РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

2 юни 2016 година ( *1 )

[Текст, поправен с определение от 6 октомври 2016 г.]

„Преюдициално запитване — Гражданство на Съюза — Член 21 ДФЕС — Свобода на движение и на пребиваване в държавите членки — Закон на държава членка за отмяна на привилегии и забрана за присъждане на нови благороднически титли — Фамилно име на пълнолетно лице, гражданин на тази държава, получено по време на обичайно пребиваване в друга държава членка, на която това лице също е гражданин — Име, съдържащо благороднически елементи — Пребиваване в първата държава членка — Отказ на органите на първата държава членка да впишат в регистъра по гражданско състояние името, придобито във втората държава членка — Обосноваване — Обществен ред — Несъвместимост с основните принципи на германското право“

По дело C‑438/14

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Amtsgericht Karlsruhe (Районен съд, Карлсруе, Германия) с акт от 17 септември 2014 г. г., постъпил в Съда на 23 септември 2014 г., в рамките на производство по дело

Nabiel Peter Bogendorff von Wolffersdorff

срещу

Standesamt der Stadt Karlsruhe,

Zentraler Juristischer Dienst der Stadt Karlsruhe,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, C. Toader, A. Rosas (докладчик), A. Prechal, и E. Jarašiūnas, съдии,

генерален адвокат: M. Wathelet,

секретар: K. Malacek, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 ноември 2015 г.,

като има предвид становищата, представени:

—

за г‑н Nabiel Peter Bogendorff von Wolffersdorff, от самия него и от T. Donderer, Rechtsanwalt,

—

за Zentraler Juristischer Dienst der Stadt Karlsruhe, от D. Schönhaar и P. Becker, в качеството на представители,

—

за германското правителство, от T. Henze, J. Kemper и K. Petersen, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от G. von Rintelen, M. Wilderspin и C. Tufvesson, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 14 януари 2016 г.,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 18 и 21 ДФЕС.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Nabiel Peter Bogendorff von Wolffersdorff, от една страна, и Standesamt der Stadt Karlsruhe (Служба по гражданско състояние на град Карлсруе) и Zentraler Juristischer Dienst der Stadt Karlsruhe (Централна правна служба на град Карлсруе), от друга страна, по повод отказа на тези органи да променят собствените и фамилното име, вписани в акта за раждане на жалбоподателя в главното производство, и да отбележат в регистъра за гражданското състояние благороднически елементи, които са част от фамилното име, придобито от него в друга държава членка.

Германското право

3

Член 123, параграф 1 от Grundgesetz für die Bundesrepublik Deutschland (Основния закон на Федерална република Германия) от 23 май 1949 г. (BGBl., наричан по-нататък „Основният закон“) гласи, че „[з]авареното право отпреди създаването на Бундестага запазва действието си, доколкото не противоречи на Основния закон“.

4

Член 109 от Конституцията на Германската империя (Verfassung des Deutschen Reichs), приета на 11 август 1919 г. във Ваймар (Reichsgesetzblatt 1919, стр. 1383, наричана по-нататък „Ваймарската конституция“), влязла в сила на 14 август 1919 г., гласи:

„Всички германски граждани са равни пред закона.

Мъжете и жените имат поначало еднакви права и задължения на граждани.

Публичноправните привилегии или неравенствата по рождение или поради съсловие подлежат на отмяна. Аристократичните титли се считат само за част от името. Те не могат повече да бъдат присъждани.

Титли може да се присъждат само когато с тях се обозначава длъжност или професия; това не се отнася за академичните степени.

Държавата не може да връчва ордени или медали.

Никой германски гражданин не може да приема титла или орден от чуждестранно правителство“.

5

С решения от 11 март 1966 г. и от 11 декември 1996 г. Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия) приема, че съгласно член 123, параграф 1 от Основния закон член 109 от Ваймарската конституция все още е в сила и в йерархията на нормите има ранг на обикновен федерален закон.

6

Озаглавен „Личен статут“, член 5 от Einführungsgesetz zum Bürgerlichen Gesetzbuch (Въвеждащ закон към Гражданския кодекс) от 21 септември 1994 г. (BGBl. 1994 I, стр. 2494 и поправка BGBl. 1997 I, стр. 1061), в редакцията си, приложима към фактите в главното производство (наричан по-нататък „EGBGB“), в параграф 1 гласи:

„Когато има препращане към закона на държава, чийто гражданин е лицето, и то е гражданин на повече от една държава, се прилага законът на държавата, с която лицето е свързано най-тясно, по-специално чрез обичайното си пребиваване или през целия си живот. Когато лицето има и германско гражданство, този правен статут има предимство“.

