© Министерство на правосъдието на Република България, . Разрешението за повторно публикуване на този неофициален превод е предоставено единствено за целите на включването му в базата данни HUDOC на ЕСПЧ.
© Ministry of Justice of the Republic of Bulgaria, . Permission to re-publish this non-official translation has been granted for the sole purpose of its inclusion in the Court’s database HUDOC.
ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
РЕШЕНИЕ
Жалба №
Владимир Славов ВЛАДИМИРОВ
срещу България
Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ на 25 септември 2018 г. в състав:
Ангелика Нюсбергер (Angelika Nußberger), председател,
Йонко Грозев (Yonko Grozev),
Андре Потоцки (André Potocki),
Шифра О’
Мартинш Митс (Mārtiņš Mits),
Габриеле Куцко-Щадлмайер (Gabriele Kucsko-Stadlmayer),
Летиф Хюсеинов (Lәtif Hüseynov), съдии,
и Клаудия Вестердик (Claudia Westerdiek), секретар на отделението,
Като взе предвид горната жалба, подадена на 23 септември 2010 г.,
Като взе предвид представеното от Правителството ответник становище и становището, представено в отговор от жалбоподателя,
След проведено заседание, постанови както следва:
ФАКТИТЕ
1. Жалбоподателят, г-н Владимир Славов Владимиров, е български гражданин, роден през 1945 г. и живеещ във Варна. Той се представлява пред Съда от г-н В. Бъчваров, адвокат, практикуващ във Варна.
2. Българското правителство („
А. Обстоятелства по делото
1. Предистория
3. През 1972 г. съответните власти официално регистрират свлачище, което се развива в крайбрежна зона, известна с високо ценените си плажове и туристически поток, простираща се на 5 хектара и разположена на около 20 км. от Варна. Свлачищна дейност, засягаща почвата, разположена до 40 метра под повърхността, се проявява периодично през годините.
2. Парцелът, закупен от жалбоподателя, и свързаното с това съдебно производство
4. Жалбоподателят закупува земеделска земя през 1983 г., разположена в района, засегнат от свлачището – по-конкретно до автобусна спирка “
5. На 26 юли 1996 г. кметът на район „Приморски“ на Варна издава заповед за спиране на строителните работи в имота на жалбоподателя за неспазване на параметрите, предвидени в разрешението за строеж от 1995 г. Тази заповед е издадена въз основа на (i) чл. 159 от Закона за териториално и селищно устройство и (ii) предишен констативен акт, издаден от властите на 11 юни 1996 г. и установяващ положението на място. Допълнителна заповед, издадена от кмета на Община Варна на 29 юли 1996 г., отменя въз основа на чл. 229 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (вж. параграф 21 по-долу) издаденото на жалбоподателя през декември 1995 г. разрешение за строеж.
6. Жалбоподателят обжалва двете заповеди по съдебен ред пред Окръжен съд – Варна. На 15 април 1999 г. този съд отхвърля жалбата му, след което жалбоподателят подава жалба пред Върховния административен съд (ВАС). В окончателно решение от 15 октомври 1999 г. ВАС отбеляза, че технически експерт е установил, че строежът на жалбоподателя се е отклонил от параметрите, определени в разрешението за строеж. Въпреки това ВАС, като се позовава на недостатъчната обосновка на предходната съдебна инстанция, отменя решението ѝ в неговата цялост на процедурно основание, след което отменя двете заповеди на двамата кметове от юли 1996 г. в същото окончателно решение.
3. Министерска заповед, забраняваща всякакво строителство в засегнатия район
7. На 21 април 1997 г. министърът на териториалното развитие и строителството (наричан по-долу „
4. Мерки, предприети от властите, по отношение на свлачището
8. Към края на 1997 г. и началото на 1998 г. свлачищната дейност се възобновява и в засегнатите земи започват да се появяват деформации и пукнатини. През 1997 г. властите изграждат геодезическа мрежа и извършват измервания в района на автобусна спирка “
9. През 1999 г. министерството възлага извършването на проучвателни и проектантски работи по укрепване на брега и района, включително района около автобусна спирка “
10. В края на февруари 2005 г. е установено ново възобновяване и засилване на свлачищната дейност. Съществува реална опасност от увреждане на главния път в района, както и на канализационно колекторно съоръжение, водопроводи, електропреносни съоръжения и телекомуникационни линии. Осемнадесет парцела между пътя и морето са засегнати и застрашени.
