© Министерство на правосъдието на Република България, . Разрешението за повторно публикуване на този неофициален превод е предоставено единствено за целите на включването му в базата данни HUDOC на ЕСПЧ.
© Ministry of Justice of the Republic of Bulgaria, . Permission to re-publish this non-official translation has been granted for the sole purpose of its inclusion in the Court’s database HUDOC.
ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ
РЕШЕНИЕ
Жалба № 18698/06
Витан Николов ВАКРИЛОВ
срещу България
Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ на 9 октомври 2012 г. в състав:
Лех Гарлицки, Председател,
Давид Тор Бьоргвинсон,
Пайви Хирвела,
Георге Николау,
Здравкa Калайджиева,
Небойша Вучинич,
Винсент А. Де Гаетано, съдии,
и Лоурънс Ърли, секретар на отделението,
Като взе предвид горепосочената жалба, подадена на 2 май 2006 г.,
като взе предвид становището на Правителството ответник и ответното становище на жалбоподателя,
след като обсъди въпросите, реши следното:
ФАКТИТЕ
1. Жалбоподателят, г-н Витан Николов Вакрилов, e български гражданин, роден през 1948 г., и живее в гр. Асеновград. Представляван е пред Съда от г-жа А. Ангелова, адвокатка, практикуваща в гр. Асеновград.
2. Българското правителство („Правителството“) е представлявано от своя агент г-жа Н. Николова от Министерство на правосъдието.
A. Обстоятелствата по делото
3. Фактите по делото, така както са представени от страните, могат да бъдат обобщени по следния начин.
4. През 1995 г. майката на жалбоподателя получава мозъчен удар, след което остава в крехко здравословно състояние и има нужда от ежедневна чужда помощ.
5. През м. декември 2001 г. започва да чувства болка в стъпалата и краката си, които се зачервили. През м. януари 2002 г. е посетена от личния лекар, д-р Д., която й поставя диагноза тромбофлебит и й предписва курс вазодилатиращо лечение.
6. През месеците февруари, март и април 2002 г. лекарката посещава майката на жалбоподателя в дома й още три пъти.
7. Постепенно здравето на майката на жалбоподателя се влошава и тя развива гангрена на краката. На неуточнена дата е прегледана от невролог, а на 19 април 2002 г. – от хирург, който й поставя диагноза „хронична артериална недостатъчност на долните крайници“ и предписва курс вазодилатиращо лечение. На 24 април 2002 г. майката на жалбоподателя е хоспитализирана. Прегледана е от хирург, според когото единствената възможна хирургична интервенция е ампутация на двата крака. Операция обаче не е направена поради лошото здравословно състояние на пациентката и тъй като лекарите не са могли да гарантират, че тя ще я понесе. Тя е върната в дома си, в който на следващия ден, 25 април 2002 г., умира.
8. По искане на роднините не е извършена аутопсия. В смъртния акт се посочва като причина за смъртта „остра кардиоваскуларна и респираторна недостатъчност“.
9. По жалба на жалбоподателя от 20 януари 2003 г. е образувано наказателно производство срещу „неизвестен извършител“ за това, че поради престъпна небрежност е причинил смъртта на майка му.
10. На 23 април 2004 г. жалбоподателят подава нова жалба, като твърди, че д-р Д. е подправила документацията от няколко домашни посещения на майка му, извършени според твърденията в периода м. януари – м. април 2002 г. По тази жалба е образувано ново наказателно разследване.
11. На 14 януари 2005 г., по указания на Главния прокурор, двете производства, посочени по-горе, са съединени.
12. На 1 юни 2005 г. на д-р Д. са повдигнати обвинения за това, че е подправила седем документа, отнасящи се до домашните посещения на майката на жалбоподателя. Графологична експертиза, назначена от органите на прокуратурата, установява, че нито един от тези документи не е подписан от майката на жалбоподателя. Изглежда, че три от документите се отнасят за посещения, които са извършени в действителност, но друго лице ги е подписало вместо пациентката. Останалите четири се отнасят за посещения, които никога не са били направени.
