ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ
РЕШЕНИЕ
Жалба № 39997/19
Руси Димитров РУСЕВ и Роси Желева РУСЕВА
срещу България
Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ като комитет на 27 септември 2022 г., състоящ се от:
Юлия Антоанела Моток (Iulia Antoanella Motoc), председател,
Йонко Грозев (Yonko Grozev),
Пере Пастор Виланова (Pere Pastor Vilanova), съдии,
и Людмила Миланова (Ludmila Milanova), и.д. заместник-секретар на отделението,
Като взе предвид:
жалбата (№ 39997/19) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 20 юли 2019 г. от двама български граждани, г-н Руси Димитров Русев и г-жа Роси Желева Русева, родени съответно през 1952 г. и 1955 г. и живущи в гр. Добрич („жалбоподателите“), представлявани от г-жа А. Чобанова, адвокат, практикуващ в София;
решението да се комуникира жалбата на българското правителство („Правителството“), представлявано от правителствения агент г-жа М. Илчева от Министерството на правосъдието;
становищата на страните;
След обсъждане постанови следното решение:
ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО
1. Случаят е от вида, разгледан в Кирилова и други срещу България (№ 42908/98 и 3 други, 9 юни 2005 г.) относно забавеното предоставяне на обезщетение на жалбоподателите за техния имот, отчужден през 1983 г. от общинските власти на гр. Добрич за целите на градоустройството. Към момента на подаване на последните становища от страните до Съда през юли 2022 г. обезщетение на жалбоподателите все още не е предоставено. Те се оплакват по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията и чл. 13 от Конвенцията за забавянията в производството за обезщетение.
ПРЕЦЕНКАТА НА СЪДА
2. На 20 октомври 2021 г. Съдът комуникира жалбата на Правителството. Секретариатът на Съда изпраща на страните проекти на декларации, съдържащи предложение за приятелско споразумение, а жалбоподателите са информирани с позоваване на Правило 62 § 2 от Правилника на Съда, че съществува изискване за строга поверителност по отношение на преговорите за приятелско споразумение.
3. Тъй като опитите за постигане на приятелско споразумение между страните се провалят, Съдът отправя покана към Правителството да представи писменото си становище по допустимостта и основателността на жалбата до 11 май 2022 г., като искането е изпълнено.
4. На 27 май 2022 г. Правителството представя допълнително становище относно допустимостта на жалбата. От него става ясно, че представителят на жалбоподателите е разкрила пред Върховния административен съд (наричан по-нататък „ВАС“) съдържанието на предложените от Секретариата декларации за приятелско споразумение в контекста на висящо вътрешно производство за непозволено увреждане срещу община Добрич. На публично съдебно заседание, проведено на 16 март 2022 г., тя е заявила, че пред Съда е налице висящо производство, че е в ход процедура за постигане на приятелско споразумение и че Правителството не е приело предложението за такова. Освен това тя е представила копия от писмото на Секретариата от 20 октомври 2021 г., с което жалбоподателите са уведомени, че делото е комуникирано на Правителството (вж. параграф 2 по-горе), както и от проекта на декларациите за приятелско споразумение. Протоколът от заседанието от 16 март 2022 г. е публично достъпен на уебсайта на ВАС.
5. Следователно Правителството прави възражение за злоупотреба с правото на индивидуална жалба на основание, че представителят на жалбоподателите е нарушила поверителността на преговорите за приятелско споразумение, действайки в нарушение на чл. 39 § 2 от Конвенцията и Правило 62 § 2 от Правилника на Съда.
6. В отговор представителят на жалбоподателите признава, че е предоставила горепосочените документи на ВАС, но твърди, че никоя от страните не е направила изрично искане за тяхната поверителност, като в тази връзка се позовава на правило 33 § 1 in fine. Освен това тя твърди, че документите, които е представила на ВАС, са имали за цел да предоставят цялостно изложение на фактите по делото. Следователно тя не е имала за цел да окаже влияние на националните власти или натиск върху тях или върху Правителството в производството пред Съда. Във всеки случай тя подчертава, че самите декларации за приятелско споразумение не са били публикувани на уебсайта на ВАС, следователно не са били публично достояние.
