отчужденият имот от жалбоподателите е описан в съответните документи като земеделска земя в землището на с. Градище, общ. Шумен. Както бе споменато по-горе, обезщетението, изчислено съгласно Наредбата, е определено на 0,27 лв. (0,14 евро) на кв.м.
7. За да обоснове такова обезщетение като адекватно, Правителството сочи, че ставката, използвана в единствената сделка, считана за сравнима съгласно приложимото законодателство, е по-ниска, а именно 0,10 лв. (0,05 евро) на кв.м. Освен това други собственици на имоти, които са били отчуждени в района, са получили обезщетение, подобно на това, присъдено на жалбоподателите.
8. Жалбоподателите, от друга страна, се позовават на оценка от вещо лице, поръчана от тях и изготвена на 4 април 2022 г. Въз основа на данните в оценката те твърдят, че справедливото ниво на обезщетение за техния имот би било 1,10 лв. (0,56 евро) на кв.м. Това според оценката е средната стойност на земеделската земя в Шуменска област (от която община Шумен е само част) независимо от вида и характеристиките на земята. Данните са взети от „публично достъпни източници – Интернет“. Вещото лице счита, че през съответния период не е имало „регистрирани продажби на подобни имоти”. Жалбоподателите представят отделна информация, получена от сайтове на агенции за недвижими имоти и други издания, носещи обща информация за местния пазар на имоти, като предполагат около 0,80 лв. (0,41 евро) на кв.м средна цена на земеделска земя в Шуменска област за периода предшестващ отчуждаването.
9. В Костов и други (цитирано по-горе) Съдът е счел размера на обезщетението, изчислено съгласно Наредбата, за неадекватен, но не е изключил адекватността на този акт при други обстоятелства. От решаващо значение е дали жалбоподателите са показали, че може да има големи несъответствия между стойностите, показателни за пазарна цена, и размера на обезщетението, изчислено съгласно Наредбата (вж. §§ 86—87 от решението).
10. В настоящия случай оценката на вещото лице и публикациите, представени от жалбоподателите, са твърде общи, не отчитат местоположението и характеристиките на земята на жалбоподателите и на тях не може да се разчита за установяване на справедлива пазарна стойност. В същото време, противно на твърдението на вещото лице, наето от жалбоподателите, е съществувал пазар за сравнение, при който земята е била продадена на цена, по-ниска от обезщетението, присъдено на жалбоподателите.
11. Следователно жалбоподателите не са обосновали в достатъчна степен твърдението си, че обезщетението, изчислено съгласно Наредбата, не е разумно свързано с пазарната стойност на тяхната отчуждена земя.
12. Съответно, за разлика от ситуацията в Костов и други (цитирано по-горе, § 92) и в съответствие с критериите, определени в това решение, не може да се каже, че намесата в правата на жалбоподателите по член 1 от Протокол № 1 е непропорционална, или че изискванията на тази разпоредба не са изпълнени.
13. Горното заключение означава също, че жалбоподателите не са имали „оспорима претенция“ за целите на член 13 от Конвенцията.
14. С оглед на гореизложеното и в светлината на всички материали, с които разполага, Съдът намира, че жалбата е явно необоснована и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с член 35, параграф 3, буква a) и параграф 4 от Конвенцията.
По тези съображения Съдът единодушно,
Обявява жалбата за недопустима;
Съставено на английски език и обявено писмено на 1 юни 2023 г.
Олга Чернишова Йоанис Ктистакис
Заместник секретар Председател