РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
15 октомври 2015 година ( *1 )
„Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Качество на дизеловите горива — Национална техническа спецификация, която налага допълнителни от гледна точка на правото на Съюза изисквания за качество“
По дело C‑251/14
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Kecskeméti Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Административен и трудов съд Кечкемет, Унгария) с акт от 23 април 2014 г., постъпил в Съда на 26 май 2014 г., в рамките на производство по дело
György Balázs
срещу
Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-alföldi Regionális Vám- és Pénzügyőri Főigazgatósága,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: A. Tizzano, заместник-председател на Съда, изпълняващ функцията на председател на първи състав, F. Biltgen, E. Levits, M. Berger и S. Rodin (докладчик), съдии,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: L. Carrasco Marco, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 23 април 2015 г.,
като има предвид становищата, представени:
—
за г‑н Balázs, от M. Miszkuly, ügyvéd,
—
за Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-alföldi Regionális Vám- és Pénzügyőri Főigazgatósága, от B. Gyenge, jogtanácsos,
—
за унгарското правителство, от M. Fehér и G. Koós, в качеството на представители,
—
за гръцкото правителство, от I. Bakopoulos и V. Stroumpouli, в качеството на представители,
—
за Европейската комисия, от A. Tokár и K. Mifsud-Bonnici, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 21 май 2015 г.,
постанови настоящото
Решение
1
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 1 и член 5 от Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 година относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 93/12/ЕИО на Съвета (ОВ L 350, стр. 58; Специално издание на български език 2007 г., глава 13, том 26, стр. 3), изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29 септември 2003 г. (ОВ L 284, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 1, том 4, стр. 213, наричана по-нататък „Директива 98/70“), и на член 1, точки 6 и 11 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 204, стр. 37; Специално издание на български език 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207), изменена с Директива 2006/96/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 г. (ОВ L 363, стр. 81; Специално издание на български език 2007 г., глава 13, том 57, стр. 176, наричана по-нататък „Директива 98/34“).
2
Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Balász и Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-alföldi Regionális Vám- és Pénzügyőri Főigazgatósága (регионална данъчна дирекция за регион Южна низина към националната данъчна и митническа администрация, наричана по-нататък „регионалната данъчна дирекция“) по повод законосъобразността на административно решение, с което по-специално му се налага глоба за невнасяне на дължимите акцизи за складовите наличности от дизелово гориво.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 98/70
3
Член 1 от Директива 98/70, озаглавен „Обхват“, гласи:
„Настоящата директива определя техническите спецификации по здравни и екологични съображения за горивата, които да се използват в превозни средства с двигатели с принудително запалване и компресионно запалване“.
4
Член 4 от тази директива, озаглавен „Дизелово гориво“, предвижда в параграф 1, буква д):
„не по-късно от 1 януари 2009 г. държавите членки гарантират […]“, че дизеловото гориво може да се продава на тяхна територия, само ако съответства на екологичната спецификация[…], определена в приложение IV, с изключение на съдържанието на сяра, което трябва да е максимално 10 mg/kg“.
5
Член 5 от посочената директива, озаглавен „Свободно обращение“, гласи:
„Държавите членки нямат право да забраняват, ограничават или предотвратяват пускането на пазара на горива, които отговарят на изискванията на настоящата директива“.
6
Член 6 от директивата, озаглавен „Търговия на горива с по-строги екологични спецификации“, гласи:
„1. Чрез дерогация от членове 3, 4 и 5 и в съответствие с член 95, параграф 10 от Договора, държава членка може да вземе мерки, за да изисква, на специални области, на нейната територия, горивата да могат да бъдат продавани, само ако са в съответствие с по-строги екологични спецификации от тези предвидени в настоящата директива за всички или за част от автомобилния парк с оглед опазване на здравето на населението в специални населени места или на околната среда в специфични и чувствителни по отношение на екологията и околната среда области в тази държава членка, ако замърсяването на атмосферата или подпочвените води представлява или може основателно да се очаква, че ще представлява сериозен, периодично повтарящ се проблем за човешкото здраве или околната среда.
2. Държава членка, която желае да се ползва от дерогацията, предвидена в параграф 1, представя предварително своята молба с обосноваващите я мотиви до Комисията. Мотивите включват доказателства, че дерогацията зачита принципа на пропорционалност и няма да попречи на свободното движение на хора и стоки.
[…]“.
7
В приложение IV към Директивата за горивата са определени екологичните спецификации за горива, които се предлагат на пазара за превозни средства с двигатели с компресионно запалване. В приложението са установени пределните стойности за следните параметри, а именно октаново число, плътност при 15 градуса по Целзий, дестилация, полициклични ароматни въглеводороди и съдържание на сяра.