7. Съгласно Правило 55 от Правилника на Съда всяко възражение за недопустимост, доколкото естеството на възражението и обстоятелствата позволяват, трябва да бъде направено от ответната договаряща страна в нейното становище относно допустимостта на жалбата. В настоящия случай Правителството пояснява, че не е успяло да повдигне възражението своевременно, тъй като е узнало за съответните обстоятелства на по-късен етап, в контекста на неотдавнашни определения на ВАС, постановени по подобни дела, заведени от други жалбоподатели, представлявани от същия адвокат. Съдът намира това обяснение за приемливо и следователно счита, че в настоящия случай са били налице изключителни обстоятелства, които са освободили Правителството от задължението да направи възражението си за недопустимост в определения за целта срок (вж. N.C. v. Italy [GC], № 24952/94, § 44, ЕСПЧ 2002-X; Mooren v. Germany [GC], № 11364/03, § 57, 9 юли 2009 г.; и Medvedyev and Others v. France [GC], № 3394/03, § 69, ЕСПЧ, 2010 г.). Следователно Съдът ще разгледа въпросното възражение.
8. Съгласно чл. 39 § 2 от Конвенцията и Правило 62 § 2 от Правилника на Съда преговорите за приятелско споразумение са поверителни. Това правило не позволява индивидуална преценка за това колко подробности се разкриват (вж. Lesnina Veletrgovina d.o.o. v. the former Yugoslav Republic of Macedonia (dec.), № 37619/04, 2 март 2010 г.). То забранява на страните да правят публично достояние информация относно преговорите за приятелско споразумение, чрез медиите, чрез писмо, което има вероятност да бъде прочетено от значителен брой хора, или по какъвто и да е друг начин (вж. Abbasov and Others v. Azerbaijan (dec.), № 36609/08, § 30, 28 май 2013 г.).
9. Освен това общата цел на принципа на поверителност е да защити страните и Съда от евентуален натиск. Следователно умишленото нарушаване на задължението за поверителност на преговорите за приятелско споразумение може да се счита за злоупотреба с правото на жалба и да доведе до отхвърляне на жалбата (вж. Hadrabová v. the Czech Republic (dec.), № 42165/02, 25 септември 2007 г.; Miroļubovs and Others v. Latvia, № 798/05, § 66, 15 септември 2009 г.; и Y и други срещу България, № 1666/19, § 25, 8 октомври 2020 г.).
10. В настоящия случай Съдът констатира, че представителят на жалбоподателите умишлено е разкрила подробности за преговорите за приятелско споразумение на публично съдебно заседание (вж. параграф 4 по-горе). Протоколът от заседанието е достъпен в интернет (пак там). Освен това разкриването на поверителната информация е направено пред националния съд в контекста на спорно производство, на което в резултат на това може да е оказано влияние (вж. Y и други, цитирано по-горе, § 27).
11. В инструкциите, приложени към писмото на Съда от 20 октомври 2021 г., ясно се посочва, че естеството на всички преговори за приятелско споразумение е строго поверително (вж. параграф 2 по-горе). Писмото се позовава и на правило 62 § 2 от Правилника на Съда, където това е изрично посочено (вж. параграф 8 по-горе). Следователно представителят на жалбоподателите трябва да е била наясно с това изискване и е трябвало да се съобрази с него на всички етапи на производството. Тя не го е направила и не е представила никакво убедително оправдание за това.
12. С оглед на изложеното Съдът заключава, че поведението на представителя на жалбоподателите представлява нарушение на правилото за поверителност, което също трябва да се разглежда като злоупотреба с правото на индивидуална жалба.
13. От това следва, че жалбата е недопустима и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с чл. 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.
По тези съображения Съдът единодушно,
Обявява жалбата за недопустима.
Изготвено на английски език и оповестено писмено на 20 октомври 2022 г.
Людмила Миланова Юлия Антоанела Моток
(Ludmila Milanova) (Iulia Antoanella Motoc)
И.д. заместник-секретар Председател