11. В резултат на това са създадени експертни технически комисии. В съответствие с предложенията на тези комисии, насочени към ограничаване на свлачищата и осигуряване на безопасността на хората и съществуващата инфраструктура, пътното движение в засегнатия район е спрян, собствениците на имоти в засегнатия район са предупредени за потенциалната опасност от нови свличания и дружествата за комунални услуги са помолени да преустановят снабдяването с електроенергия, вода и други услуги в района.
12. За да се осигури непрекъснатото предоставяне на транспортни услуги в района и да не се допуска замърсяване на околната среда в случай на повреждане на канализационния колектор, е изготвен план от областната и общинската администрации. За наблюдение на динамиката на хоризонталните и вертикалните деформации на повърхността е изградена система за наблюдение и запис на текущи деформации.
13. Освен това министерството отпуска финансиране, за да позволи по-задълбочени измервания и измерване на подводната деформация в района на свлачището. Изготвен е работен проект за отводняване и прилагане на мерки за укрепване на автобусна спирка „
14. През 2007 г. в района на автобусната спирка „
15. През април 2011 г. министерството изпраща писмо до Министерски съвет, в което докладва за мерките, които е предприело през годините във връзка със свлачището, като се посочва по-конкретно, че въпреки министерската забрана за строителство от 1997 г., между 1999 и 2005 г. са построени седем незаконни сгради и това е поставило допълнителна натоварване върху свлачищните процеси.
5. Строежът на жалбоподателя върху парцела
16. До август 1997 г. жалбоподателят построява солидна сграда, хотел с ресторант, с площ около 250 квадратни метра. В констативен акт от 27 август 1997 г., издаден от съвета на Приморски район на Община Варна, се отбелязва, че към тази дата е построена солидна сграда с размери 248 кв.м., включваща един полуподземен и един надземен етаж. В акта се посочва също, че строителните работи са спрени въз основа на двете заповеди от юли 1996 г. (вж. параграф 5 по-горе) и че по време на съответната проверка от страна на общинските служители, такива работи не са били в ход. Строителните работи се възобновяват впоследствие и на 15 март 2004 г. главният архитект на общината удостоверява, че сградата е годна за експлоатация.
17. Междувременно започва свлачищна дейност в парцела, върху който се намира сградата на жалбоподателя. Първите видими признаци на свличане на земя се появяват през 1998 г., както е установено в последваща експертиза, приета от първоинстанционния съд, сезиран с производство за обезщетение за вреди срещу държавата (вж. параграф 19 по-долу). След продължаването на свлачището, сградата на жалбоподателя през 2005 г. претърпява конструктивни повреди, а през 2008 г. повредите се увеличават. Изглежда, че жалбоподателят не е сключил застрахователна полица по отношение на своя имот.
