ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
РЕШЕНИЕ
Жалба № 19557/05
Христо Недков СТОЯНОВ
срещу България
Европейският съд по правата на човека (пето отделение), заседаващ на 4 април 2017 г. в състав:
Ангелика Нусбергер (Аngelika Nußberger), председател,
Ерик Мьозе (Erik Møse),
Ганна Юдкивска (Ganna Yudkivska),
Андре Потоцки (André Potocki),
Фарис Вехабович (Faris Vehabović),
Йонко Грозев (Yonko Grozev),
Карло Ранцони (Carlo Ranzoni), съдии,
и Милан Бласко (Milan Blaško), заместник-секретар на отделение,
След закрито заседание, проведено на 4 април 2017 г.,
Постанови следното решение, прието на същата дата:
ПРОЦЕДУРА
1. Делото е образувано по жалба (№ 19557/05) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от български гражданин, г-н Христо Недков Стоянов („жалбоподателят“), на 9 май 2005 г.
2. Жалбоподателят се представлява от г-жа Й. Вандова, адвокат практикуващ в София. Българското правителство („Правителството“) се представлява от правителствения агент г-жа М. Коцева от Министерството на правосъдието.
3. Жалбоподателят твърди, че разпространението от страна на Прокуратурата на информация, касаеща завеждането и хода на наказателното производство, водено срещу него, е било нарушено правото му на неприкосновеност на личния му живот, защитавано от чл. 8 от Конвенцията. Като се позовава на чл. 13 от Конвенцията, той съобщава за липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита, които да му позволят да поправи посегателството на личния живот, което твърди, че е понесъл. По смисъла на чл. 10 от Конвенцията, той се оплаква освен това, че завеждането на наказателното производство срещу него за разпространение на порнографски материали и медийните намеси на окръжния прокурор по този повод са попречили на разпространението на романите му в района му по местоживеене.
4. На 21 юни 2011 г. Правителството е уведомено за жалбата.
ФАКТИТЕ
I. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО
5. Жалбоподателят е роден през 1956 г. и живее в Смолян.
A. Предистория на делото
6. Жалбоподателят е писател, поет и журналист и по време на събитията работи като регионален кореспондент в Смолян за националния ежедневник „Новинар“.
7. Жалбоподателят твърди, че град Смолян е в центъра на район, в който са концентрирани голяма част от помаците в България, българоезична общност с мюсюлманско вероизповедание, известна с патриархалния си начин на живот и консервативните си нрави.
8. През 1999 г. две издателски къщи публикуват първите два тома от трилогия, чийто автор е жалбоподателят. Книгите са озаглавени „Скритият живот на една помакиня“ и „Рязания поп“. Според жалбоподателя двете книги описват живота в помашката общност, по начин, който може да предизвика разногласия, и някои пасажи съдържат описания на сексуални актове. Двете произведения са пуснати в продажба в няколко български града, сред които и Смолян, където предизвикват възмущението на някои граждани и на районния мюфтия, които сезират окръжната прокуратура в града.
Б. Наказателното производство срещу жалбоподателя и медийното му отразяване
9. На 29 ноември 1999 г., регионалното седмично издание „Отзвук“ публикува статия, която цитира думите на окръжния прокурор на Смолян, К. Статията посочва, че последният заявява, че ще образува наказателно производство срещу жалбоподателя за създаването и разпространението на произведение с порнографски материали, а именно книгата със заглавие „Скритият живот на една помакиня“. Според статията, прокурорът обявява, че това следствие ще бъде наблюдавано от окръжния прокурор.
10. С определение от 29 ноември 1999 г., окръжният прокурор на Смолян образува наказателно производство срещу жалбоподателя с обвинения за създаване и разпространяване на произведение с порнографски материали. В определението си, окръжният прокурор изрежда двадесет и един абзаца от първите две книги от трилогията и нарежда на следователя, натоварен с делото, да разпореди тройна литературна експертиза с цел да определи дали тези абзаци съдържат описания на сцени с порнографски материали. Прокурорът изисква също ръководителите на двете издателски къщи, които публикуват книгите на жалбоподателя, да бъдат разпитани и на жалбоподателя да бъде наложена мярка за неотклонение, която му забранява да напуска града без разрешението на наказателно-следствените органи (подписка).