13. В хода на разследването органите на прокуратурата назначават четири експертизи от лекари със задачата да изготвят оценка относно това дали майката на жалбоподателя е получила адекватно лечение. Вещите лица, изготвили първите три експертизи, се позовават на спорните документи от домашни посещения, като приемат, че д-р Д. е посетила майката на жалбоподателя седем пъти по време на последното й заболяване.
14. Последната експертиза е изготвена от петима лекари – четирима университетски професори по медицина и един съдебен лекар, на които изрично е дадено указание от прокуратурата да не вземат предвид спорните документи от домашни посещения, описани по-горе. Вещите лица отбелязват, че без тези документи материалите по делото не съдържат достатъчно информация за развитието на състоянието на майката на жалбоподателя и приложеното лечение. Въпреки това те посочват, че майката на жалбоподателя е страдала от генерализирана атеросклероза, хронична артериална недостатъчност на долните крайници и сърдечна аритмия и че предвид тежкото й здравословно състояние, всякакъв вид лечение, включително с вазодилатори, е щяло да има ограничен ефект. Вещите лица считат, че лекарите, лекували майката на жалбоподателя, са можели да предложат ампутация на краката на по-ранен етап, но отбелязват, че въпреки това не е имало гаранция, че такава операция е щяла да спаси живота й. Заключението им е, че предвид обстоятелствата, майката на жалбоподателя е получила адекватно лечение.
15. Позовавайки се на тази експертиза и заключавайки, че никой от лекарите, лекували майката на жалбоподателя, не е действал с престъпна небрежност, на 9 февруари 2006 г. органите на прокуратурата прекратяват наказателното производство, доколкото то се отнася за престъплението за причиняване на смъртта й поради престъпна небрежност.
16. След жалба на жалбоподателя от 7 март 2006 г. частичното прекратяване на наказателното производство е потвърдено от Окръжен съд – Пловдив. Според съда е установено, че майката на жалбоподателя е получила адекватно лечение. Освен това съдът счита, че органите на прокуратурата са събрали „всички необходими и достъпни доказателства“.
17. Окръжният съд отбелязва, че престъплението, което е останало за доразследване, а именно твърдяното подправяне на документите за домашно посещение от д-р Д., не е пряко свързано с престъплението, по отношение на което е прекратено производството, тъй като дори ако д-р Д. действително е извършила престъплението по подправяне на документите, това не би означавало автоматично, че тя е причинила и смъртта на майката на жалбоподателя поради престъпна небрежност. Според съда е ясно, че смъртта на майката на жалбоподателя се дължи на обективни причини.
18. На 5 май 2006 г. органите на прокуратурата окончателно прекратяват наказателното производство, установявайки че наказателното преследване срещу д-р Д. за подправяне на документи е погасено по давност. Последвалата жалба от жалбоподателя срещу прекратяването на производството е обявена за недопустима поради липса на процесуална легитимация, тъй като се счита, че той не е „жертва“ на твърдяното престъпление, което не е насочено срещу индивидуални права, а срещу обществения и правовия ред.
19. През 2002 г. на д-р Д. е наложено дисциплинарно наказание – глоба – за административни нередовности в документите, изготвени във връзка с лечението на майката на жалбоподателя.
20. Жалбоподателят не е предявявал иск за вреди срещу д-р Д. или срещу който и да било от другите лекари, лекували майка му, с искане да се установи тяхната отговорност за нейната смърт.
Б. Относимо вътрешно право и практика
1. Причиняване на смърт по професионална небрежност
21. Член 123, ал. 1 от Наказателния кодекс предвижда, че който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
2. Отговорност за непозволено увреждане
22. Съгласно българското законодателство отговорността за непозволено увреждане е предвидена в Закона за задълженията и договорите от 1950 г. Член 45 от Закона предвижда, че
„Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“.
