© Министерство на правосъдието на Република България, . Разрешението за повторно публикуване на този неофициален превод е предоставено единствено за целите на включването му в базата данни HUDOC на ЕСПЧ.
© Ministry of Justice of the Republic of Bulgaria, . Permission to re-publish this non-official translation has been granted for the sole purpose of its inclusion in the Court’s database HUDOC.
ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ
РЕШЕНИЕ
Жалба № 26874/08
Иван Йорданов ЛАЗАРОВ и други
срещу България
Европейски съд по правата на човека (Четвърто отделение), в заседание на 26 август 2014 г., в състав:
Инета Зимеле (Ineta Ziemele), Председател,
Пайви Хирвела (Päivi Hirvelä),
Георги Николау (George Nicolaou),
Леди Бианку (Ledi Bianku),
Здравка Калайджиева (Zdravka Kalaydjieva),
Кшищоф Войтичек (Krzysztof Wojtyczek),
Фарис Вехабович (Faris Vehabović), съдии,
и Франсоаз Елен-Пасо (Françoise Elens-Passos), Секретар на отделението,
Като взе предвид горепосочената жалба, внесена на 17 април 2008 г.,
Като взе предвид становищата, представени от правителството-ответник и становищата в отговор, представени от жалбоподателите,
След обсъждане, взе следното решение:
ФАКТИТЕ
1. Жалбоподателите, г-жа Димитрина Йончева Лазарова, г-н Йордан Иванов Лазаров и г-н Иван Йорданов Лазаров са български граждани, родени съответно през 1946 г., 1949 г. и 1969 г. и живеят във Велико Търново. Те са представлявани пред Съда от г-жа A. Мирчева, адвокат, практикуващ в София, г-жа Л. Нелсън и г-жа A. Тамамович от Център за застъпничество за правата на лица с умствени увреждания (Mental Disability Advocacy Center) в Будапеща, Унгария. Жалбоподателите твърдят, че внасят оплакването и от името на тяхната роднина г-жа Валя Йорданова Лазарова, която е починала на неуточнена дата в началото на 2007 година.
2. Българското правителство („Правителството“) е представлявано от правителствения агент г-н В. Обретенов от Министерството на правосъдието.
A. Обстоятелства по делото
1. Настаняване на Валя Лазарова в Дома в Радовци
3. През 1992 г. Валя Лазарова, която е дъщеря на първия и втория жалбоподател и сестра на третия, родена през 1974 г., е диагностицирана със шизофрения. През декември 1998 г. е обявена за умствено увредена от Районен съд Велико Търново и е лишена от правоспособност. Не е посочен попечител, тъй е взето решение тя да бъде представлявана от своите родители.
4. С влошаване на състоянието на Валя, на 6 юни 1998 г., семейството ѝ я настанява в институция - Дом за социални грижи за възрастни хора с умствени заболявания в с. Радовци (наричано от тук нататък „Домът в Радовци“). Домът е финансиран от държавата и ръководен от кмета на община Дряново.
5. Проверка от Агенцията за социално подпомагане, извършена през октомври 2006 г., установява, че в Дома в Радовци в момента са настанени 114 психично болни. Сградата е в лошо състояние, поради липсата на средства за извършване на ремонтни работи.
6. Инспекторите установяват също така, че през деня двадесет обитателите на дома, чието здравословно състояние е изключително лошо, са държани в заключена стая, известна като „стаята за специална грижа“. Инспекторите препоръчват закриването на стаята, което е изпълнено на 1 ноември 2006 г. След тази дата на затворниците било разрешено да се придвижват свободно в рамките на сградата, вратите на която все пак остават заключени. Дворът навън, заемащ площ от около 6000 кв. м, е ограден с телена ограда. Въпреки че в някои случаи обитателите на дома успявали да напуснат дома, те винаги се завръщали.
2. Изчезването и смъртта на Валя Лазарова
7. Около 11:30 ч. на 3 януари 2007 г. член на персонала към Дома в Радовци дава на г-жа Лазарова лекарство със седативен и успокояващ ефект. Малко по-късно, около обед, г-жа Лазарова не може да бъде намерена. Друг обитател я видял скоро преди това, когато г-жа Лазарова казала, че е много гладна и ще потърси неин/нейна приятел/ка в селото. Портите били отворени.