11. На 30 ноември 1999 г., националният ежедневник „24 Часа“ публикува статия, озаглавена „Писател, разследван за порнография“. Посочва се, че окръжния прокурор на Смолян е образувал наказателно производство срещу жалбоподателя за създаването на произведения с порнографски материали, а именно романите „Скритият живот на една помакиня“ и „Рязания поп“. Статията приписва на окръжния прокурор следните думи:
„Предприех тази мярка заради обществената реакция в района на Родопите по отношение на публикуването на книгите и тъй като някои лица могат да се разпознаят, което би им навредило.“
12. Същата статия посочва, че жалбоподателят, разпитан по телефона, декларира, че ще се защитава сам и че ще изпрати на прокурора няколко литературни произведения, писани по различно време и които описват сцени със сексуален подтекст, като препоръчва силно на последния да прочете творбите на Юнг и на Фройд преди да образува дело срещу него.
13. На 4 декември 1999 г., ежедневникът „24 часа“ публикува на страница 23 две паралелни интервюта на жалбоподателя и на окръжния прокурор на Смолян. Интервюто на жалбоподателя носи заглавието „Мразят ме, защото имам талант“ и пасажите от него, които се отнасят до случая, гласят:
„Журналистът: Г-н Стоянов, като пишете тези романи, очаквахте ли срещу Вас да бъде образувано наказателно производство?
Христо Стоянов: Очаквах негативни реакции спрямо книгите, но не и от страна на прокуратурата. Не виждам никаква причина [прокурорът], дори и съдилищата да се занимават с романите ми, защото те не са порнографски. (...)
Ж.: В романите Ви, сексуалните актове са описани много подробно, в тях се откриват помакини, които имат репутация на много срамежливи поради патриархалния им начин на живот.
Х.С.: Това са истински истории с реални действащи лица. (...) В момента пиша трети роман на подобна тема. За действащото лице [вдъхнових се от историята на] момче, което е било изнасилено и чиито насилници са се разминали с глоба от 60 лева (...). Аз единствено повдигам завесите, които никой не е посмял да повдигне преди мен и това е резултатът от видяното. Не мразя помаците, аз ги защитавам, като им давам възможност да се идентифицират.
Ж.: Защо както християните, така и мюсюлманите в Смолян се обявиха срещу романите Ви?
Х.С.: Защото не са чели книгите. Всички казват: „Прочетох това (...), прочетох онова (...)“ Никой не казва: „В книгите пише така“ В Смолян ме мразят, защото имам талант. Те не разбират как някой като мен [без диплома за средно образование] е успял да отпечата тези книги и няма нужда от спонсори. Получих смъртни заплахи. (...) Потърсих защитата на полицията и на прокуратурата, но ми отказаха. Прокурорът К. принуди регионалното седмично издание Отзвук да публикуват статия, според която, след като пиша подобни неща, трябва сам да осигуря безопасността си. След публикуването на тази статия, майка ми също получи заплахи. (...)“
14. Интервюто на окръжния прокурор, озаглавено „Той обиди мюсюлманите с перверзиите си“, в относимите части към случая, гласи както следва:
„Журналистът: Господин прокурор К., защо образувахте наказателно производство срещу автора на романите Скритият живот на една помакиня и Рязания поп? Вие сте първият прокурор в България, който води наказателно преследване в България срещу писател за порнография.
Прокурорът: (...) Наказателно-процесуалният кодекс го позволява. Молбата ми за разследване се основава на чл. 159 от наказателния кодекс, който наказва разпространението и продажбата на произведения с порнографски материал. Той предвижда лишаване от свобода, което може да стигне до една година, глоба от 1 000 до 3 000 лева и конфискуване на порнографските материали. Наредих на [жалбоподателя да бъде наложена] мярка за неотклонение за срок от шестдесет дни до края на следствието. Не изпитвам никакви угризения, че станах, в края на юридическата ми кариера, първият български прокурор, образувал наказателно производство срещу писател за порнография. (...)
Ж.: Вие самият сте автор на литературни произведения и сте близък на г-н Стоянов.