6. Производство за вреди, заведено от жалбоподателя
18. През 2008 г. жалбоподателя завежда иск за обезщетение за вреди срещу министерството съгласно Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 1988 г. (”
19. Административен съд - Варна отхвърля иска му на 6 ноември 2009 г. Съдът констатира на първо място, че сградата на жалбоподателя е построена в район, предразположен към свлачища, които се активират през 1998 г. и по-късно през 2005 г., когато структурата на сградата е претърпяла деформации. Те се влошават сериозно през 2008 г., когато сградата е сериозно засегната и става неизползваема. След това съдът констатира, че въпросното министерство не е изпълнило законовите си задължения да предприеме превантивни мерки с цел контролиране на свлачищната дейност и избягване на злополуки и щети върху имущество. По-конкретно, анализите и докладите, които министерството назначава в тази връзка, са представлявали единствено подготвителни стъпки, а не ефективни мерки, насочени към ограничаване на разрушителната геодинамична дейност, които министерството е задължено да предприеме съгласно чл. 96 от Закона за устройство на територията. Съдът обаче също така прима, че свлачището не представлява пряка последица от поведението на министерството. По-конкретно, свлачището е природно явление, чиято поява и активиране не са свързани с човешка дейност. В този смисъл свлачището не би могло да се смята за пряко и типично следствие от бездействието на министерството, като се има предвид, че то би могло да се активира независимо от това дали последното не е изпълнило задълженията си за предприемане на определени действия или действително е предприело мерки с цел противодействие на свлачището. По същия начин свлачището е могло да не се активира дори и при липса на мерки, предприети от министерството. Освен това по време на производството не е доказано или установено, че съществуват конкретни технически стъпки, които ако бъдат извършени, биха предотвратили активирането на свлачището и щетите върху сградата. Съдът достига до заключението, че няма причинно-следствена връзка между щетите, нанесени на сградата на жалбоподателя, и неправомерното бездействие на министерството.
20. Тези констатации са изцяло потвърдени от Върховния административен съд на 13 май 2010 г. в окончателно решение.
Б. Приложимо вътрешно право и практика
21. Съгласно чл. 96 от Закона за устройство на територията от 2001 г., терен, предразположен към свлачища, е предмет на подробни устройствени планове, които включват инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания относно цялостната стабилност и устойчивост на въпросната територия и нейната пригодност за строителство. Освен това трябва да се вземат мерки за стабилизиране на терена, предразположен към свлачища. Съгласно чл. 229 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство от 1973 г., приложим към съответния момент (1996 г.), разрешението за строеж може да бъде отменено като незаконосъобразно, когато (1) е издадено въз основа на план, изготвен в нарушение на съответните изисквания, или (2) действителното строителство се е отклонило от параметрите на одобреното разрешение за строеж.
22. Приложимите разпоредби, уреждащи отговорността на държавата за незаконосъобразни действия и бездействия по ЗОДОВ, са обобщени в Димитър Янакиев срещу България (№
ОПЛАКВАНЕ
23. Жалбоподателят се оплаква по чл. 1 от Протокол №
ПРАВОТО
Твърдяно нарушение на чл. 1 от Протокол №
24. По отношение на своето оплакване относно вредите, претърпени от него, жалбоподателят се позовава на чл. 1 от Протокол №
“
1. Тези на страните
(а) Правителството
25. Правителството твърди на първо място, че не оспорва правото на жалбоподателя на собственост по отношение на хотела (съдържащ ресторант), който той е построил на собствения си парцел.
26. На второ място то подчертава, че предвид това, че свлачището е естествен процес, а не такъв, който може да се управлява от властите, правилата и задълженията на държавата по отношение на контрола на опасни дейности не се прилагат. Следователно позитивните задължения на държавата не са от същия вид и степен като тези в случаите на груба небрежност от страна на държавата в контекста на контрола, който тя трябва да упражнява върху извършването и управлението на опасни дейности. В това отношение, то се позовава на делото Budayeva and Others v. Russia (№№
27. Освен това Правителството посочва, че за разлика от ситуацията в Budayeva (цитирано по-горе), сградата в настоящия случай представлява търговски помещения, а не единственото жилище на жалбоподателя, и че животът му не е бил поставен в опасност.
28. След това Правителството подчертава, че въпреки че жалбоподателят успява частично да построи своя хотел до 21 април 1997 г., когато съответният министър забранява всякакво строителство в района, засегнат от свлачището (вж. параграф 7 по-горе), той продължава да строи след това. То подчертава факта, че жалбоподателят е бил наясно с рисковете от строителство в рамките на горепосочените граници.
29. На последно място, Правителството признава, че държавата има не само задължение да предоставя компенсираща първа помощ на пострадалите от бедствие, но и че трябва да предприеме превантивни мерки, за да избегне увреждането на изградената от нея инфраструктура. Въпреки това, от държавата зависи и е в рамките на нейната свобода на преценка да приоритизира ресурсите и политиките, които ще използва в този смисъл, и не може да се очаква тя да основе решението си единствено на индивидуален имуществен интерес. Дори в случаите, когато държавата е виновна за небрежност, Съдът приема, че тя не може да се смята за отговорна за всички такива вреди именно защото основната причина за тях е самото природно бедствие.
