ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н P. CRUZ VILLALÓN

представено на 24 май 2012 година ( 1 )

Дело C-589/10

Janina Wencel

срещу

Zakład Ubezpieczeń Społecznych w Białymstoku

(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Apelacyjny — Sąd Pracy i Ubezpieczeń Społecznych w Białymstoku (Полша)

„Социална сигурност — Член 7 и приложение III към Регламент № 1408/71 — Пенсия за осигурителен стаж и възраст, предоставена в Полша преди присъединяването — Приложимост на правото на Съюза — Приложимост на спогодба за социална сигурност, сключена преди датата на прилагане на Регламент № 1408/71 — Лице с две места на обичайно пребиваване в две държави членки и на което е предоставена пенсия за осигурителен стаж и възраст в една от тях и наследствена пенсия в другата — Отнемане на една от двете пенсии и нареждане за възстановяване на недължимите плащания — Възможност за двойно място на пребиваване за целите на Регламент № 1408/71“

I – Въведение

1.

По настоящото дело запитващата юрисдикция поставя три въпроса в рамките на производство относно законосъобразността на решение от 2009 г., с което полските власти отнемат на г-жа Janina Wencel пенсия за осигурителен стаж и възраст, която ѝ е била призната през 1990 г., като искат възстановяване на платените през последните три години обезщетения. С оглед на различни обстоятелства и на международна спогодба, сключена през 1975 г. между Полша и Федерална република Германия, се приема, че германските социалноосигурителни органи са единствено компетентни във връзка с тази пенсия.

2.

Sąd Apelacyjny поставя въпроса за законосъобразността на това административно решение (и на самата полска правна уредба, въз основа на която то е прието) с оглед на правото на Съюза, в частност на Регламент (ЕИО) № 1408/71 ( 2 ), чиято приложимост към спора по главното производство е поставена под въпрос.

3.

Настоящото дело ще позволи на Съда да направи някои важни уточнения в своята практика в областта на социалната сигурност, както и за разрешаването на правни проблеми, които често възникват при присъединяването на нови държави членки към Европейския съюз, и за прилагането към тях на преходните разпоредби.

II – Правна уредба

А – Регламент № 1408/71

4.

В съответствие с член 1, буква з) от Регламент № 1408/71 за целите на този регламент „пребиваване“ означава „обичайното пребиваване“.

5.

Макар и като общо правило посоченият регламент да замества международните спогодби за социална сигурност по смисъла на член 6, член 7 предвижда изключение от това правило в определени случаи, в които наред с други норми продължават да са приложими „някои разпоредби на [спогодбите] за социално осигуряване, сключени от държавите членки преди датата на прилагане на настоящия регламент, при условие че те са по-благоприятни за бенефициерите или когато те произтичат от някои исторически обстоятелства и тяхното действие е ограничено във времето, ако тези разпоредби са посочени в приложение III“ (член 7, параграф 2, буква в).

6.

В част A, точка 19, буква a) от приложение III към посочения регламент се прави позоваване на „[Спогодбата] oт 9 октомври 1975 г. относно разпоредбите за старост и трудова злополука, при условията и в приложното поле, определени от член 27, параграфи 2 до 4 от [Спогодбата] за обществено осигуряване oт 8 декември 1990 г.“ ( 3 ).

7.

Член 10, параграф 1 от Регламент № 1408/71 гласи, че „ако в настоящия регламент не е предвидено друго, придобитите съгласно законодателството на една или повече държави членки парични обезщетения за инвалидност, старост или на преживели лица, пенсия за трудова злополука или професионална болест и помощи при смърт не подлежат на никакво намаление, изменение, спиране, прекратяване или конфискация, заради факта, че получателят пребивава на територията на държава членка, различна от тази, в която се намира институцията, която отговаря за изплащането на обезщетенията. […]“.

Б – Полска правна уредба

8.

В Полша пенсиите за осигурителен стаж и възраст и други социалноосигурителни обезщетения са уредени в Ustawa z dnia 17.12.1998 r. o emeryturach i rentach z Funduszu Ubezpieczeń Społecznych (Закон от 17 декември 1998 г. за пенсиите от фонд обществено осигуряване) ( 4 ).

9.

Член 114, параграф 1 от този Закон за пенсиите предвижда, че по заявление от заинтересованото лице или служебно се издава ново решение относно правото на парични обезщетения, съответно техния размер, когато след влизането в сила на решението относно съответните парични обезщетения се представят нови доказателства или се установят обстоятелства, съществували и преди издаването на решението, които влияят върху правото на парични обезщетения, съответно върху техния размер.

