РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
22 септември 2016 година ( *1 )
„Преюдициално запитване — Директива 2000/13/ЕО — Етикетиране и представяне на храни — Член 1, параграф 3, буква б) — Понятието „предварително опакована храна“ — Член 2 — Осведомяване и защита на потребителите — Член 3, параграф 1, точка 8 — Място на произход или място, от което идва храната — Член 13, параграф 1 — Етикетиране на предварително опаковани храни — Член 13, параграф 4 — Опаковки или контейнери, чиято най-голяма повърхност е с площ по-малка от 10 см2 — Директива 2001/110/ЕО — Член 2, точка 4 — Посочване на страната или страните на произход на меда — Порционни опаковки с мед, които са опаковани в общи кашони, доставяни на заведения за обществено хранене — Порционни опаковки, които се продават поотделно или се предлагат на крайния потребител към предварително приготвени ястия, заплащани общо — Обозначаване на страната или страните на произход на този мед“
По дело C‑113/15
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bayerischer Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд на провинция Бавария, Германия) с акт от 11 февруари 2015 г. г., постъпил в Съда на 6 март 2015 г., в рамките на производство по дело
Breitsamer und Ulrich GmbH & Co. KG
срещу
Landeshauptstadt München
в присъствието на:
Landesanwaltschaft Bayern,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, D. Šváby, J. Malenovský, M. Safjan (докладчик) и M. Vilaras, съдии,
генерален адвокат: E. Sharpston,
секретар: K. Malacek, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 януари 2016 г.,
като има предвид становищата, представени:
—
за Breitsamer und Ulrich GmbH & Co. KG, от M. Kraus, Rechtsanwalt,
—
за Landeshauptstadt München, от S. Groth и K. Eichhorn, в качеството на представители,
—
за Landesanwaltschaft Bayern, от R. Käß, Oberlandesanwalt,
—
за Европейската комисия, от S. Grünheid, K. Herbout-Borczak и K. Skelly, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 5 април 2016 г.,
постанови настоящото
Решение
1
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (OB L 109, 2000 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 9) и на член 2, параграф 2, буква д) от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 2011 г., стр. 18).
2
Запитването е отправено в рамките на спор между Breitsamer und Ulrich GmbH & Co. KG и Landeshauptstadt München (община Мюнхен, Германия) относно задължението на всяка от порционните опаковки с мед, които са опаковани заедно в кашони, доставяни на заведения за обществено хранене, да се посочи страната на произход на меда, когато тези порционни опаковки се продават поотделно или се предлагат на крайния потребител към предварително приготвени ястия, като се заплащат общо.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2000/13
3
Съгласно съображения 4—6, 8, 14 и 15 от Директива 2000/13:
„(4)
Целта на настоящата директива трябва да бъде да определи общностните правила от общ и хоризонтален характер, които да се прилагат към всички храни, пуснати на пазара.
(5)
От друга страна, правилата от специален и вертикален характер, които се прилагат само за определени храни, трябва да се приемат в рамките на разпоредбите относно тези продукти.
(6)
Регламентирането на етикетирането на храните трябва да се основава преди всичко на необходимостта от осведомяване и защита на потребителя.
[…]
(8)
Подробното етикетиране, което посочва точното естество и характеристиките на продукта и позволява на потребителя да направи своя избор при пълно познаване на фактите, е най-подходящото, тъй като създава най-малко пречки за свободната търговия.
[…]
(14)
Правилата за етикетиране трябва също така да съдържат забраната за въвеждане на купувача в заблуда или за приписване на лечебни свойства на храните. С оглед на ефикасността, тази забрана трябва също така да важи за представянето и рекламата на храните.
(15)
С оглед да се улесни търговията между държавите членки може да се предвиди, че на етапите, предхождащи продажбата на крайния потребител, на външната опаковка да се обявява само информацията за основните елементи, а някои задължителни данни, които трябва да придружават предварително опакованата храна, да се съдържат само в търговските документи, отнасящи се до нея“.
4
Член 1 от тази директива гласи:
„1. Настоящата директива се отнася за етикетирането на храните, предназначени да се доставят като такива до крайния потребител, както и до определени аспекти, свързани с тяхното представяне и реклама.
2. Настоящата директива се прилага също така за храните, предназначени за доставка в ресторанти, болници, столове и други подобни заведения за обществено хранене (наричани по-долу „заведения за обществено хранене“).