8. Около 12:15 ч. персоналът информира директора на дома за изчезването на г-жа Лазарова. Те претърсват района: пеш в околностите на сградата и с превозно средство в съседните села. Проверяват изоставени и необитаеми сгради. Валяло е сняг, но тъй като пътищата са били току-що почистени, не е имало следи от стъпки. Изглежда, че търсенето е преустановено привечер, въпреки че някои документи показват, че е продължило до 22:30 ч. Търсенето е възобновено на следващия ден. Установен е устен контакт с полицията около 13:30 ч. на 3 януари и писмен– на 4 януари 2007 г., когато г-жа Лазарова официално е обявена за изчезнала. Персоналът на дома и полицията разпитват жителите на съседните села, някои от които твърдят, че са видели жена, която не познават. Въпреки това, г-жа Лазарова не е намерена, когато са посетени и претърсени съответните места. Търсенето продължава и в следващите дни, но без резултат.
9. Делото съдържа противоречива информация относно датата, на която персоналът от Дома в Радовци информира жалбоподателите за изчезването на тяхната роднина. Някои документи показват, че това се е случило на 3 януари, а жалбоподателите твърдят, че никой не се е свързал с тях по-рано от 8 януари 2007 г.
10. Трупът на Валя Лазарова е намерен на 22 януари 2007 г., приблизително на осем километра от дома. Според аутопсията смъртта ѝ се дължи на хипотермия и физическо изтощение. Не е имало следи от физическо насилие. Смъртта е настъпила най-малко десет дни преди откриване на тялото.
3. Наказателно производство
11. На 24 януари 2007 г. третият жалбоподател внася оплакването до органите на прокуратурата, твърдейки, че персоналът на Дома в Радовци е отговорен за изчезването на сестра му и за нейната последваща смърт.
12. С решение от 9 март 2007 г. прокурор от Регионалната прокуратура в Габрово постановява, че не е имало улики, че г-жа Лазарова е била жертва на умишлено убийство.
13. Образувано е отделно следствено дело във връзка с престъпления по чл. чл. 137 и 138 от Наказателния кодекс, а именно – подлагане на риск живота на уязвимо лице и неоказване на помощ на уязвимо лице. С решение от 9 март 2007 г. прокурор от Областната прокуратурата в Дряново отказва да образува официално наказателно производство срещу идентифицирани лица съгласно тези разпоредби, като отбелязва, че в деня, когато Валя Лазарова е изчезнала, е имало трима членове на медицинския персонал и четири санитари на смяна. Никой от тях не е бил лично отговорен за осигуряване на физическото присъствие на обитателите. Съответно, изглежда, че никой от тях не е извършил престъпление по чл. чл. 137 и 138 от Наказателния кодекс.
14. След обжалване от страна на третия жалбоподател, на 5 април 2007 г., прокурор от Регионалната прокуратура в Габрово отменя горепосоченото постановление и назначава допълнително разследване по въпроса.
15. Окръжната прокуратура в Дряново разпитва персонала, който е бил дежурен на 3 януари 2007 г., жителите на с. Радовци и хората, участвали в издирването след изчезването Валя Лазарова. С решение от 21 май 2007 г. прокурор от същата прокуратура отново отказа да образува наказателно производство, поради липса на улики, че някой от членовете на персонала в Дома в Радовци е извършил престъпление.
16. При по-нататъшно обжалване от страна на третия жалбоподател на 22 юни 2007 г., това постановление е потвърдено от Окръжна прокуратура в Габрово. В допълнение към констатациите на прокуратурата в Дряново, Окръжната прокуратура в Габрово отбеляза, че сградата, в която се помещава Дома в Радовци, е в лошо състояние и че институцията е била с недостатъчно персонал. Това, съчетано с много лошото здравословно състояние на обитателите, е улеснило изчезването на Валя Лазарова от дома; тези фактори обаче не са били под контрола на персонала. Съответно, нито един от членовете на персонала, включително и директора на дома, не може да бъде подведен под наказателна отговорност.
17. С решения съответно от 29 август и 24 октомври 2007 г., Апелативна прокуратура – гр. Велико Търново и Главната прокуратура потвърждават гореспоменатите решения.