7

Член 6 от EGBGB, озаглавен „Обществен ред“, гласи следното:

„Не се прилага правна норма на друга държава, чието прилагане води до резултат, който е очевидно несъвместим с основните принципи на германското право. Тя не се прилага по-специално когато прилагането ѝ е несъвместимо с основните права“.

8

Член 10 от EGBGB, озаглавен „Име“, предвижда по-специално в параграф 1:

„Името на лицето се определя съгласно закона на държавата, на която то е гражданин“.

9

Член 48 от EGBGB, озаглавен „Избор на име, придобито в друга държава — членка на Европейския съюз“, гласи:

„Когато името на лице се определя съгласно германския закон, то може със заявление до службата по гражданско състояние да заяви избор на име, което е придобило по време на свое обичайно пребиваване в друга държава — членка на Съюза, и което е вписано в регистъра за гражданско състояние в тази държава, ако това не е очевидно несъвместимо с основни принципи на германското право. Изборът на име има обратно действие, считано от деня на вписването в регистъра за гражданско състояние на другата държава членка, освен ако лицето не заяви изрично, че желае изборът на името да има само действие за в бъдеще. Заявлението трябва да бъде официално заверено или официално удостоверено. […]“.

10

Член 48 от EGBGB е резултат от приемането на Gesetz zur Anpassung der Vorschriften des Internationalen Privatrechts an die Verordnung (EU) № 1259/2010 und zur Änderung anderer Vorschriften des Internationalen Privatrechts (Закон за адаптиране на някои разпоредби на международното частно право към Регламент № 1259/2010 и за изменение на други разпоредби на международното частно право) от 23 януари 2013 г. (BGBl. 2013 I, стр. 101), влязъл в сила на 29 януари 2013 г. Тази разпоредба е въведена в германското право вследствие решение на Съда от 14 октомври 2008 г., Grunkin и Paul (C‑353/06, EU:C:2008:559).

Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

11

[Поправено с определение от 6 октомври 2016 г.] Жалбоподателят в главното производство е германски гражданин, роден на 9 януари 1963 г. в Калрсруе (Германия). При раждането си той получава собственото име Nabiel и фамилното име Bagdadi, които са вписани в регистъра за гражданско състояние на град Карлсруе.

12

Вследствие административна процедура за промяна на името в град Нюрнберг (Германия) жалбоподателят в главното производство придобива, от една страна, фамилното име Bogendorff и от друга страна, получава, като добавка към собственото име Nabiel името Peter. След осиновяване германското гражданско състояние на жалбоподателя в главното производство е отново променено, така че съгласно това гражданско състояние той вече носи собствените имена Nabiel Peter и фамилното име Bogendorff von Wolffersdorff.

13

През 2001 г. жалбоподателят в главното производство се премества да живее в Обединеното кралство, където от 2002 г. упражнява професията на консултант по несъстоятелност в Лондон.

14

През 2004 г. той придобива британско гражданство чрез натурализация, като същевременно запазва германското си гражданство.

15

Със заявление (Deed Poll) от 26 юли 2004 г., регистрирано на 22 септември 2004 г. в службите на Supreme Court of England and Wales (Върховен съд на Англия и Уелс, Обединеното кралство) и публикувано в The London Gazette на 8 ноември 2004 г., жалбоподателят в главното производство променя името си и съгласно британското право той се нарича Peter Mark Emanuel Graf von Wolffersdorff Freiherr von Bogendorff.

16

През 2005 г. жалбоподателят в главното производство и съпругата му напускат Лондон за да се установят в Хемниц, Германия, където на 28 февруари 2006 г. се ражда тяхната дъщеря. Оттогава те пребивават там.

17

Раждането на дъщеря им, която има двойно германско и британско гражданство, е заявено в генералното консулство на Обединеното кралство в Дюселдорф (Германия) на 23 март 2006 г. Собствените имена и фамилното име на дъщеря им, записани в нейния акт за раждане и в британския ѝ паспорт, са Larissa Xenia Gräfin von Wolffersdorff Freiin von Bogendorff.

18

Службата по гражданско състояние на град Хемниц обаче отказва да я впише под британското ѝ име, като се основава на член 10 от EGBGB. Жалбоподателят в главното производство сезира Oberlandesgericht Dresden (Висш областен съд, Дрезден, Германия) с искане да бъде разпоредено на тази служба да впише в регистъра за гражданско състояние името на дъщеря му така, както то фигурира в акта за раждане, издаден от британските органи.