23. Член 49 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
24. В решение от 19 ноември 2010 г. (решение № 628, дело № 1711/2009), постановено по дело по чл. 45 и чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, Върховният касационен съд осъжда лекар и болницата, в която е работел, да платят обезщетение за вреди на пациент, чието здравословно състояние се е влошило необратимо, след като не му е дадена достатъчно информация за тежестта на състоянието му. Върховният съд счита, че влошаването е пряко свързано с поведението на ответниците, тъй като липсата на съответна информация е довела до това, че пациентът не е преминал през необходимото лечение.
25. В друго решение от 18 декември 2008 г. (решение № 1228, дело № 4894/2007), посочено от Правителството (вж. параграф 31 по-долу), Върховният касационен съд присъжда вреди на пациент, чието здравословно състояние се е влошило поради небрежно извършена хирургична операция.
3. Относими разпоредби за гражданското производство
26. Член 97, ал. 3 и чл. 154 от Гражданския процесуален кодекс от 1952 г., в сила до 2008 г., разрешават предявяване на иск за установяване на истинността или неистинността на документ, или оспорване на истинността на документ, представен като доказателство от другата страна. Идентични разпоредби се съдържат в чл. 193 и чл. 124, ал. 4 и 5 от новия Граждански процесуален кодекс, в сила от 2008 г.
ОПЛАКВАНИЯ
27. Жалбоподателят се оплаква, позовавайки се на член 6 § 1 и член 13 от Конвенцията, че властите не са разследвали ефективно и бързо причината и отговорността за смъртта на майка му и по-специално че разследването за смъртта на майка му е прекратено, без да доведе до установяване на наказателната отговорност на д-р Д.
ЗАКОНЪТ
28. Жалбоподателят се оплаква, че българските власти не са разследвали ефективно и бързо причината и отговорността за смъртта на майка му.
29. Съдът счита, че оплакването следва да се разгледа по член 2 от Конвенцията, съответната част от който гласи:
„1. Правото на живот на всеки се защищава от закона. Никой не може да бъде умишлено лишен от живот...“
30. Правителството твърди, че жалбоподателят е можел да заведе иск за непозволено увреждане съгласно съответните разпоредби на Закона за задълженията и договорите (вж. параграфи 22 и 23 по-горе) срещу лекарите, които са лекували майка му. Освен това Правителството твърди, че разследването на смъртта на майката на жалбоподателя в рамките на наказателното производство е било ефективно и цялостно.
31. Позовавайки се на стандартите, установени от Съда по делото Calvelli и Ciglio срещу Италия [ГК], № 32967/96, ЕСПЧ 2002‑I, Правителството твърди, че е предвидило правна система, която ефективно защитава правото на живот и дава възможност да се установи отговорността, когато смъртта е настъпила в ръцете на медицински специалисти. В подкрепа на довода си Правителството предоставя няколко съдебни решения на националните съдилища по наказателни и граждански дела, отнасящи се до лекарска небрежност.
32. Жалбоподателят оспорва доводите на Правителството. Той повтаря становището си, че майка му е починала в резултат на погрешна диагноза и престъпна небрежност от страна на д-р Д. Той твърди също така, че разследването е опорочено от пропуски и грешки.
33. Жалбоподателят твърди, че би било безсмислено да подава иск за непозволено увреждане срещу д-р Д. предвид факта, че гражданските съдилища биха били обвързани от заключението на наказателното производство, че не е извършено престъпление във връзка със смъртта на майка му.
34. Съдът отбелязва, че в случаи, които се отнасят за смърт, която според твърденията е причинена от лекарска небрежност, ако посегателството на правото на живот или личната неприкосновеност не е причинено умишлено, наложеното от член 2 задължение да се установи ефективна правосъдна система не изисква непременно предвиждане на наказателноправно средство за защита във всеки случай. В специфичната сфера на лекарска небрежност задължението може, например, да бъде изпълнено и ако правната система предоставя на жертвите средство за защита пред гражданските съдилища или самостоятелно, или във връзка със средство за защита пред наказателните съдилища, като дава възможност да се установи отговорността на съответните лекари и да се получи съответно гражданско обезщетение (вж. Calvelli и Ciglio срещу Италия [ГК], цитирано по-горе; Vo срещу Франция [ГК], № 53924/00, § 90, ЕСПЧ 2004‑VIII; Šilih срещу Словения [ГК], № 71463/01, § 194, 9 април 2009 г.).