П.: Нямам нищо против Христо. Той е редактор на моя книга (...). Взех предвид реакцията на обществеността към интервютата му в печатните издания по отношение на книгите му когато поисках образуването на наказателно производство срещу него. Получих няколко сигнала, искаха от мен да взема мерки [в тази връзка]. Със статия в пресата, публикувана в Пловдив, г-н Стоянов претендира, че сто и двадесет помаци от Златоград и от Неделино са се самоубили по религиозни причини и че църквите в района ни са символични осквернени. Поставя се въпросът какво правя като прокурор в такава ситуация. Създава се впечатлението, че ходя по трупове и си мълча (...).
Ж.: Какви са аргументите на обвинението, за да се твърди, че [жалбоподателят] разпространява романи с порнографски материали?
П.: Предадох книгите на окръжна следствена служба и подчертах двадесет и един абзаца. Не може да се прави никакво сравнение с класическите произведения като „Декамерон“ или „Монахинята“, както претендира (...). В книгите му може да се прочете как млада жена предлага гърдите си на брат си, докато един съсед прави секс с нея. (...)
Ж.: Г-н Стоянов Ви обвинява, че искате да цензурирате произведенията му.
П.: Нека се произнесат съдиите! Бих искал те да ми обяснят в коя друга ситуация чл. 159 от наказателния кодекс (...) би могъл да намери обяснение. Бих искал те да ми дадат по-фрапиращи примери в литературата от романите на г-н Стоянов. (...) Аз заемам поста окръжен прокурор на Смолян. Романите предизвикаха възмущението на нехристиянското население, като му приписват перверзни и абсурдни действия. Аз живея [в този район] от тридесет и пет години и познавам много добре положението. Бих реагирал по същия начин спрямо всяко друго лице, което смущава хармоничните отношения между различните религиозни общности в района.“
15. На 8 декември 1999 г., вестник Марица днес публикува интервю на прокурора К. озаглавено „Бих искал съдиите да ми обяснят какво е порнография“. Относимите към случая извлечения от статията гласят следното:
„Журналистът: “Господин К., казват, че делото на писателя Христо Стоянов е привлякло интереса на европейските наблюдатели А. и Г.
Прокурорът: Не знам защо биха се интересували от това дело, не съм го задържал под стража (...). Става въпрос просто за предварително разследване. (...) Какви основни права са нарушени в случая? Бих желал тези, които биха го оправдали, после да ми покажат (...) пример за текст с порнографски материали. Ако не приемем като порнография фактът да се описва жена, която се възбужда от баща си и която възбужда по-малкия си брат, тогава бих желал да ми обясните кое е порнография.
Ж.: Предвиждате ли възможността делото да не стигне до съдилищата?
П.: То няма да стигне до съдилищата, ако не им го изпратя. Поради това има следствие. (...) Защо ме възпрепятстват да проведа разследването? Това ми е работата и за това ми се плаща. Извадих двадесет и един абзаца, за които имам основателно съмнение (направих обосновано предположение), че става въпрос за порнографски материали съгласно чл. 159 от Наказателния кодекс (...). Образувах наказателно производство и изпратих делото на следователя, заедно с инструкциите ми. Следователят изисква литературна експертиза (...). Ако той стигне до извода, че трябва да прекратим делото и ако успее да ме убеди да го прекратя, ще прекратя наказателното производство. Г-н Стоянов ще бъде облагодетелстван от това решение (...). Ако изпратя делото пред съдилищата, той ще има възможността, сам или с помощта на адвокат, да докаже, че това, което е написал, не е са порнографски материали (...).
Ж.: Наистина ли е нужно да се разпореди мярка за неотклонение?
П.: Става въпрос за най-леката мярка за неотклонение: ако той смята да пътува, трябва да уведоми следователя (...).
Ж.: Вярно ли е, че Христо Стоянов е получил смъртни заплахи и че прокуратурата и полицията са отказали да му осигурят защита?
П.: Всеки може да получи такива заплахи. (...) Когато хората разбраха, че има разследване на углавно деяние, заплахите спряха. Аз самият предупредих хората, които ми звъняха по телефона и които дойдоха до офиса ми да ме видят. (...), че ще отговарят за действията си, ако нещо се случи с Христо Стоянов.