3. По смисъла на настоящата директива:
а)
„етикетиране“ означава всички текстове, данни, производствени марки или търговски марки, изображения или знаци, свързани с дадена храна и нанесени върху опаковка, документ, надпис, етикет, пръстен или яка, които придружават такава храна или се отнасят до такава храна;
б)
„предварително опакована храна“ означава всяка единична бройка за продажба, предназначена да бъде представяна като такава на крайния потребител и на заведенията за обществено хранене, състояща се от храна и опаковка, в която тя е поставена преди да се предложи за продажба, независимо дали опаковката обвива храната изцяло или отчасти, но във всеки случай по такъв начин, че съдържанието да не може да се променя, без да се отваря или без да се сменя опаковката“.
5
Съгласно член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от споменатата директива:
„Етикетирането и използваните методи не трябва:
а)
да са такива, че да въвеждат в заблуда купувача, в частност:
i)
относно характеристиките на храната и в частност относно нейното естество, идентичност, свойства, състав, количество, трайност, източник или произход, начин на получаване или производство“.
6
Член 3, параграф 1, точка 8 от същата директива предвижда:
„Етикетирането на храните съдържа, при условията и с уговорката за дерогиранията, предвидени в членове 4—17, само следните задължителни указания:
[…]
8)
мястото на произхода или мястото, от което идва храната, когато липсата на това посочване може да заблуди потребителя относно истинския произход на храната“.
7
Член 4, параграф 2 от Директива 2000/13 гласи следното:
„Общностните разпоредби, които се прилагат за някои определени храни, а не за храните изобщо, могат да предвидят в етикетирането да се включат други задължителни обозначения в допълнение към изброените в член 3.
[…]“.
8
Член 8, параграф 2, буква в) от цитираната директива предвижда:
„Когато предварително опакованата храна се състои от две или повече предварително опаковани храни, които съдържат същото количество от същия продукт, обозначаването на нетното количество се извършва, като се посочва нетното количество, което се съдържа във всяка отделна опаковка, и техният общ брой. Въпреки това тези обозначавания не са задължителни, когато отвън може ясно да се види и лесно да се преброи общият брой единични опаковки и когато отвън може да се види поне едно обозначение на нетното количество, което се съдържа във всяка отделна опаковка“.
9
Съгласно член 13, параграфи 1 и 4 от посочената директива:
а)
Когато храните са предварително опаковани, обозначенията, предвидени в член 3 и в член 4, параграф 2, се изписват върху опаковката или върху етикет, прикрепен към нея.
б)
Независимо от буква а) и без да се засягат общностните разпоредби за номиналните количества, когато предварително опакованите храни са:
—
предназначени за крайния потребител, но се продават на етап, предхождащ продажбата на крайния потребител, и когато този етап не е продажба на заведение за обществено хранене,
—
предназначени за доставка на заведение за обществено хранене, за да бъдат приготвени, преработени, разделяни или нарязани,
обозначенията, изисквани в член 3 и в член 4, параграф 2, могат да фигурират само в търговските документи за тези храни, когато е гарантирано, че тези документи, съдържащи всички обозначения на етикетирането, придружават храните, за които се отнасят, или са изпратени преди или едновременно с доставката.
в)
В случаите, посочени в буква б), обозначенията, предвидени в член 3, параграф 1 точки 1, 5 и 7, както и при необходимост предвидените в член 10, също се посочват на външната опаковка, в която храните се представят за продажба.
[…]
4. По отношение на стъклените бутилки, предназначени за повторна употреба, които са трайно маркирани и на които поради това не е поставен етикет, пръстен или яка, както и на опаковките или контейнерите, чиято най-голяма повърхност е с площ по-малка от 10 см2, трябва да се посочат само обозначенията, изброени в член 3, параграф 1, точки 1, 4 и 5.
[…]“.
10
Член 14 от същата директива гласи:
„Когато храните се предлагат за продажба на крайния потребител или на заведенията за обществено хранене без предварителна опаковка, или когато храните се опаковат на мястото на продажба по искане на потребителя или се опаковат предварително за пряка продажба, държавите членки определят условията и реда за посочване на обозначенията, предвидени в член 3 и в член 4, параграф 2.
Те могат да решат да отпадне задължението за тези обозначения или за някои от тях, при условие че се гарантира информацията за купувача“.
11
Съгласно член 53, параграф 1 от Регламент № 1169/2011 Директива 2000/13 е отменена, считано от 13 декември 2014 г.