10.

В съответствие с член 138, параграфи 1 и 2 от Закона за пенсиите лицето, получило обезщетения без правно основание, е длъжно да ги възстанови. За получени без правно основание се считат обезщетенията, изплатени въпреки наличието на обстоятелства, в резултат от които се погасява или временно се отнема правото на обезщетение или в резултат на които изплащането на обезщетението се прекратява изцяло или частично, доколкото получателят е знаел, че няма право да получи съответните обезщетения.

В – Спогодбата от 9 октомври 1975 г.

11.

В делото по главното производство е релевантен и член 4, параграф 1 от вече посочената германско-полска Спогодба от 9 октомври 1975 г., в който е предвидено, че: „[п]енсиите по пенсионното осигуряване се отпускат от осигурителната институция на държавата, на чиято територия живее правоимащото лице, като се прилага законодателството в сила за тази осигурителна институция“. Член 4, параграф 3 гласи: „[п]енсия […] се изплаща единствено за периода, в който заинтересованото лице живее на територията на държавата, чиято осигурителна институция е установила правото на пенсия […]“.

III – Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

12.

Спорът по главното производство има за предмет правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на г-жа Janina Wencel, полска гражданка, родена през 1930 г., която от 1975 г. нататък е едновременно регистрирана като постоянно пребиваваща в Германия и в Полша. Следва най-напред да се изложи подробно това последно обстоятелство относно пребиваването на заинтересованото лице.

13.

От една страна, г-жа Wencel е регистрирана като постоянно пребиваваща в Полша, страна, в която тя работи за своята снаха като детегледачка на собствените си внуци в периода между 1 април 1984 г. и 31 октомври 1990 г. За тази професионална дейност в Полша с решение от 24 октомври 1990 г. Zakład Ubezpieczeń Społecznych (наричан по-нататък „ZUS“) признава на г-жа Wencel спорното право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 1 юли 1990 г., за осигурителните периоди в Полша.

14.

От друга страна, през 1975 г. г-жа Wencel подава до германските власти заявление за издаване на разрешение за пребиваване, като от преписката става ясно, че тя е регистрирана като пребиваваща във Франкфурт на Майн от 1975 г. до 2010 г. Съпругът на г-жа Wencel се премества в този град през 1975 г., където извършва професионална дейност като заето лице и пребивава там до смъртта си през 2008 г. През 1984 г. германските власти му отпускат пенсия за инвалидност. От 1 август 2008 г. г-жа Wencel получава от германската осигурителна институция наследствена пенсия. В заявлението за отпускане на тази пенсия тя посочва адрес в град Франкфурт на Майн.

15.

Понастоящем, според посоченото от страните, г-жа Wencel пребивава в Полша.

16.

През 2009 г. ZUS узнава, че г-жа Wencel е регистрирана и в Германия и изисква от нея да декларира писмено къде е действителното ѝ място на пребиваване. В писмена декларация от 24 ноември 2009 г. г-жа Wencel посочва, че обичайното ѝ място на пребиваване, считано от 25 август 1975 г., е в Германия, но прекарва всичките си ваканции и празници в Полша.

17.

В тази връзка ZUS издава две решения. С първото от 26 ноември 2009 г. той отменя решението си от 24 октомври 1990 г., с което на г-жа Wencel е признато право на посочената пенсия за осигурителен стаж и възраст, и прекратява плащането на тази пенсия, считано от 1 декември 2009 г. Решението се основава на това, че според ZUS от 1975 г. нататък центърът на жизнени интереси и обичайно местопребиваване на заинтересованото лице е в Германия, независимо че в своето заявление за пенсия от 1990 г. то е посочило адрес в Полша. Поради тази причина ZUS приема, че полската осигурителна институция не е била компетентна по подаденото от г-жа Wencel заявление за пенсия, а че в съответствие с предвиденото в член 4 от Спогодбата от 9 октомври 1975 г. компетентна по това заявление е била германската осигурителна институция. В заключение ZUS приема, че заявителката няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в рамките на полската схема за социална сигурност.

18.

Второто решение на ZUS от 23 декември 2009 г., прието въз основа на първото, задължава г-жа Wencel да възстанови получените без правно основание плащания във връзка с пенсията за осигурителен стаж и възраст през последните три години, тоест за периода между 1 декември 2006 г. и 30 ноември 2009 г., ведно със съответните лихви.