Ж.: Ако горепосочената религиозна група не беше реагирала по този начин, щяхте ли да предприемете същите мерки?
П.: Да, образувах предварително разследване не поради реакцията на хората, а поради това, че открих ситуация, която попада в разпоредбите на Наказателния кодекс.
Ж.: Никой никога не е бил разследван за разпространение на порнографски филми по кабелните мрежи.
П.: Това е въпрос, който е от компетентността на колегите ми в София. Аз отговарям за наказателните производства в моя регион: [порнографските материали] са създадени и разпространени тук. (...)“
16. На 10 декември 1999 г., регионалният вестник „Родопски преглед“ публикува друго интервю на прокурор К., в което той повтаря думите си от 8 декември 1999 г. и добавя, че чл. 159 от Наказателния кодекс има за цел да предпази юношите от пагубното влияние на порнографските материали.
17. На 3 февруари 2000 г., следователят, натоварен с предварителното разследване, изисква тройна литературна експертиза. Той иска мнението на трима експерти от Националната академия на науките по въпроса дали романите на жалбоподателя са произведения с порнографски материали. Следователят няма да пристъпи към обвиняване на жалбоподателя и няма да му наложи никаква мярка за неотклонение.
18. Експертите дават заключенията си през февруари и март 2000 г. Установяват, че книгите на жалбоподателя съдържат описания на сексуални актове, но според тях нито езика, нито стилистичните фигури, използвани от автора, не придават на тези произведения порнографски характер.
19. Въз основа на тези заключение, на 24 март 2000 г. следователят изпраща делото на районния прокурор на Смолян, като му препоръчва да прекрати наказателното производство поради липса на престъпен състав.
20. На 4 май 2000 г., районният прокурор прекратява наказателното производство срещу жалбоподателя поради липса на престъпление, което е потвърдено на 31 май 2000 г. с определение на един от прокурорите от окръжната прокуратура на същия град.
21. С окончателно решение от 20 юни 2000 г., окръжният съд на Смолян потвърждава постановленията за прекратяване на делото на прокурорите. Жалбоподателят е уведомен за това решение малко по-късно.
22. Според жалбоподателя, образуването на наказателно производство срещу него и медийното му отразяване са предизвикали враждебното отношение към него на много жители на Смолян и областта. Той твърди, че се чувства изолиран и че е получил многобройни смъртни заплахи по телефона. Добавя, че през март и юли 2000 г. полицията налага предупреждение на двама души, които отправят смъртни заплахи по негов адрес. Посочва също, че е спрял да пише и публикува книги и статии в пресата за дълъг период от време. Майка му била обезпокоявана от непознати на улицата, а тъст му, спортен инструктор, установил, че много деца напускат тренировките по джудо, които той води.
23. През февруари 2000 г., жалбоподателят публикува третата част от трилогията си. За разлика от първите две книги, от които били продадени 1 700 екземпляра само в Смолян, третият му роман не е пуснат в продажба в тази област. За жалбоподателя тази ситуация се обяснява с отказа на продавачите на книги да предлагат този роман на клиентите си от страх да не станат предмет на наказателно производство подобно на това, заведено срещу автора.
С. Иск за обезщетение за вреди, предявен от жалбоподателя
24. На 24 юли 2000 г., жалбоподателят завежда иск за обезщетение за вреди срещу прокуратурата. Като се позовава на чл. 2 от Закона за отговорността на държавата, той претендира за сума от 10 000 български лева (BGN) за неимуществени вреди, които е получил според него от посегателството върху репутацията му, от една страна, чрез образуването на наказателно производство срещу него за разпространение на произведения с порнографски материали, а от друга страна, за многобройните изказвания на окръжния прокурор пред медиите по време на това наказателно производство.
25. Със съдебно решение от 8 декември от 2000 г., Окръжен съд Смолян отхвърля иска, предявен от жалбоподателя. Счита, че чл. 2 от Закона за отговорността на държавата не е приложим поради това, че лицето не е задържано по време на образуваното срещу него наказателно производство и че не е официално обвинено в създаването и разпространението на произведения с порнографски материали. Жалбоподателят обжалва съдебното решение.