(б) Жалбоподателят
30. В отговора си жалбоподателят заявява, че не оспорва твърденията на Правителството относно общата ситуация по отношение на свлачището. Той посочва, че от 1972 г. властите са били наясно, че във въпросния район съществува свлачищна дейност, и са знаели за разрушителните процеси, произтичащи от нея, както и за незаконните постройки там. Свлачището не е било извънредно, внезапно и непредсказуемо. Позовавайки се на мерките, предприети от властите във връзка с свлачището, изброени в параграфи от 8 до 15 по-горе, жалбоподателят заявява, че е очевидно, че властите не предприемат адекватни, своевременни и достатъчни мерки, за да се справят със свлачището и да предотвратят вердите, които в крайна сметка то причинява.
31. Що се отнася до мерките, предприети от властите след 2008 г., жалбоподателят заявява, че те са без значение предвид сериозните щети, претърпени от неговия имот до този момент.
32. Във връзка с министерската заповед от 21 април 1997 г., забраняваща всякакво строителство в района, жалбоподателят посочва, че тази заповед не е имала обратно действие и не е отменила валидното разрешение за строеж, издадено му през 1995 г. Освен това жалбоподателят подчертава, че двете заповеди от 1996 г., които съответно спират строителството и отменят разрешението за строеж, са отменени от ВАС през октомври 1999 г. с окончателно решение (вж. параграф 6 по-горе) и че във всеки случай той е спрял строителните работи в периода между издаването на тези заповеди и отмяната им от ВАС.
33. Жалбоподателят също така посочва, че за разлика от ситуацията в Budayeva and Others, цитирано по-горе, когато държавата по собствена инициатива плаща финансово обезщетение на пострадалите лица и предприема други мерки да поправи вредите, той не e получил справедливо обезщетение за правото му на мирно ползване на притежанията си.
2. Преценката на Съда
34. Съгласно практиката на Съда, действителното упражняване на правото, защитено от чл. 1 от Протокол № Хаджийска срещу България (решение за допустимост), Budayeva and Others, цитирано по-горе, § 172, с допълнителни препратки).
35. Задължението за защита на правото на мирно ползване на притежанията не е абсолютно и не може да се простира по-далеч от разумното с оглед обстоятелствата. Съответно, при вземането на решение какви мерки трябва да се предприемат, за да се защитят личните притежания от природни бедствия, властите се ползват с по-голяма свобода на преценка, отколкото когато например вземат решение за мерки, необходими за защита на живота. Нещо повече, природните бедствия, които по своята същност са извън човешкия контрол, не изискват същата степен на участие на държавата като опасните човешки дейности. Съответно позитивните задължения на държавата за защита на имуществото срещу първите не се простират непременно толкова далеч, колкото тези в сферата на последните (вж. Хаджийска, цитирано по-горе, § 15).
36. Обръщайки се към настоящото дело Съдът отбелязва, че хотелската сграда на жалбоподателя е повредена в резултат на свлачище, а не на човешка дейност. Следователно делото трябва да се разграничава от това на Kolyadenko and Others v. Russia (№ Öneryıldız v. Turkey [GC] (
37. Освен това Съдът отбелязва, че страните не спорят, че свлачището е официално регистрирано от съответните власти още през 1972 г. Жалбоподателят не твърди, че съответната информация за това не е била налична. Около десетилетие по-късно, а именно през 1983 г., жалбоподателят закупува парцела, върху който по-късно строи, и още десетилетие по-късно той инициира и получава промяната на предназначението на земята от „ (решение за допустимост), § 63,
38. Освен това Съдът отбелязва, че около седем месеца след издаването на разрешение за строеж на жалбоподателя, а именно през юли 1996 г., местните власти издават две заповеди за спиране на строителната дейност и за отмяна на разрешението (вж. параграф 5 по-горе). В тази връзка, въз основа на документите в преписката, той намира за трудно да разбере заключението на ВАС през 1999 г. (вж. параграф 6 по-горе), че заповедите на кметовете трябва да бъдат отменени, като се има предвид, че ВАС преди това е констатирал в същото решение, че действителното строителство се е отклонило от разрешението за строеж и това е основание за отмяна на такова разрешение. Жалбоподателят твърди, че е спрял строителните работи през периода между издаването на тези заповеди и отмяната им от ВАС през октомври 1999 г. (вж. параграф 32 по-горе). Това е потвърдено с констативен акт, издаден от общинските власти на район „Приморски“ през август 1997 г., в който се отбелязва, че строителните работи са преустановени на основание на две заповеди от юли 1996 г. и че в момента, когато длъжностни лица от район „Приморски“ извършват съответната проверка, не са извършвани такива строителни работи (вж. параграф 16 по-горе).