19.

Г-жа Wencel обжалва двете решения пред Sąd Okręgowy — Sąd Pracy i Ubezpieczeń Społecznych w Białymstoku (Окръжен съд — Съд по трудови дела и по дела, свързани със социалното осигуряване, Бялисток), като твърди, че ZUS е нарушил разпоредбите на правото на Съюза относно свободното движение и пребиваване и е дал погрешно тълкуване на разпоредбите относно координацията на схемите за социална сигурност. Тя посочва, че от 1975 г. живее както в Полша, така и в Германия и понастоящем не може да бъде лишена от правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание. С решение от 15 септември 2010 г. и двете жалби са отхвърлени. Sąd Okręgowy установява, че жалбоподателката има обичайно пребиваване както в Полша, така и в Германия, но на практика прекарва по-голямата част от времето си в Германия, поради което центърът на нейните жизнени интереси трябва да се намира в тази страна.

20.

Г-жа Wencel подава въззивна жалба срещу това решение пред Sąd Apelacyjny — Sąd Pracy i Ubezpieczeń Społecznych w Białymstoku (Апелативен съд — Съд по трудови дела и по дела, свързани със социалното осигуряване, Бялисток). Като приема, че съществуват съмнения при тълкуването на разпоредбите на правото на Съюза, които счита за приложими по делото по главното производство, апелативният съд спира производството и отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

Следва ли на основание на установения в член 21 ДФЕС и член 20, параграф 2 ДФЕС принцип за свободно движение и за свободно пребиваване в държавите членки на Европейския съюз член 10 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността […], да се тълкува в смисъл, че придобитите съгласно законодателството на определена държава членка парични обезщетения за старост не подлежат на никакво намаление, изменение, спиране, отнемане или конфискация и когато получателят е пребивавал едновременно (имал е две места на обичайно пребиваване с равностойно значение) на територията на две държави членки, едната от които е различна от държавата, в която се намира институцията, която отговаря за изплащането на пенсията за осигурителен стаж и възраст?

2)

Следва ли член 21 ДФЕС и член 20, параграф 2 ДФЕС […], както и член 10 от Регламент № 1408/71 […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат националната разпоредба на член 114, параграф 1 от Ustawа z dnia 17.12.1998 r. o emeryturach i rentach z Funduszu Ubezpieczeń Społecznych (Закон от 17 декември 1998 г. за пенсиите от фонд обществено осигуряване) (Dz. U., 2009 г., бр. 153, позиция 1227 с изменения) във връзка с член 4 от Спогодбата от 9 октомври 1975 г. между Федерална република Германия и Народна република Полша относно пенсиите и обезщетенията за трудова злополука (Dz. U., 1976 г., бр. 16, позиция 101 с изменения) да се прилага така, че да позволява на полския осигурителен институт да издаде ново решение по определена преписка, с което да лиши от право на пенсия за осигурителен стаж и възраст лице, което от дълги години има едновременно две места на обичайно пребиваване (два центъра на жизнени интереси) в две държави — понастоящем членки на Европейския съюз, при положение че преди 2009 г. това лице не е подавало заявление или декларация за промяна на мястото си на пребиваване в някоя от тези държави?

При отрицателен отговор:

3)

Следва ли член 20, параграф 2 ДФЕС, член 21 ДФЕС […] и член 10 от Регламент № 1408/71 […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат националната разпоредба на член 138, параграфи 1 и 2 от Ustawa z dnia 17.12.1998 r. o emeryturach i rentach z Funduszu Ubezpieczeń Społecznych […] да се прилага така, че да позволява на полския осигурителен институт да изисква възстановяване на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, получени през последните три години от лице, което е имало в периода от 1975 г. до 2009 г. едновременно две места на обичайно пребиваване (два центъра на жизнени интереси) в две държави — понастоящем членки на Европейския съюз, при положение че при издаване на решението по заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и след нейното получаване полската осигурителна институция не е разяснила на това лице, че е необходимо да я информира и за обстоятелството, че има две места на обичайно пребиваване в две държави, като в тази връзка следва да подаде заявление или декларация за избор на осигурителната институция на една от тези държави членки като компетентна по заявленията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст?“.

IV – Производство пред Съда

21.

Преюдициалното запитване е заведено в секретариата на Съда на 14 декември 2010 г.

22.

Писмени становища представят ZUS, полското правителство, германското правителство и Комисията.

23.