4. Заключения на Министерство на труда и социалната политика
18. На неуточнена дата третият жалбоподател се оплаква и в Министерството на труда и социалната политика, което извършва проверка и информира жалбоподателя с писмо от 25 март 2007 г. за своите констатации. Проверката показа, че директорът на Дома в Радовци е бил информиран за изчезването на г-жа Лазарова в 12:15 ч. на 3 януари 2007 г. Издирването е започнало веднага след това. Членове на персонала са претърсили съседните села. Полицията и планинската спасителна служба също са се присъединили. Запитването заключава, че търсенето е било бързо и адекватно. Освен това става ясно, че г-жа Лазарова е напускала дома още един път през 2005 г., но е открита в същия ден.
5. Гражданско производство
19. На 13 ноември 2007 г. жалбоподателите внасят иск за непозволено увреждане срещу община Дряново, Министерството на труда и социалната политика и срещу държавата, съгласно Закона за отговорността на държавата и общините за вреди („ЗОДОВ“, виж параграф 23 по-долу). Те претендират за обезщетение в размер на 33 000 лева за всеки един от тях, като обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на Валя Лазарова. В исковата молба твърдят, че лечението и грижите, предоставени на г-жа Лазарова в Дома в Радовци, са били неадекватни, а нуждите й - пренебрегвани. Те изтъкват, че „стаята за специални грижи“ в дома е била закрита през 2006 г., и твърдят още, че на обитателите в тежко здравословно състояние не е била предоставена алтернативна грижа. В допълнение твърдят, че персоналът на дома не е достатъчно добре обучен и не се е отнасял към обитателите по хуманен начин. Те също така посочват, че условията на живот в дома са били лоши. Заявяват, че смъртта на Валя Лазарова е била
“пряко и непосредствено свързана с липсата на подходящи грижи в социалната институция, липсата на административна подкрепа за работата на институцията и липса на добри практики”.
20. Исковата молба се разглежда от съдия от Административен съд – Габрово, който на 10 юли 2008 г. постановява, че жалбоподателите трябва да уточнят административните задължения, извършени от обвиняемите по време на което са настъпили предполагаемите вреди. Съдията също настоява за изясняване на конкретните действията и бездействия, за които се оплаква всеки от ответниците и основанията за разглеждане на тези действия или бездействия като незаконосъобразни.
21. В отговор на 22 юли 2008 г. жалбоподателите твърдят, че кметът на община Дряново, в качеството му на работодател, и органите, които отговарят за социално подпомагане (формирайки част от централизираната Агенцията за социално подпомагане), не са успели да контролират персонала на Дома в Радовци по отношение на осъществяването на техните задължения за „осигуряване на индивидуално адаптирани социални услуги и оценка на нуждите на Валя Лазарова“, както и не успяват да осигурят присъствието на квалифициран медицински персонал. Те твърдят, че кметът също така не е успял да гарантира, че условията на живот в дома са задоволителни по отношение на здравословното състояние на г-жа Лазарова и че министърът на труда и социалната политика не е успял да осигури методическа помощ, административен надзор и необходимото финансиране. Що се отнася до държавата, представлявана от Съвета на министрите, те заявиха, че Съветът не е създал необходимата законодателна рамка, не е приел политики, които гарантират, че персоналът на социалните домове е квалифициран адекватно, и не е предоставил на община Дряново необходимото финансиране за Дома в Радовци.
22. С решение от 23 септември 2008 г. Габровският административен съд отказва разгледа исковата молба, като отбелязва, че жалбоподателите не са успели да предоставят информацията и изясняването, поискано на 10 юли 2008 г. По-специално, съдът счита, че твърденията, представени на 22 юли 2008г. са били свързани предимно с първоначалната исковата молба и че включването на нов възможен ответник, Агенцията за социално подпомагане, е довело до объркване. По този начин съдът заключава, че
“нито [исковата молба], нито допълнителните твърдения съдържат искане да се разпореди преустановяването на действие, което не е основано на административно решение, или на закон, нито пък намекват за непредприемане на действия, които административният орган е длъжен да предприеме по силата на закона, които действия или бездействия са в причинно-следствена връзка с вредите, за които се твърди, че са претърпени.”
23. След обжалване от страна на жалбоподателите, на 12 януари 2009 г. горепосоченото постановление бе потвърдено от Върховния административен съд.