35. Съдът отбелязва, че в случаи на твърдяна лекарска небрежност българското законодателство предвижда, на първо място, наказателноправно средство за защита, което жалбоподателят е използвал. Съдът отбелязва, че наказателното производство е установило фактическите обстоятелства по случая по задоволителен начин. Властите са провели разследване и са събрали множество доказателства. Разследването е установило причината за смъртта на майката на жалбоподателя, както и поведението на д-р Д. в случая, включително факта, че същата не е посещавала пациентката си толкова често, колкото твърди. Наказателното производство по случая е приключило със заключение, че никой от лекарите, които са лекували майката на жалбоподателя, не е извършил престъпно деяние.
36. Съдът отбелязва настояването на жалбоподателя, че наказателноправното средство за защита е било най-адекватното средство за защита в случая. Той обаче не твърди, че смъртта на майка му е причинена умишлено. Както беше отбелязано по-горе, в такива случаи член 2 от Конвенцията не изисква непременно прибягване до наказателноправно средство за защита. По делата Calvelli и Ciglio и Šilih, цитирани по-горе, Съдът приема, че в случаи на твърдяна лекарска небрежност изискванията на член 2 от Конвенцията могат да бъдат изпълнени, ако пострадалите лица са разполагали с ефективно гражданскоправно средство за защита.
37. В тази връзка Съдът отбелязва, че в случаи на твърдяна лекарска небрежност българското законодателство предвижда иск за непозволено увреждане, а именно иск за вреди по Закона за задълженията и договорите (вж. параграфи 22 и 23 по-горе). Съдът отбелязва, че има случаи, при които средството за правна защита изглежда е предоставило адекватно обезщетение (вж. параграфи 24 – 25 по-горе).
38. Съдът счита, че ако жалбоподателят не е бил доволен от провеждането и заключението на наказателното разследване, той е можел да предяви граждански иск за установяване на твърдяната от него причинно-следствената връзка между действията на д-р Д. и смъртта на майка му. В рамките на граждански иск той е можел да поиска мнението на медицински експерти и да им постави конкретни въпроси в контекста на състезателно производство.
39. Що се отнася до твърдяното подправяне на документите за домашни посещения, в гражданското производство жалбоподателят е разполагал с адекватни процесуални средства до оспори тяхната истинност, дори при липсата на официално заключение по този въпрос в рамките на наказателното производство (вж. параграф 26 по-горе).
40. Жалбоподателят твърди, че в неговия случай е било безсмислено да завежда иск за непозволено увреждане, защото, ако го е направел, гражданските съдилища щели да бъдат обвързани от заключението на наказателното разследване, че не е извършено престъпление във връзка със смъртта на майка му. В предишни дела срещу България обаче Съдът вече е установил, че съгласно българското законодателство гражданският съд не е официално обвързан от заключението, направено от органите на прокуратурата при прекратяване на наказателното разследване (вж., mutatis mutandis, Асенов и други срещу България, 28 октомври 1998, §§ 111-12, Reports of Judgments and Decisions 1998‑VIII, и Анна Тодорова срещу България, № 23302/03, § 82, 24 май 2011 г.). Ето защо Съдът заключава, че гражданскоправното средство за защита, достъпно за жалбоподателя, е можело да доведе до установяване на отговорност на д-р Д. и присъждане на съответно гражданско обезщетение.
41. Предвид гореизложените съображения Съдът намира, че националното право предвижда съдебна система, която може да изпълни изискванията на член 2 от Конвенцията, посочени по делата Calvelli и Ciglio, Vo и Šilih, цитирани по-горе.
42. От гореизложеното следва, че настоящата жалба е явно необоснована и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с член 35 §§ 3 (a) и 4 от Конвенцията.
По тези съображения Съдът единодушно
Обявява жалбата за недопустима.
Лоурънс ЪрлиЛех Гарлицки
СекретарПредседател
Full & Egal Universal Law Academy