26. На 27 март 2001 г., Пловдивският апелативен съд отменя съдебното решение на по-низшата съдебна инстанция поради процесуални нарушения и връща отново към него делото за преразглеждане.
27. На 19 юли 2001 г., Окръжният съд Смолян отхвърля отново претенциите на жалбоподателя. Той счита, че чл. 2 от Закона за отговорността на държавата не може да се приложи, тъй като жалбоподателят не е официално обвинен в рамките на образуваното срещу него наказателно производство.
28. Жалбоподателят подава въззивна жалба. Той твърди, че прокуратурата е образувала наказателно производство срещу него, че то е прекратено поради липса на престъпен състав и че, макар че срещу него не е повдигнато официално обвинение, съществуването на наказателно обвинение срещу него не се поставя под съмнение, тъй като окръжният прокурор се е изказвал многократно пред медиите по този повод. От гледна точка на жалбоподателя, това поведение на магистрата от прокуратурата противоречи на разпоредбите на Закона за съдебната власт, който, според него, налага на прокурорите задължението да не разкриват пред обществеността поверителна информация, която са получили при изпълнение на служебните си задължения, и да не обявяват публично становището си относно наказателното дело. Жалбоподателят се позовава на факта, че неоправданото според него образуване на наказателно производство от страна на прокуратурата и прекомерното медийно отразяване на делото му, са му причинили значителни неимуществени вреди.
29. На 28 ноември 2001 г., Пловдивският апелативен съд потвърждава съдебното решение на първата инстанция. Повтаря мотивите на по-низшата съдебна инстанция, и по-конкретно, че отговорността на държавата не може да бъде ангажирана с оглед на законът, на който се позовава, доколкото той не е обвинен в рамките на образуваното срещу него наказателно производство, нито е бил предварително задържан. Уточнява, че единствената възможност, предвидена от горепосочения закон, която не изисква официалното повдигане на обвинение срещу заподозрения, за да се ангажира отговорността на държавата, е била образуването на наказателно производство след изтичане на давността или в случай на амнистия. Добавя, че държавата не може да бъде отговорна за множеството интервюта на окръжния прокурор, поради това, че не се е касаело за следствени действия, извършени в рамките на наказателното производство. Жалбоподателят подава касационна жалба.
30. С решение от 9 ноември 2004 г. Върховният касационен съд отхвърля касационната жалба на жалбоподателя. Счита, че по-нисшите съдебни инстанции правилно са квалифицирали иска на жалбоподателя, като взе предвид, че попада под действието на чл. 2 от Закона за отговорността на държавата, тъй като се иска да привлече под отговорност прокуратурата за претендираните незаконни действия на окръжния прокурор. Счита все пак, че фактическото положение в случая не попада под действието на никоя от хипотезите, изложени в чл. 2 от Закона. Потвърждава съдебното решение на апелативния съд в останалите му части.
II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И СЪДЕБНА ПРАКТИКА
31. Чл. 159 от Наказателния кодекс, в редакцията му, която е в сила по времето на събитията, предвижда една година лишаване от свобода и глоба от 1 000 до 3 000 лева (BGN) за всеки, който създава или разпространява произведения с порнографски материали.
32. Съгласно чл. 135, ал. 1 от Закона за съдебната власт от 1994 г., в редакцията му, която е в сила по времето на събитията, не може да бъде предявена гражданската отговорност на магистратите за вреди, причинени от тях при изпълнението на служебните им задължения, освен ако не става въпрос за действия, образуващи състав на престъпление.
33. Чл. 136, ал. 2 от същия закон забранява на съдиите, на следователите и на прокурорите да разпространяват сведения, които са научили при изпълнението на служебните им задължения, и които могат да причинят вреда на граждани, на юридически лица и на държавата. Чл. 137 от този закон им забранява също да изказват мнение относно изхода на наказателните или гражданските дела преди да са приключили.
34. Чл. 179, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс от 1974 г., позволява на прокурора, натоварен с разследването на дадено дело, да разреши разпространението на сведения, които се съдържат в прокурорската преписка.