Б. Приложимо вътрешно право и съдебна практика
24. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди („ЗОДОВ“) гласи, в чл. 1 (1), че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. От 1 март 2007 г. искове по чл. 1 (1) от ЗОДОВ се разглеждат от административните съдилища по правилата на Административнопроцесуалния кодекс.
25. Възможно е също да се търси обезщетение за вреди от страна на държавата и общините в рамките на общите разпоредби, отнасящи се до непозволено увреждане (чл. 45 и сл.) от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Юридически лица могат да носят делегирана отговорност съгласно раздел 49 от ЗЗД, който предвижда, че лице, което е възложило на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В този случай отговорността на работодателя се предполага и следва да се вземе под внимание, дори и когато не може да се установи кои от служителите са причинили щетите (ППВС № 7 от 1959 г., ППВС № 4 от 30.10.1975 г.). Успешно е позоваването на чл. 49 от ЗЗД, по случай, който, както настоящия, засяга изчезването и последвалата смърт на психично болен пациент настанен в социална институция. Националните съдилища, които са установили, че служителите на съответната институция – по силата на вътрешните си правила – носят отговорност за непрекъснатото наблюдение и надзор на роднината на ищците, нареждат на кмета на съответната община, като техен работодател, да заплати обезщетение за вреди (Решение от 11.12.2006 г., Софийски градски съд I ГО, гр. д. № 2216/2005 г.; Решение № 91 от 30.07.2008 г., Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, гр. д. № 824/2007; Определение № 693 от 26.06.2009 г. по гр. д. № 824/2007, ВКС, III г. о.).
ОПЛАКВАНИЯ
26. Позовавайки се на чл. 3 и чл. 8 от Конвенцията, жалбоподателите се оплакват, че Валя Лазарова не е била адекватно обгрижвана в Дома в Радовци, че е била жертва на насилие от страна на персонала и от други обитатели и че властите не са разследвали проявите на жестокост.
27. Позовавайки се на чл. 2 и чл. 8 от Конвенцията, жалбоподателите твърдят също и че властите са отговорни за смъртта на Валя Лазарова. Те твърдят, че членовете на персонала от Дома в Радовци са оставили тяхната роднина без надзор и, и по общо, не са успели да се грижат правилно за лицето и да предприемат необходимите мерки за сигурност след предходните бягства от дома. В допълнение, след узнаване за изчезването на г-жа Лазарова, издирването не е било организирано по своевременен и ефективен начин. Жалбоподателите твърдят, че са били информирани със закъснение за изчезването ѝ от дома. Оплакват се и от последвалото разследване на инцидента и от неспособността на властите да установят персоналната отговорност.
ПРАВОТО
A. Статут на жертва на Валя Лазарова и на останалите жалбоподатели
28. Съдът отбелязва в самото начало, че настоящото оплакване, което се отнася най-вече до смъртта на Валя Лазарова, е внесено от нейните роднини, които също така заявяват, че са го подали от нейно име (виж точка 1 по-горе). Съдът приема, че по принцип, даденото оплакване не може да бъде внесено от името на починал човек, тъй като такъв човек не може, дори и чрез представител, да внесе оплакването в съда, (виж Македония Гавриелиду и др. срещу Кипър, № 73802/01, 13 ноември 2003; Кая и Пулат срещу Турция (реш.), № 2794/05 и № 40345/05, 21 октомври 2008 г.; Дюпен срещу Хърватия, № 36868/03, 7 юли 2009 г.; и Видич и др. срещу Сърбия, № 60/10, 77/10 и № 110/10 на 14 януари 2014 г.). По силата на чл. 2 от Конвенцията, Съдът ще разгледа оплакванията, повдигнати от останалите жалбоподатели, а именно г-жа Димитрина Йончева Лазарова, г-н Йордан Иванов Лазаров и г-н Иван Йорданов Лазаров. Съдът припомня, че същият е признал правото на близките на жертвата да се оплачат пред него, когато жертвата е починала при обстоятелства, за които се твърди, че ангажират отговорността на държавата (виж Дворачек и Дворачкова срещу Словакия, № 30754/04, § 40, 28 юли 2009 г.;.. Катс и други срещу Украйна, № 29971/04, § 135, 18 декември 2008 г.;. и Конашевская и други срещу Русия, № 3009/07, § 30, 3 юни 2010 г.).
