ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)
14 юни 2017 година ( 1 )
„Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕС) № 1215/2012 — Член 1, параграф 2, буква а) — Приложно поле — Изключени области — Имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения — Прекратяване на брака — Делба на вещ, придобита по време на брака“
По дело C‑67/17
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Районен съд Варна (България) с определение от 26 януари 2017 г., постъпило в Съда на 7 февруари 2017 г., в рамките на производство по дело
Тодор Илиев
срещу
Благовеста Илиева
СЪДЪТ (шести състав),
състоящ се от: E. Regan, председател на състава, J.‑C. Bonichot и C. G. Fernlund (докладчик), съдии,
генерален адвокат: E. Sharpston,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 99 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).
2
Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Тодор Илиев и г‑жа Благовеста Илиева по повод на делбата на лек автомобил след прекратяване на брака им.
Правна уредба
Правото на Съюза
Регламент № 1215/2012
3
В съображение 34 от Регламент № 1215/2012, Съветът на Европейския съюз подчертава необходимостта да се гарантира приемственост между Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3, наричана по-нататък „Брюкселската конвенция“) и регламентите, които я заменят, включително относно тълкуването, което Съдът вече е направил на разпоредбите на тази конвенция, съответстващи на разпоредбите на същия регламент.
4
Член 1, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Регламент № 1215/2012 предвижда:
„1. Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по-специално, данъчни, митнически или административни дела, нито отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт (acta iure imperii).
2. Настоящият регламент не се прилага по отношение на:
а)
гражданското състояние, правоспособността и дееспособността на физически лица, имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения или от отношения, които съгласно приложимото към тях право имат последици, сходни на тези, произтичащи от брак“.
5
Текстът на член 4, параграф 1 от този регламент е следният:
„При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.
6
По силата на член 80 Регламент № 1215/2012 отменя Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).
7
Съгласно член 81 от Регламент № 1215/2012:
„[…]
[Настоящият регламент] се прилага от 10 януари 2015 г., с изключение на членове 75 и 76, които се прилагат от 10 януари 2014 г.“.
Брюкселската конвенция
8
Текстът на член 1 от Брюкселската конвенция е следният:
„Настоящата конвенция се прилага при граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. […]
Настоящата конвенция не се прилага по отношение на:
1)
гражданското състояние, правоспособността и дееспособността на физическите лица, имуществените права произтичащи от брачни правоотношения, завещания и наследяване;
[…]“.
Българското право
Кодекс на международното частно право
9
Член 4, алинея 1, точка 2 от Кодекса на международното частно право предвижда:
„Международната компетентност на българските съдилища и други органи е налице, когато:
[…]
2.
ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република България“.
Семеен кодекс
10
Член 21, алинея 1 от Семейния кодекс предвижда, че вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
11
Съгласно член 28 от този кодекс при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
12
Г‑н Илиев, български гражданин, и г‑жа Илиева, с италианско и българско гражданство, са сключили граждански брак на 1 юни 2007 г. в гр. Шумен (България).
13
На 2 юли 2015 г. бракът между страните е прекратен с решение на Районен съд Шумен (България).
14
След постановяването на развода от посочената юрисдикция г‑н Илиев предявява иск пред запитващата юрисдикция за делба на лек автомобил, закупен от г‑жа Илиева и регистриран на нейно име през ноември 2009 г.
15
Г‑н Илиев поддържа, че този автомобил е придобит с общи средства по време на сключения между страните брак, поради което по силата на членове 21 и 28 от Семейния кодекс автомобилът е съсобствен между страните при равни квоти, независимо че е регистриран само на името на г‑жа Илиева в Италия.
16
Според определението за преюдициално запитване, въпреки че г‑н Илиев и г‑жа
