ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВА НА ЧОВЕКА
ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
РЕШЕНИЕ
Жалба № 53454/13
Иво Матов ИЛИЕВ
срещу България
(вж. приложената таблица)
Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ като комитет на 9 март 2023 г., състоящ се от:
Дариан Павли (Darian Pavli), председател,
Йоанис Ктистакис (Ioannis Ktistakis),
Андреас Зюнд (Andreas Zünd), съдии,
и Виктория Марадудина (Viktoriya Maradudina), и.д. заместник-секретар,
Като взе предвид горепосочената жалба, подадена на 19 август 2013 г.,
Като взе предвид становищата, представени от Правителството-ответник и от жалбоподателя,
След обсъждане постанови следното решение:
1 ФАКТИ И ПРОЦЕДУРА
Данните на жалбоподателя са посочени в приложената таблица.
Жалбоподателят е представляван от г-жа З. Горанова-Маркова, адвокат, практикуващ в Монтана.
Оплакванията на жалбоподателя по член 1 от Протокол № 1 относно отнемането на имущество, за което се твърди че е от престъпна дейност, са комуникирани на българското правителство („Правителството“).
2 ПРАВОТО
Оплакване по член 1 от Протокол № 1 (отнемането на имущество, за което се твърди че е от престъпна дейност)
Случаят е от вида, разгледан в делото Тодоров и други срещу България (№ 50705/11 и 6 други, 13 юли 2021 г.).
Във вътрешното производство са отнети различни активи на жалбоподателя. Подробности относно тези активи, както и мотивите на националните съдилища, се съдържат в приложената таблица.
Като се позовава на неизпълнението на заповедта за отнемане от страна на съответните органи, което също е описано в таблицата, Правителството твърди, че на практика жалбоподателят не е претърпял никакви отрицателни последици от заповедите за отнемане.
От своя страна, жалбоподателят посочва, че къщата му е била обявена за публична продан, след като той не е погасявал месечните си вноски към банката в резултат на наложените му привременни мерки в рамките на производството за отнемане.
Такива привременни мерки обаче не попадат в предмета на настоящата жалба, тъй като жалбоподателят е направил оплакване единствено по отношение на действителното отнемане.
Както е отбелязано от Правителството и видно от представените от него документи, от жалбоподателя не са отнети никакви активи на действителна стойност въз основа на постановеното срещу него отнемане.
В такъв случай Съдът намира, че отнемането, което, както беше отбелязано, е предмет на жалбата, не представлява действителна намеса в притежанията на жалбоподателя. Следователно жалбоподателят не може да твърди, че е жертва на нарушение на правата му по член 1 от Протокол № 1.
От това следва, че жалбата е несъвместима ratione personae с разпоредбите на Конвенцията по смисъла на член 35 § 3 (а) и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с член 35 § 4.
По тези съображения Съдът единодушно,
Обявява жалбата за недопустима.
Изготвено на английски език и съобщено в писмена форма на 30 март 2023 г.
Виктория Марадудина Дариан Павли
(Viktoriya Maradudina) (Darian Pavli)
И. д. заместник-секретар Председател
ПРИЛОЖЕНИЕ
Списък на жалби по член 1 от Протокол № 1
(отнемане на имущество, за което се предполага, че е придобито от престъпна дейност)
Жалба №
Дата на подаване
Име на жалбоподателя
Година на раждане
Име на процесуалния представител и място на практика
Предикатно престъпление
Период, за който са проверени доходите и разходите на жалбоподателя
Отнето имущество
Причини, посочени от съдилищата
Окончателно решение по процедурата за отнемане
53454/13
19.08.2013 г.
Иво Матов ИЛИЕВ
1967 г.
Зорница Витанова Горанова-Маркова
Гр. МОНТАНА
Окончателно решение от 16 май 2008 г. на Окръжен съд - Монтана - жалбоподателят е осъден за измама, извършена през м. ноември-декември 2006 г., с която е причинил вреда на пострадалия в размер на 10 080 лв. (5 156 евро).
7 януари 1985 г. - 31 декември 2007 г.
Парцел в град Монтана с построена върху него къща и стопански постройки; имотът е значително подобрен от жалбоподателя след закупуването му през 2005 г. и през 2008 г. пазарната му стойност е оценена на 173 920 BGN (89 000 EUR);
Акциите на жалбоподателя в дадено дружество;
Общо 2950 лева (1508 евро), получени от продажбата на няколко автомобила.
Правителството представи следната информация относно горепосочените активи, изготвена през август 2022 г. от органа, отговарящ за изпълнението на процедурата по отнемане:
- парцелът с къща, който преди това е бил ипотекиран за обезпечаване на банков кредит, е обявен на публична продан и продаден на трета страна през 2013 г.; всички приходи от продажбата са изплатени на банката;
- доколкото акциите на даденото дружество са били конфискувани, това дружество не е имало активи и не е извършвало стопанска дейност;
- жалбоподателят не е внесъл в държавния бюджет никаква част от конфискуваните парични суми; въпреки че е било образувано изпълнително производство, жалбоподателят не е разполагал с достатъчно имущество и е имал други задължения.
През разглеждания период жалбоподателят и съпругата му са направили разходи в размер на 2121 минимални месечни заплати, включително за придобиване на недвижимо имущество, погасяване на заеми и ежедневни разходи. Техните законни доходи за същия период възлизат на стойност 1 698 минимални месечни заплати.
Липсата на каквито и да било постоянни доходи за жалбоподателя и съпругата му, в съчетание с „естеството на престъпната дейност“ на жалбоподателя, обосновават извода, че имуществото е придобито от престъпна дейност.
19 февруари 2013 г. - решение на Върховния касационен съд