35. Приложимата към случая част от чл. 2 от Закона за отговорността на държавата, в редакцията му, която е била в сила по времето на събитията, гласи следното:
Чл. 2
„Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
1. задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание;
2. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. (...) »
Поради скорошно развитие на съдебната практика на българския Върховен касационен съд, която постепенно е въведена от 2012 година насам, чл. 2, т. 2 от този закон се оказва прилаган и когато лицето, срещу което се образува наказателно производство, не е било официално обвинено от властите (Решение № 187 от 13.06.2012 г., по гр. д. № 1215/2011 г., на ВКС III г. о.; Решение № 341 от 05.10.2012 г., по гр. д. № 1310/2011 г., на ВКС IV г. о.; Решение № 425 от 01.12.2015 г. , по гр. д. № 3143/2015 г., на ВКС IV г. о.).
36. Съгласно съдебната практика на вътрешните съдилища, този, който претендира, че е понесъл вреди от събития, които попадат в обхвата на Закона за отговорността на държавата, не може да претендира за обезщетение в приложение на общите правила за обезщетение за вреди, тъй като горепосоченият закон съдържа особен текст, който е в разрез с общия режим на отговорността (вж. по-специално Решение № 1370 от 16.12.1992, гр. д. № 1181/92, ВС IV г. о.).
37. Съгласно чл. 11, ал. 2 от същия закон, органът за наказателно разследване е длъжен да оповести чрез средствата за масова информация, когато наказателното производство срещу задържан заподозрян приключи с постановление за прекратяване на наказателно производство и когато самото съществуване на такова наказателно производство срещу него е оповестено чрез средствата за масова информация.
38. Чл. 45 от Закона за задълженията и договорите позволява на всяко пострадало лице от незаконните действия или бездействия на друго лице, да поиска обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от това виновно поведение. Тази разпоредба намира приложение и в случаите на твърдени посегателства на добрата репутация на физическо лице в резултат на думи, публикувани в печатните издания (вж. напр., Решение № 86 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС).
ПРАВОТО
I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 8 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
39. Жалбоподателят твърди, че думите на окръжния прокурор, оповестени чрез средствата за масова информация, във връзка с образуването и хода на наказателно производство срещу него са навредили на добрата му репутация. Позовава се на чл. 8 от Конвенцията, чиято приложима към случая част гласи следното:
„1. Всеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот (...)
2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“
40. Правителството се позовава на неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. Посочва, че жалбоподателят не е завел иск за обезщетение за вреди срещу прокурор К. на основание на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
41. Жалбоподателят отговаря, че посоченото от Правителството средство за защита е неприложимо в неговия случай.
42. Съдът не счита за необходимо да се произнася по възражението, повдигнато от Правителството. Всъщност, дори и да се предположи, че вътрешноправните средства за защита са изчерпани, настоящото оплакване е изцяло недопустимо поради изложените по-долу мотиви.
43. По този начин, Съдът припомня, че въпреки, че не е изрично гарантирано от Конвенцията, правото на репутация е част от понятието за „личен живот“, посочено в чл. 8 от Конвенцията (вж. наред с други, Pfeifer c. Autriche, № 12556/03, § 35, 15 ноември 2007 г., Petrina c. Roumanie, № 78060/01, §§ 28 и 29, 14 октомври 2008 г., A. c. Norvège, № 28070/06, § 64, 9 април 2009 г., Polanco Torres et Movilla Polanco c. Espagne, № 34147/06, § 40, 21 септември 2010 г., et Bălăşoiu c. Roumanie (№ 2), № 17232/04, § 30, 20 декември 2011 г.). Все пак, за да може да има позоваване на чл. 8, накърняването на репутацията трябва да бъде достатъчно сериозно и от характер да причини вреда „на личното ползване на правото на неприкосновеност на личния живот“ (A. c. Norvège, цитирано по-горе, § 64, et Mikolajová c. Slovaquie, № 4479/03, § 55, 18 януари 2011 г.). Съдът също така отбелязва, че дадено лице не може да се позовава на чл. 8, за да се оплаче от посегателство върху репутацията си, което би било предвидим резултат от собствените му действия, като углавно престъпление (вж. по-конкретно, Sidabras et Džiautas c. Lituanie, № 55480/00 и № 59330/00, § 49, ЕСПЧ 2004‑VIII ; Gillberg c. Suède [ГК], № 41723/06, § 67, 3 април 2012 г.).