19

С решение от 6 юли 2011 г. Oberlandesgericht Dresden (Висш областен съд, Дрезден, Германия) уважава това искане.

20

Вписването е извършено в съответствие с това разпореждане в град Хемниц. В резултат на това дъщерята на жалбоподателя в главното производство, в качеството си на германска гражданка, носи собствени и фамилно име, идентични с тези, които има като британска гражданка, а именно Larissa Xenia Gräfin von Wolffersdorff Freiin von Bogendorff.

21

На 22 май 2013 г. жалбоподателят в главното производство инструктира със заявление службата по гражданско състояние на град Карлсруе да впише, в съответствие с член 48 от EGBGB, в регистъра за гражданско състояние собствените и фамилното име, придобити от него съгласно британското законодателство.

22

Тъй като службата отказва да извърши това вписване, жалбоподателят в главното производство сезира Amtsgericht Karlsruhe (Районен съд, Карлсруе) с искане да разпореди на съответната служба, в приложение на член 49, параграф 1 от Personenstandsgesetz (Закон за гражданското състояние), да промени акта му за раждане с обратно действие, считано от 22 септември 2004 г., така че посочените в него собствени и фамилно му име да бъдат Peter Mark Emanuel Graf von Wolffersdorff Freiherr von Bogendorff.

23

Службата по гражданско състояние на град Карлсруе не уважава това искане, като се основава на предвиденото в член 48 от EGBGB изключение поради несъвместимост с основните принципи на германското право.

24

Amtsgericht Karlsruhe (Районен съд, Карлсруе) отбелязва в това отношение, че в специализираната германска доктрина е обсъждан въпросът с приложното поле на член 48 от EGBGB, приет вследствие решение от 14 октомври 2008 г., Grunkin и Paul (C‑353/06, EU:C:2008:559), който позволява лице, за чието име се прилага германското право, да носи име, придобито при обичайното му пребиваване в друга държава членка, по-специално в хипотезата, при която това име е било придобито независимо от каквато и да е промяна на личния статус, която следва от прилагането на разпоредбите на семейното право. Според посочената юрисдикция практиката на Съда не позволява да се отговори на този правен въпрос. Така решения от 2 октомври 2003 г., Garcia Avello (C‑148/02, EU:C:2003:539) и от 14 октомври 2008 г.Grunkin и Paul (C‑353/06, EU:C:2008:559) се отнасят до случаи, в които още от раждането им имената на заинтересованите лица, които могат да бъдат признати от компетентните органи на съответните държави членки, са различни. Делото, по което е постановено решение от 22 декември 2010 г., Sayn-Wittgenstein (C‑208/09, EU:C:2010:806), се отличава от главното производство по това, че в първото дело заинтересованото лице няма двойно гражданство, че разликата в имената е резултат от промяна в личния статус вследствие прилагането на разпоредбите на семейното право, в случая осиновяване, и накрая, що се отнася до носенето на благороднически титли, конституционната идентичност на Република Австрия и тази на Федерална република Германия са сходни само донякъде.

25

При тези обстоятелства Amtsgericht Karlsruhe (Районен съд, Карлсруе) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС да бъдат тълкувани в смисъл, че органите на държава членка са длъжни да признаят промяна в името на гражданин на тази държава, когато той същевременно е гражданин и на друга държава членка и по време на обичайното си пребиваване в другата държава членка в резултат на промяна в името си, която не е обусловена от промяна в семейното му положение, е придобил име, което е свободно избрано и съдържа няколко благороднически титли, ако по всяка вероятност не би съществувала бъдеща съдържателна връзка с тази държава, а в първата държава членка, въпреки конституционната отмяна на благородническите титли, заварените към момента на отмяната благороднически титли в имената може да продължат да бъдат използвани като част от имената?“.

По преюдициалния въпрос

Предварителни бележки

26

Следва веднага да се отбележи, че г‑н Bogendorff von Wolffersdorff е сезирал запитващата юрисдикция с искане за промяна не само на фамилното му име, но и на собственото му име от Nabiel Peter на Peter Mark Emanuel. Следователно изразът „промяна на името“ във въпроса следва да се разбира в смисъл, че визира отказа на органите в държава членка да признаят както собствените имена, така и фамилното име, придобити от гражданин на тази държава по време на обичайното му пребиваване в друга държава членка, на която той също е гражданин.