39. Независимо от всички конкретни заповеди на общинските власти и съдебни решения във връзка със сградата, построена от жалбоподателя (вж. параграфи 5, 6 и 16 по-горе), заповедта на министъра от април 1997 г. забранява всякакво строителство в района до завършването на необходимите укрепителни и отводнителни работи и проверката на тяхната ефикасност. Така всяка строителна дейност е незаконосъобразна от април 1997 г., тъй като съответното укрепване и отводняване все още не са извършени. Следователно изглежда, че единственият път, който жалбоподателят е извършил строителство по законен начин, е бил в периода между декември 1995 г. и края на юли 1996 г. Освен това, въз основа на документите от преписката, не е възможно да се определи доколко това строителство е напреднало през този период.
40. Съдът отбелязва, че поне от 1997 г. съответните власти са предприели редица практически мерки, насочени към оценка на мащаба и естеството на свлачищната дейност, както и на установяване на подходящи превантивни и ограничаващи щетите стъпки. Макар тези мерки да са с подготвителен характер и да не водят до действително ефективно укрепване и отводняване, съществуват множество обективни причини, поради които изготвените планове не са изпълнени (вж. за подробности параграфи 8-14 по-горе). Освен това министерската заповед от април 1997 г. за забрана на строителството служи като допълнителна практическа мярка, насочена към спиране на влиянието на външни фактори, допринасящи за утежняването на свлачищната дейност, като се има предвид, че според неоспорвания доклад на министерството от 2011 г. (вж. параграф 15 по-горе) строителството в района провокира активизиране на свлачището.
41. Съдът след това отбелязва, че в производството за обезщетение за вреди, заведено от жалбоподателя срещу държавата през 2008 г., националните съдилища достигат до заключението, че не е налице причинно-следствена връзка между щетите, нанесени на сградата на жалбоподателя, и неизпълнението от страна на министерството на законовите му задължения за предприемане на мерки. Причината е, че свличането не е пряка последица от поведението на министерството и че то би могло да настъпи независимо от това дали последното не предприема никакви действия или предприема ефективни действия, насочени към противодействие на свлачището (вж. параграф 19 по-горе) ). Следователно, както в делото Хаджийска (цитирано по-горе, § 16), не е установена причинно-следствена връзка между действията или бездействията на властите и имуществените вреди, претърпени от жалбоподателя. При такива обстоятелства Съдът вече е приел, че чл. 1 от Протокол № Budayeva, цитирано по-горе, §§ 179 и 182, където Съдът констатира, че небрежност на държавата е утежняващ фактор, допринасящ за вредите, причинени от природни сили, и където всички жалбоподатели получават на национално ниво безплатно заместващо жилище и еднократна сума като извънредна помощ).
42. С оглед на всичко изложено по-горе Съдът счита, че не е налице нарушение на чл. 1 от Протокол №
По тези съображения съдът единодушно
Обявява жалбата за недопустима.
Изготвено на английски език и оповестено писмено на 18 октомври 2018 г.
Клаудия Вестердик Ангелика Нюсбергер
секретарпредседател
Full & Egal Universal Law Academy