44. В настоящият случай, жалбоподателят се оплаква от изявленията на окръжния прокурор чрез средствата за масова информация по отношение на наказателното производство срещу него. Счита, че те са нанесли вреда на добрата му репутация.
45. Съдът установява, че в интервютата, дадени в печатните издания, прокурорът уведомява обществеността, че образува наказателно производство срещу жалбоподателя за създаването и разпространението на порнографски материали и изброява определен брой следствени действия, които трябва да бъдат предприети според него в рамките на това производство (параграфи 9, 14 и 15 по-горе).
46. Съдът отбелязва, че споменатите в настоящия случай изказвания на прокурора са израз на преценката му в качеството му на магистрат, натоварен с наказателното преследване в неговата област, според която публикуването и разпространението на литературните произведения на жалбоподателя нарушават морала и представляват престъпление, наказуемо според българския Наказателен кодекс. Отбелязва също, че преценката на прокурора се основава на обективни данни, които изрично е споменавал в интервютата си, позовавайки се конкретно на някои пасажи от двете книги на жалбоподателя.
47. Отбелязва, че магистратът не се е изказал категорично относно наказателната отговорност на жалбоподателя, а е посочил, че наредените следствени действия, в частност тройната експертиза, са имали за основна цел да отговорят на въпроса дали фактите по случая са съставлявали разглежданото престъпление, и че жалбоподателят е могъл да се ползва от резултатите от тези експертизи. Констатира също, че прокурорът изрично е казал, че съдът е този, който трябва да се произнесе относно фактите и че, в рамките на евентуален съдебен процес, жалбоподателят би имал възможността да се защити срещу отправено против него обвинение (параграф 15 по-горе). По този начин той не е предрешил резултата от разглежданото наказателно производство.
48. Съдът следва да вземе предвид конкретния контекст, в който са направени медийните изяви на прокурора. Отбелязва, че публикациите на жалбоподателя, които той самият представя като предизвикващи разногласия (параграф 8 по-горе), са породили остра реакция от страна на някои членове на една от религиозните общности в неговия район (параграф 8 in fine по-горе). В резултат на това той счита, че изявленията на окръжния прокурор в медиите са отговаряли на опасения, изразени от една част от населението и са имали за цел да информират и да успокоят общественото мнение, като едновременно с това предпазят законния интерес на жалбоподателя да се ползва с добра репутация.
49. Съдът констатира, че от друга страна жалбоподателят активно е участвал в медийното отразяване на наказателното му дело. В действителност, той открито е влязъл в открито противоречие с прокурора чрез изявления чрез средствата за масова информация (параграфи 12 и 13 по-горе). Изявленията му в полза на публикацията и разпространението на книгите му и против образуването на наказателно производство са широко отразени от националните и регионални вестници.
50. С оглед на гореизложените обстоятелства Съдът намира, че интервютата на окръжния прокурор не са били в състояние да нарушат в достатъчна степен добрата репутация на жалбоподателя, за да бъде това нарушение квалифицирано като намеса в правото му на неприкосновеност на личния живот.
51. От това следва, че оплакването по чл. 8 на Конвенцията, е явно необосновано и трябва да бъде отхвърлено съгласно чл. 35 §§ 3 a) и 4.
II. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
52. Жалбоподателят се оплаква от липсата на вътрешноправни средства за защита, които да са в състояние да поправят необоснованото според него накърняване на правото му, гарантирано от чл. 8 от Конвенцията. Позовава се на чл. 13 от Конвенцията, който гласи:
„Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.“
53. Съдът припомня, че чл. 13 от Конвенцията, който гарантира наличието на вътрешноправни средства за защита, което позволява позоваването на правата и свободите от Конвенцията, независимо от формата, в която те са гарантирани във вътрешния правов ред, изисква вътрешноправно средство за защита, позволяващо да се разгледа съдържанието на „защитимо оплакване“, основаващо се на Конвенцията и да предложи подходящите коригиращи мерки (вж., наред с много други, Kudła c. Pologne [GC], № 30210/96, § 157, ЕСПЧ 2000-XI). В настоящия случай, обаче, Съдът е обявил за недопустимо оплакването на жалбоподателя на основание на чл. 8 от Конвенцията (параграф 51 по-горе). Следователно, при липсата на „защитимо оплакване“ от гледна точка на този член, оплакването, изведено от чл. 13 също е явно необосновано на основание чл. 35 §§ 3 a) и 4 от Конвенцията.
III. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 10 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
54. Жалбоподателят се оплаква, че образуването на наказателно производство срещу него за разпространение на порнографски материали и медийните изяви на окръжния прокурор са довели до разубеждаването на книжарниците да продават романите му. Счита, че по този начин разпространението на книгите му в района на Смолян е било възпрепятствано. Позовавайки се на чл. 10 от Конвенцията, който гласи:
„1. Βсеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радио- и телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция.
2. Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.“
55. Правителството оспорва тези твърдения. Твърди, че разглежданото наказателно преследване е възбудено по Наказателния кодекс, че е приключило много бързо, че не е съпроводено с принудителни мерки спрямо жалбоподателя и че книгите на последния не са били забранени нито за издаване, нито за разпространение.
56. Съдът отбелязва, че, ако Смолянска окръжна прокуратура действително е образувала наказателно преследване срещу жалбоподателя за производство, разпространение и продажба на книги с порнографски материали, то той никога не е официално обвиняван или му е налагана каквато и да е принудителна мярка, приета в хода на това производство (вж. параграфи 10 и 17 по-горе). Единственото следствено действие, предприето в хода на разследването, е тройна експертиза, в резултат на която прокуратурата издава постановление за прекратяване на наказателното производство (параграфи 18-20 по-горе).
57. Следва да се отбележи също, че никаква официална мярка не е взета от властите, за да попречат на издаването или на разпространението на книгите на жалбоподателя. По-конкретно, не е било извършвано никакво претърсване на помещенията на издателите или на разпространителите на книгата и нито един екземпляр от произведенията на жалбоподателя не е бил иззет, конфискуван или унищожен (вж., a contrario, Handyside c. Royaume‑Uni, 7 декември 1976 г., § 43, серия A № 24).
58. Жалбоподателят изтъква негативните последици от образуването на наказателното преследване срещу него и медийното му отразяване върху продажбата на романите му в неговия район. Твърди, че книжарите вече не предлагали книгите му на своите клиенти от страх да не бъдат повдигнати наказателни обвинения и на тях (параграф 54 по-горе).
59. Съдът не изключва, че откриването на наказателното разследване срещу жалбоподателя, свързано с широкото медийно отразяване на делото, е могло да има известно разубеждаващо действие върху продавачите на книги. Това твърдение на жалбоподателя обаче не е подкрепено с никакво доказателство. Съдът отбелязва в това отношение, че е възможно нежеланието на търговците в района на Смолян да предлагат романите му на клиентите си да е в резултат на негативната реакция на общественото мнение, а не на действията на окръжния прокурор. Изтъква освен това, че книгите на жалбоподателя са били свободно разпространявани в цялата страна.
60. С оглед на тези обстоятелства Съдът не намира, че в настоящия случай е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията. От това следва, че тази жалба е явно необоснована и трябва да бъде отхвърлена на основание чл. 35 §§ 3 a) и 4 от Конвенцията.
IV. ДРУГИТЕ ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ
61. Позовавайки се на чл. 6 §§ 1 и 3 и чл. 13 от Конвенцията, жалбоподателят се оплаква, че не е имал възможността да участва ефективно в образуваното срещу него наказателно производство.
62. Съдът обаче отбелязва, че тези оплаквания са били формулирани от жалбоподателя в жалбата му от 9 май 2005 г., докато образуваното срещу него наказателно производство е било окончателно прекратено (вж. параграф 21 по-горе), или повече от шест месеца преди датата на подаване на иска.
63. От това следва, че тези оплаквания са закъснели и следва да бъдат отхвърлени на основание чл. 35 §§ 1 и 4 от Конвенцията.
ПОРАДИ ТЕЗИ ПРИЧИНИ СЪДЪТ
Обявява, единодушно, жалбата за недопустима.
Изготвено на френски език и оповестено писмено ва 4 май 2017 г.
Милан БласкоАнгелика Нусбергер
заместник-секретарпредседател
Full & Egal Universal Law Academy