29. Що се отнася до оплакванията на тези трима жалбоподатели по чл. 3 и чл. 8 от Конвенцията, отнасящи се до качеството на грижите, предоставени на Валя Лазарова в Дома в Радовци и нейното предполагаемо малтретиране (виж параграф 26 по-горе), Съдът е на мнение, че жалбоподателите не могат да твърдят, че са жертви на посочените предполагаеми нарушения (виж Санлес Санлес срещу Испания (реш.) № 48335/99 на 26 октомври 2000 г.; Феърфийлд и други срещу Обединеното кралство (реш.), № 24790/04, 8 март 2005 г., и Кабуров срещу България (реш.) № 9035/06 г., 19 юни 2012 г.; сравн. Кох срещу Германия, № 497/09, §§ 43 50 19 юли 2012 г.). Съответно, тази част от оплакването е несъвместима ratione personae с разпоредбите на Конвенцията по смисъла на чл. 35 § 3 (а).
Б. Оплаквания съгласно чл. 2 от Конвенцията
30. Жалбоподателите се оплакват, че властите са отговорни за смъртта на тяхната роднина (виж параграф 27 по-горе).
31. Правителството твърди, че жалбоподателите не са изчерпали всички налични вътрешни правни средства за защита, тъй като не са внесли надлежно иск за непозволено увреждане срещу кмета на Дряново, в качеството му на работодател на персонала на Дома в Радовци. В подкрепа на тази теза, Правителството представя няколко решения, в които националните съдилища са приели искове за непозволено увреждане срещу общини по съответните разпоредби от Закона за задълженията и договорите. В допълнение, Правителството се позовава на констатациите на Съда по отношение на Во срещу Франция ([GC] № 53924/00, ЕСПЧ 2004-VIII). Правителството също така е на мнение, че държавата е създала законовата рамка, необходима за защита на живота.
32. Жалбоподателите не са съгласни. Те изтъкват, че са внесли иск съгласно ЗОДОВ, който не е бил разгледан. Те считат, че техният случай следва да се разграничи от случаите на лекарска небрежност, като Калвели и Чилио срещу Италия ([GC] № 32967/96, ЕСПЧ 2002-I), тъй като г-жа Лазарова не е починала в резултат на такава небрежност, а поради недостатъчни мерки за сигурност в Дома в Радовци. По тяхно мнение, резултатът от прилагането на стандартите, разработени от Съда в случаи на лекарска небрежност, би бил да се „извини отсъствието на цялостно и смислено наказателно разследване“.
33. Съдът подчертава, че първото изречение на чл. 2 – което представлява една от най-фундаменталните разпоредби на Конвенцията и също така защитава една от основните ценности на демократичните общества, сформиращи Съвета на Европа – задължава държавата не само да се въздържа от „умишлено“ отнемане на живот, но също така и да предприема подходящи стъпки за защита на живота на онези, намиращи се под нейна юрисдикция (виж Калвели и Чилио, цитирано по-горе, § 48, с допълнителните препратки). Съдът е приел това позитивно задължение за приложимо, наред с другото, в медицинската сфера (виж, например, Салвели и Чилио и Во, и двете цитирани по-горе) и при предоставянето на социални грижи за възрастни хора (виж Додов срещу България, № 59548/00, 17 януари 2008 г.) и за други уязвими лица, поверени на грижите на държавата (виж Ненчева и др. срещу България, № 48609/06, 18 юни 2013 г.).
34. В допълнение, когато даден живот е загубен при обстоятелства потенциално ангажиращи отговорността на държавата, чл. 2 от Конвенцията налага задължение на държавата да осигури, с всички средства, с които разполага, адекватна реакция (виж, например, Будайева и др. срещу Русия, № 15339/02, № 21166/02, № 20058/02, № 11673/02 и № 15343/02, § 138, ЕСПЧ 2008 г. (извадки)). Съдът е постановил, че това задължение не налага непременно осигуряване на наказателно-правно средство за защита. В случаи, при които смъртта е причинена по непредпазливост, процесуалното задължение на държавата също може да бъде изпълнено, ако правната система предоставя на жертвите средство за правна защита в гражданските съдилища, било то самостоятелно или в комбинация със средство в наказателните съдилища (виж Салвели и Чилио, § 51, Во, § 90, и Додов, § 80, всички цитирани по-горе; Шилих срещу Словения [GC], № 71463/01, § 194, 9 април 2009 г.; Заволока срещу Латвия, № 58447/00, § 34, 7 юли 2009 г.; и Анна Тодорова срещу България, № 23302/03, § 73, 24 май 2011 г.).