На съдебното заседание, проведено на 1 март 2012 г., се явяват представители на ZUS, Република Полша, Федерална република Германия и Комисията, за да изложат устно своите твърдения.

V – Анализ

24.

По настоящото дело запитващата юрисдикция отправя три въпроса, които най-общо се отнасят до това дали лице, което от 1975 г. е пребивавало едновременно в две държави и на което през 1990 г. е признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в една от тях, може да се основава на правото на Съюза, за да оспори законосъобразността на решение, с което 19 години по-късно е лишено от тази пенсия и се иска от него да възстанови получените през последните три години плащания.

25.

Формулировката на трите въпроса се основава на редица предпоставки, чиято проверка налага изменение на тяхното съдържание и отчитане на някои допълнителни съображения, които, макар и да не са посочени изрично в акта за преюдициално запитване, според мен ще допринесат за намиране на възможно най-полезния и пълен отговор за разрешаването на спора по главното производство.

А – Първи преюдициален въпрос

1. По възможността за двойно място на пребиваване за целите на социалната сигурност

26.

Първият въпрос е изведен от наличието на фактическо положение на двойно място на пребиваване на г-жа Wencel едновременно в Полша и в Германия, обстоятелство, на което запитващата юрисдикция иска да придаде известно юридическо значение. По-специално възниква въпросът дали лице с право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което има такова двойно място на пребиваване в две държави членки, „едната от които е различна от държавата, в която се намира институцията, която отговаря за изплащането на пенсията за осигурителен стаж и възраст“, може да се ползва от защитата по член 10 от Регламент № 1408/71 във връзка с член 21 ДФЕС и член 20, параграф 2 ДФЕС.

27.

Още в началото считам за необходимо да уточня, че декларирането на двойно място на пребиваване в две отделни държави членки за целите на социалната сигурност не изглежда възможно с оглед на структурата на Регламент № 1408/71, нито има подобно изискване в Договора.

28.

Голяма част от правилата за координация на схемите за социална сигурност, съдържащи се в посочения Регламент № 1408/71, използват пребиваването на заинтересованото лице като „привръзка“ за определяне на приложимото законодателство или на компетентната институция. Така например пребиваването определя приложимото законодателство в областта на социалната сигурност на лице, което извършва дейност на територията на различни държави членки (член 14, параграф 2, буква б) и член 14а, параграф 1 от Регламент № 1408/71), или в случаите на лице, „за което престане да бъде приложимо законодателството на дадена държава членка, без за него да стане приложимо законодателството на друга държава членка“ (член 13, параграф 2, буква е). Също така критерият за мястото на пребиваване позволява да се определи компетентната институция за плащане на специални обезщетения, получавани без вноски (член 10а, параграф 1).

29.

Признаването на правните последици от положение на двойно място на пребиваване би направило неприложими тези и много други разпоредби на Регламент № 1408/71 и би нарушило принципа на едно-единствено приложимо законодателство, който наред с принципа на равенство и принципа на запазване на правата, които са придобити или в процес на придобиване, е един от основните принципи на тази правна уредба на Съюза ( 5 ).

30.

В съответствие с постоянната практика на Съда разпоредбите на дял II от Регламент № 1408/71 представляват пълна и единна система от стълкновителни норми, целящи да подчинят работниците, които се движат в рамките на Общността, на схемата за социална сигурност само на една-единствена държава членка, за да се избегне припокриване на приложимите национални законодателства и усложненията, които биха могли да произтекат от това ( 6 ). Следователно определянето на едно-единствено място на пребиваване за целите на социалната сигурност позволява, наред с останалото, да се избегне забраненото с Регламент № 1408/71 (член 12) натрупване на обезщетения.

31.

Положение, като това на г-жа Wencel, в което лицето има различни центрове на жизнени интереси с еднакво значение в повече от една държава членка, в никакъв случай не е изключение. Съзнавайки това, законодателят на Съюза изброява обстоятелствата, които трябва да се вземат предвид, за да се определи мястото на пребиваване на дадено лице, като уточнява, че ако след цялостна преценка на посочените обстоятелства няма съгласие между съответните институции, следва да се вземе предвид намерението на лицето ( 7 ). Вследствие на това, независимо дали по преценка на администрацията, или при липса на такава — по избор на лицето, определянето на едно-единствено място на пребиваване за целите на социалната сигурност е неизбежно.

32.

Поради това считам, че разпоредба, която задължава да се посочи за целите на социалната сигурност едно-единствено място на пребиваване и която прави напълно невъзможно предоставянето, от правна гл