Директива 2009/30/ЕО
8
Съображение 31 от Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за изменение на Директива 98/70/ЕО по отношение на спецификацията на бензина, дизеловото гориво и газьола и за въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване на нивата на емисиите на парникови газове и за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на спецификацията на горивото, използвано от плавателни съдове по вътрешните водни пътища, и за отмяна на Директива 93/12/ЕИО (ОВ L 140, стр. 88), гласи:
„Целесъобразно е приложение IV към Директива 98/70/ЕО да се адаптира с цел да се даде възможност за пускането на пазара на дизелови горива с по-високо съдържание на биогорива („B7“) от това, посочено в стандарт EN 590:2004 („B5“). Този стандарт следва да бъде съответно адаптиран и следва да установява пределни стойности за техническите параметри, които не са включени в същото приложение, като например устойчивостта на окисляване, пламната температура, въглеродният остатък, съдържанието на пепел, съдържанието на вода, общо замърсяване, корозията на медна пластина, мазилната способност, вискозитетът, температурата на помътняване, граничната температура на филтруемост през студен филтър, съдържанието на фосфор, варирането на киселинното число, замърсяването на дюзите и прибавянето на добавката за стабилизиране“.
Директива 98/34
9
Член 1 от Директива 98/34 гласи:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
3)
„техническа спецификация“, спецификацията, която се съдържа в документа, в който са изложени основните характеристики на продукта, като например ниво на качество, функционални характеристики, безопасност или размери, включително изискванията, които се прилагат към продукта по отношение на името, с което продукт[ът] се продава, терминология, символи, изпитване и методи за изпитване, опаковка, маркиране или етикетиране и процедури за оценяване на съответствието.
[…]
6)
„стандарт“, техническа спецификация, одобрена от одобрен орган по стандартизацията, за многократно или продължително приложение, и с който стандарт не е задължително да има съответствие и е един от следните:
—
[…]
—
Европейски стандарт: стандарт, приет от европейски орган по стандартизация и направен достояние на широката общественост,
—
Национален стандарт: стандарт, приет от национален орган по стандартизация и направен достояние на широката общественост;
[…]
11)
„технически регламент“ — техническа специфицикация и други изисквания или правила за услуги, включващи съответни административни разпоредби, спазването на които е задължително, юридически или фактически, в случаите на маркетинг, предоставяне на услуги, установяване на оператор за услуги или използване в държава членка или в голяма част от нея, както законите, [подзаконовите] или административните разпоредби на държавите членки […], забраняващи производството, вноса, маркетинга или използването на едни продукт или забраняващи предоставянето или използването на услуга или установяването на доставчик на услуги.
Фактически техническите регламенти включват:
—
законови, подзаконови или административни разпоредби на държава членка, които се отнасят или за техническото специфициране […] при спазването, на които се налага презумпцията за съответствие със задълженията, наложени от посочените по-горе законови, подзаконови или административни разпоредби;
[…]“.
10
Член 8, параграф 1, първа алинея от тази директива гласи:
„При условията, предмет на член 10, държавите членки незабавно предоставят на Комисията всички проекти за технически регламенти, с изключение, когато те само транспонират пълния текст на международен или европейски стандарт, в който случай информацията относно съответния стандарт е достатъчна; те също така предоставят на Комисията възможност да правят изявление за причините за необходимостта от прилагане на техническия регламент, когато това не е разяснено в проекта“.
Европейските стандарти
11
Както е видно от приложение I към Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 316, стр. 12), Европейският комитет за стандартизация е признат от Европейския съюз като европейска организация по стандартизация.
12
През 1993 г. Европейският комитет за стандартизация приема за първи път стандарт за европейските дизелови горива, а именно стандарт EN 590:1993, който предвижда по-специално пламната температура, или точката на възпламеняване, показваща минималната температура, при която се изпарява такова количество гориво, че в съприкосновение с въздуха може да се образува запалима смес, която да се възпламени от друг фактор, като за дизеловите горива тази температура е поне 55 °C. Този стандарт се запазва съответно и в заместващите стандарти EN 590:1999, EN 590:2004, EN 590:2009 и EN 590:2013.
Унгарското право
Министерско постановление 20/2008 и унгарският стандарт MSZ EN 590:2009
13
Към момента на настъпване на фактите в главното производство, изискванията за качество на газьола са били установени в Министерско постановление 20/2008 на Министерството на транспорта, телекомуникациите и енергетиката от 22 август 2008 г. относно изискванията за качество на моторните горива. Постановлението, което по-специално транспонира Директива 98/70, не съдържа никакво изискване за пламната температура на дизеловите горива.
14
От друга страна, унгарският стандарт MSZ EN 590:2009, който транспонира европейския стандарт EN 590:2009, съдържа изискване за пламната температура на дизеловото гориво.
Закон XXVIII от 1995 г. за националната стандартизация
15
Член 3, букви c) и h) от Закон XXVIII от 1995 г. за националната стандартизация предвижда:
„В националната стандартизация се прилагат следните основни принципи:
[…]
c)
доброволен характер на участието в националната стандартизация, от една страна, и прилагане на националните стандарти, от друга страна,
[…]
h)
адаптиране към международната