Директива 2001/110/ЕО
12
Съображение 5 от Директива 2001/110/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 година относно меда (ОВ L 10, 2002 г., стр. 47; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 107) предвижда:
„Общите правила за етикетиране на храни, установени с Директива [2000/13], следва да се прилагат при определени условия. Имайки предвид тясната връзка между качеството на меда и неговия произход е задължително да се осигури пълна информация по тези въпроси, за да не се допусне потребителят да бъде подведен по отношение на качеството на продукта. Особеният интерес от страна на потребителя към географските характеристики на меда и пълната прозрачност в това отношение налагат страната на произход, в която е бил добит медът, да бъде отбелязана върху етикета“.
13
Член 1 от Директива 2001/110 гласи:
„Настоящата директива се прилага относно продуктите, определени в приложение I. Тези продукти отговарят на изискванията на приложение II“.
14
Член 2 от посочената директива гласи:
„Директива [2000/13] се прилага относно продуктите, определени в приложение I, при следните условия:
1.
Терминът „мед“ се прилага само за продукта, определен в приложение I, точка 1, и се използва в търговията, за да се обозначава този продукт.
[…]
4.
а)
страната или страните на произход, където е бил добит медът, се посочват върху етикета.
Ако медът обаче произхожда от повече от една държава членка или трета страна, това указание може да бъде заменено с едно от следните указания, по целесъобразност:
—
„смес от медове, произхождащи от ЕО“,
—
„смес от медове, непроизхождащи от ЕО“,
—
„смес от медове, произхождащи и непроизхождащи от ЕО.
б)
За целите на Директива [2000/13] и по-специално членове 13, 14, 16 и 17 от нея, уточненията, които следва да се отбележат в съответствие с буква а) се считат за уточнения по смисъла на член 3 от [тази] директива“.
15
Приложение I към Директива 2001/110 е озаглавено „Наименования, описания на продукта и дефиниции“.
Германското право
Наредбата за меда
16
Член 3, алинеи четвърта и пета от Honigverordnung (Наредбата за меда) от 16 януари 2004 г. (BGBl. 2004 I, стр. 92), в приложимата ѝ редакция към момента на настъпване на фактите по главното производство (наричана по-нататък „Наредбата за меда“), предвижда:
„(4) Наред с изискваната от [Lebensmittel-Kennzeichnungsverordnung (Наредбата за етикетирането на храните) от 15 декември 1999 г. (BGBl. 1999 I, стр. 2464, наричана по-нататък „Наредбата за етикетирането на храните“)], етикетът на посочените в приложение 1 продукти трябва да съдържа следната информация, поставена в съответствие с алинея пета:
1.
страната или страните на произход, където е бил добит медът; когато страната на произход е повече от една, това указание може да бъде заменено с едно от следните указания, според случая:
a)
„смес от медове с произход от ЕО“;
b)
„смес от медове без произход от ЕО“;
c)
„смес от медове с произход и без произход от ЕО“.
[…]
(5) […] В допълнение, по отношение на начина и реда за етикетиране съгласно алинея четвърта разпоредбите на член 3, алинея трета, изречение първо, изречение второ и първата част от изречение трето и алинея четвърта от Наредбата за етикетирането на храните се прилагат mutatis mutandis.“
17
Член 4, алинея трета от Наредбата за меда забранява пускането на пазара на продукти, на които не фигурират задължителните съгласно член 3, четвърта алинея от тази наредба сведения.
Наредбата за етикетирането на храните
18
Член 1, алинея първа от Наредбата за етикетирането на храните предвижда:
„Тази наредба урежда етикетирането на храни в готови опаковки по смисъла на член 42, алинея първа от [Gesetz über das Inverkehrbringen und die Bereitstellung von Messgeräten auf dem Markt, ihre Verwendung und Eichung sowie über Fertigpackungen (Закона за пускането на пазара и предоставянето на разположение на пазара на измервателни уреди, тяхното използване и калибриране, както и за готовите опаковки) от 25 юли 2013 г. (BGBl. 2013 I, стр. 2722)], които са предназначени за доставка на потребителя [член 3, алинея четвърта от Lebensmittel- und Futtermittelgesetzbuch (Кодекс за храните и фуражите)]. На потребител са приравнени ресторанти, заведения за обществено хранене, както и предприятия, доколкото доставят храна за консумация в служебния си обект“.
19
Съгласно член 3, алинеи трета и четвърта от тази наредба:
„(3) Данните по алинея първа трябва да са изписани върху готовата опаковка или върху прикрепен към нея етикет, на видно място и на немски език, като трябва да са лесно разбираеми, четливи и с незаличими букви. Данните по алинея първа могат да са и на друг език, който е лесно разбираем, стига това да не ограничава предоставената на потребителя информация. Те не могат да бъдат покрити или отделени с други данни или графични изображения; данните по алинея първа, точки 1, 4 и 5 и