35. Освен това Съдът припомня, че съгласно разпоредбите на чл. 35, § 1 от Конвенцията, същият може да се занимава с даден въпрос, едва след като всички вътрешни правни средства за защита са били изчерпани. Целта на чл. 35, § 1, е да предостави на Договарящите страни възможността да предотвратят или изправят предполагаемите нарушения срещу тях преди тези твърдения да бъдат предадени на Съда (виж Селмуни срещу Франция [GC], № 25803/94, § 74, ЕСПЧ 1999-V, и Естрих срещу Латвия, № 73819/01, § 92, 18 януари 2007 г.). Член 35, § 1, обикновено изисква въпросните оплаквания, предвидени да бъдат внесени впоследствие и в Страсбург, преди това да бъдат внесени пред вътрешните органи в съответствие с формалните изисквания, предвидени в националното законодателство (виж Кардо срещу Франция, 19 март 1991 г., § 34, Серия А № 200; Гефген срещу Германия [GC], № 22978/05, § 142, ЕСПЧ 2010 г.; и Вучкович и други срещу Сърбия [GC], № 17153/11, § 72, 25 март 2014 г.).
36. В настоящия случай нищо не сочи, че смъртта на Валя Лазарова е била причинена умишлено и обстоятелствата, при които това се е случило не са били такива, че да повдигнат съмнения в тази насока. Следователно, чл. 2 от Конвенцията не изисква непременно наказателно-правно средство за защита и може да бъде удовлетворен, ако жалбоподателите са имали на свое разположение ефективно средство за защита от гражданското законодателство (виж параграф 34 по-горе и на съдебната практика, посочена в него).
37. Независимо от това, Съдът отбелязва, че жалбоподателите са прибягнали до наказателно-правно средство за защита и че органите на прокуратурата разследват обстоятелствата около смъртта на Валя Лазарова. Съдът не вижда като проблемен факта, от който се оплакват жалбоподателите, че разследването не е установило никаква индивидуална наказателна отговорност от страна на членовете на персонала на Дома в Радовци или от други лица. Съдът отбелязва, че в случаите, в които се прибягва до наказателно производство, чл. 2 от Конвенцията не изисква непременно последваща наказателна присъда (виж Стоянови срещу България, № 42980/04, § 66, 9 ноември 2010 г.).
38. Жалбоподателите също така са разполагали с гражданско-правно средство за защита, а именно, иск за обезщетение. Съдът не вижда причина да се поставя под въпрос ефективността на това средство на теория и отбелязва, че това средство е било успешно използвано в случай, сравним с настоящия, когато въпросното средство е довело до установяване на отговорност за смъртта на роднина на жалбоподателя – психически болен човек, който е бил настанен в институция за социални грижи, и до отпускането на подходящо обезщетение (виж параграф 25 по-горе).
39. Що се отнася до ефективността на гражданско-правното средство за защита, на практика, Съдът отбелязва, че когато жалбоподателите завеждат иск за непозволено увреждане по ЗОДОВ, тяхната искова молба не е била разгледана от Административен съд – Габрово, защото същият установява, че не е налице позоваване на незаконни действия или бездействия от страна на властите, които са в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на техния роднина. Така Съдът счита, че жалбоподателите не са представили необходимото изясняване, както е поискано от него (виж параграфи 19-23 по-горе).
40. Съдът отбелязва, че след тази констатация същият остава отворен за жалбоподателите, които биха могли да внесат нов иск по ЗОДОВ или по Закона за задълженията и договорите (виж параграфи 24-25 по-горе), отговарящ на съответните изисквания. Те не са го направили.
41. Така Съдът приема аргумента на правителството (виж параграф 31 по-горе), че жалбоподателите не са изчерпали наличните вътрешни правни средства за защита.
42. От това следва, че оплакването по чл. 2 трябва да бъде отхвърлено в съответствие с чл. 35 §§ 1 и 4 от Конвенцията.
Поради тези причини Съдът единодушно
Обявява жалбата за недопустима.
Франсоаз Елен-ПасоИнета Зимеле
СекретарПредседател
Full & Egal Universal Law Academy