27

При това положение следва да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали членове 18 и 21 ДФЕС трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че органите на държава членка са длъжни да признаят фамилното и собствените имена на неин гражданин, когато той е гражданин и на друга държава членка, в която е придобил свободно избрано от него име, съдържащо няколко благороднически елемента. В частност тя пита дали причини, свързани с конституционния избор в първата държава членка и с отмяната на благородническите титли, могат да ѝ позволят да не признае получена при тези условия промяна на собствените имена и на фамилното име.

28

Член 20 ДФЕС предоставя на всяко лице, което притежава гражданство на държава членка, статута на гражданин на Съюза (вж. решение от 12 май 2011 г., Runevič-Vardyn и Wardyn, C‑391/09, EU:C:2011:291, т. 59 и цитираната съдебна практика). Жалбоподателят по главното производство, който е гражданин на две държави членки, се ползва от този статут.

29

Съдът нееднократно е отбелязвал, че статутът на гражданин на Съюза е предвиден да бъде основният статут на гражданите на държавите членки (вж. решение от 12 май 2011 г. по дело Runevič-Vardyn и WardynC‑391/09, EU:C:2011:291, т. 60 и цитираната съдебна практика).

30

Този статут позволява на тези от гражданите, които се намират в същото положение, да получат в приложното поле ratione materiæ на Договора, независимо от гражданството им и без да се засягат изрично предвидените в това отношение изключения, същото правно третиране (вж. решение от 12 май 2011 г.Runevič-Vardyn и Wardyn, C‑391/09, EU:C:2011:291, т. 61 и цитираната съдебна практика).

31

Сред положенията, попадащи в приложното поле ratione materiæ на правото на Съюза, се числят тези, свързани с упражняването на основните свободи, гарантирани от Договора, и по-специално свързаните със свободата на движение и на пребиваване на територията на държавите членки, предвидена в член 21 ДФЕС (вж. решения от 20 септември 2001 г., Grzelczyk, C‑184/99, EU:C:2001:458, т. 33, от 11 юли 2002 г., D’Hoop, C‑224/98, EU:C:2002:432, т. 29 и от 12 май 2011 г., Runevič-Vardyn и Wardyn, C‑391/09, EU:C:2011:291, т. 62).

32

Въпреки че съгласно действащото право на Съюза правилата, уреждащи вписването в актовете за гражданско състояние на фамилното и собственото име на лицата, са от компетентността на държавите членки, при упражняване на тази компетентност последните все пак трябва да спазват правото на Съюза и особено разпоредбите на Договора относно свободата, призната на всеки гражданин на Съюза, да се движи и да пребивава на територията на държавите членки (вж. решения от 2 октомври 2003 г., Garcia Avello, C‑148/02, EU:C:2003:539, т. 25, от 14 октомври 2008 г., Grunkin и Paul, C‑353/06, EU:C:2008:559, т. 16, от 22 декември 2010 г., Sayn-Wittgenstein, C‑208/09, EU:C:2010:806, т. 38 и 39 и от 12 май 2011 г., Runevič-Vardyn и Wardyn, C‑391/09, EU:C:2011:291, т. 63).

33

В главното производство е безспорно, че жалбоподателят в него е гражданин на две държави членки и в качеството си на гражданин на Съюза е упражнил своята свобода да се движи и да пребивава в държава членка, различна от неговата държава членка по произход, в съответствие с член 21 ДФЕС.

34

При това положение отказът на органите на държава членка да признаят името, придобито от неин гражданин в друга държава членка, на която той също е гражданин, при обстоятелства като разглежданите в главното производство трябва да се провери предвид само тази разпоредба (вж. по аналогия решение от 12 май 2011 г., Runevič-Vardyn и Wardyn, C‑391/09, EU:C:2011:291, т. 65).

По наличието на ограничение

35

В самото начало следва да се отбележи, че собственото и фамилното име на едно лице са част от неговата самоличност и личен живот, чиято защита е предвидена в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и в член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“).

Макар член 7 от Хартата да не споменава това изрично, собственото и фамилното име на лицето несъмнено засягат неговия личен и семеен живот, тъй като са начин за личностно самоопределяне и указват връзката с дадено семейство (вж., що се отнася до член 8 от ЕКЧП, решения от 22 декември 2010 г., Sayn-Wittgenstein, C‑208/09, EU:C:2010:806, т. 52 и цитираната съдебна практика, както и от 12 май 2011 г., Runevič-Vardyn и Wardyn, C‑391/09, EU:C:2011:291, т. 66).

36

Национална правна уредба, с която някои граждани на съответната държава се поставят в по-неблагоприятно п